Когато сантиите достигнаха на миля и половина от предната линия на белите защитници, те започнаха да се разгъват като ветрило. В същото време воините увеличиха скоростта си и започнаха да издават бойни викове, за да изплашат белите. Боен предводител този ден бе Манкато (Малката врана лежеше ранен в селото) и планът му бе да се обкръжи града.

Стрелбата от двете страни беше рязка и бърза, но гражданите забавиха устрема на индианците, като използваха за защитни позиции сгради с бойници. Рано следобед сантиите запалиха няколко постройки в Ню Улм откъм страната на вятъра, за да напредват под димната завеса. Шестдесет воини на коне и пеша нападнаха една барикада, но бяха отблъснати от силния огън. Битката бе дълга и ожесточена — тя се водеше по улици, жилища, стопански постройки и хамбари. При падането на нощта сантиите се оттеглиха, без да успеят да победят, но оставиха зад себе си димящите развалини на 190 сгради и повече от сто жертви измежду упоритите защитници на Ню Улм.

Три дни по-късно предната колона на полка на Дългия търговец Сибли достигна форт Риджли и сантиите започнаха да се оттеглят нагоре по долината на Минесота. Те водеха със себе си над 200 пленници — повечето жени и деца, и значителен брой метиси, симпатизиращи на белите. След като построи временен лагер на около четиридесет мили над Горната агенция, Малката врана започна преговори с другите вождове на сиуксите в областта и се надяваше да получи подкрепата им. Той не успя. Една от причините за липсата на ентусиазъм бе неуспешният опит на Малката врана да изтласка войниците от форт Риджли. Друга причина бяха безразборните убийства на бели заселници на север от река Минесота — кървава касапница, дело на озверели банди недисциплинирани младежи, докато Малката врана обсаждаше форт Риджли. Неколкостотин заселници бяха затворени в домовете си като в капан. Много от тях бяха брутално убити. Други избягаха в безопасност, някои в селата на сиуксите, с които сега Малката врана се надяваше да се съюзи.

Макар Малката врана да презираше тези, които се сражаваха с беззащитните заселници, той съзнаваше, че неговото решение да започне война бе дало сигнал за набезите. Сега нямаше връщане назад. Войната с войниците щеше да продължи дотогава, докато имаше воини, за да се сражават.

На 1 септември той реши да изпрати разузнавателни отряди надолу по реката, за да изпробва силата на армията на Дългия търговец Сибли. Сантиите се разделиха на две — Малката врана предвождаше 110 воини по северната страна на Минесота, докато Големия орел и Манкато разучаваха южния бряг с повече хора. Планът на Малката врана бе да избягва фронтално разпръскване с войниците, да се промъкне в тила на хората на Сибли и да се опита да плени обоза на армията. За да осъществи това, той направи широк завой на север и приближи воините си до няколко поселища, които през предните две седмици бяха издържали на нападенията на индианците. Изкушението да се нападнат някои от по-малките селища доведе до разцепление сред последователите на Малката врана. На втория ден от разузнаването един второстепенен вожд свика военен съвет и предложи да се нападнат поселищата за плячка. Малката врана се възпротиви. Техни врагове са войниците, настоя той, значи трябва да се сражават с тях. В края на съвета седемдесет и пет воини се присъединиха към второстепенния вожд за грабеж, общо тридесет и пет верни последователи останаха с Малката врана.

На сутринта малобройният отряд на Малката врана неочаквано срещна група от седемдесет и пет войници. Последва сражение и изстрелите накараха сантиите, които се бяха отклонили предния ден, да се върнат обратно в помощ на Малката врана. В кръвопролития ръкопашен бой войниците използуваха щиковете ги, но сантиите убиха шестима и раниха петнадесет от праговете си, преди те да се измъкнат бързешката към Хътчинсън. През следващите два дни сантиите разузнаваха около Хътчинсън и Форест Сити, но войниците останаха в укрепленията. На 5 септември пратеници понесоха вестта за битка, състояла се на няколко мили в югозападна посока. Големия орел и Манкато бяха задържали войниците на Дългия търговец при Бърч Кулей. През нощта преди битката при Бърч Кулей Големия орел и Манкато безшумно бяха обградили лагера на войниците така, че те да не могат да се измъкнат.

„Битката започна с пукването на зората — казва Големия орел — Тя продължи целия ден и през следващата нощ, до късно на другата сутрин. Двете страни се биха добре. Поради начина си на воюване белите изгубиха много хора. Поради начина си на воюване индианците загубиха само няколко… В средата на следобеда нашите хора бяха много недоволни от бавния развой на битката и от упоритостта на белите и по бойната линия бе съобщено да се готвим за атака на лагера. Храбрият Манкато искаше да нападнем още след първия час…

Тъкмо щяхме да атакуваме, когато бе съобщено, че голям брой войници на коне се приближават от изток към форт Риджли. Това спря нападението и ни разтревожи. Манкато веднага събра част от воините си от пресъхналото речно корито и се отправи, за да пресрещнат, кавалеристите. Манкато разгърна хората си и те всички вдигнаха голям шум. Белите отстъпиха — оттеглиха се на около две мили разстояние и започнаха да копаят окопи. Манкато ги последва и остави около тридесет души да ги наблюдават, след което се върна с останалите при речното корито, за да се сражава. Когато дойдоха, индианците се смееха, че бяха заблудили белите и всички бяха доволни, че войниците не ни нападнаха, за да ни отблъснат.

На сутринта генерал17 Сибли пристигна с много голям отряд и ни изтласка от бойното поле. Ние не бързахме да отстъпим. Някои от нашите твърдяха, че са се задържали до идването на Сибли и стреляли по неговите хора, когато те се ръкували с белите от лагера. Онези от нас, които бяха в прерията, се оттеглиха обратно на запад и надолу по долината… Преследване нямаше. Белите стреляха с оръдията си по нас, когато напускахме бойното поле, но ако вместо това бяха били голям тъпан, щяха да ни причинят същата вреда. Те само вдигаха голям шум. Върнахме се обратно през реката в старото селище, а след това нагоре по нея към Йелоу Медисин и устието на Чипева, където Малката врана се присъедини към нас… След това дойде вест, че Сибли и армията му са отново в поход срещу нас… Той беше оставил писмо за Малката врана в една разцепена пръчка на бойното поле при Бърч Кулей — някои от нашите го намериха и го донесоха.“

Писмото, оставено от Дългия търговец, бе кратко и уклончиво:

Естествено, Малката врана не повярва на човека, който бе достатъчно хитър, за да измъкне толкова много от парите, дължими на сантиите по договорите. Но той реши да отговори, като мислеше, че може би Дългия търговец, който до неотдавна си беше стоял в Бялата скала (Сейнт Пол) не знае защо сантиите започнаха войната. Много от неутралните сантии бяха уплашени от думите, произнесени от Ремзи пред белите жители на Минесота: „Сиуксите трябва да бъдат унищожени или завинаги прогонени отвъд границите на щата.“

Писмото на Малката врана до генерал Сибли от 7 септември: