Сърцето на Елса се свива и поглъща всичкия кислород в тялото ѝ.

Брит-Мари кима сама на себе си и влиза в кухнята, мърморейки:

– Крайно неприятен, още щом го видях си го помислих. Крайно неприятни хора са тези наркомани.

Елса се хваща за касата на вратата, за да не се строполи на земята. Никой не я вижда, нито дори Алф. Тя разбира какво е на път да се случи в това приключение.

Защото във всяка приказка има дракон.

Вината е на баба.

19

Пандишпаново тесто

В приказките от Миамас се разказва за безброй начини да се победи дракон. Но ако драконът е сянка, най-злият вид дракон обаче все пак изглежда като човек... как се побеждава нещо такова? Елса не знае дали дори Вълчето сърце би могъл да победи такъв дракон, даже по времето, когато е бил най-страховитият воин в Страната-на-Почти-Будните. А какво остава за сега, когато го е страх от сополи и не може да измие мисълта за кръв от собствените си пръсти?

Елса не знае нищо за сянката. Единствено това, че го е виждала два пъти, първо при погребалното бюро и после от автобуса, докато отиваше на училище. И че веднъж го сънува, както и че той е идвал дотук да я търси. А в Миамас няма случайности. В приказките всичко се случва така, както е замислено.

Значи това трябва да е имала предвид баба, като каза „защитавай замъка, защитавай приятелите си“. На Елса ѝ се иска единствено баба да ѝ бе дала армия, с която да ги защитава.

Решава да изчака и слиза в мазето чак късно вечерта, когато мракът е паднал достатъчно, за да може дете и ворш да се прокраднат незабелязано под балкона на Брит-Мари. Джордж е излязъл навън да тича, а мама подготвя всичко за утре и още не се е прибрала. След срещата със счетоводителя мама се залепи за телефона и говори с жената кит от погребалното бюро, с цветаря, със свещеника, с болницата и после пак със свещеника. Елса седя в стаята си и чете „Спайдърмен“, защото се опитва всячески да не мисли за утре. Проваля се.

Носи сладките, които получи от Мод. Дава ги на ворша и щом той ги излапва, Елса дръпва буркана толкова бързо, че зъбите му за малко да ѝ направят маникюр. Не иска езикът кърпа да оближе всички трохи вътре, защото баба винаги е казвала, че слюнката на воршовете се мие адски трудно, а Елса планира да върне буркана на Мод. След няколко дни, разбира се, тъй като това би било по-правдоподобно време, за което едно нормално същество да изпразни цял буркан със сладки. И то доста голям буркан всъщност, поне за всички, които не са воршове.

Воршът обаче, който откъдето и да го погледнеш, си е ворш, рови нетърпеливо с муцуна в раницата ѝ, подобно на разбунтувала се бетонобъркачка. Явно му е несравнимо трудно да си представи, че Елса може да е толкова глупава, че да дойде само с един нищо и никакъв буркан.

– Ще опитам да ти намеря още сладки, но дотогава ще трябва да ядеш протеинови блокчета – казва тя.

Воршът я поглежда така, сякаш току-що го е нарекла „шишко“.

– Стига си ме гледал така! С вкус на шоколад са! – казва Елса и му подава протеиновите блокчета.

Воршът, изглежда, не смята, че шоколадовият вкус помага особено. Но все пак изяжда седем. Елса вади от раницата си термос.

– Това е пандишпаново тесто. Но може би още не е баш истинско тесто, защото не знаех как да го приготвя. Намерих го в шкафа в кухнята. На опаковката пишеше „готово пандишпаново тесто“, но вътре имаше само прах. Затова налях вода. Но стана по-скоро слузесто, отколкото тестено – мърмори Елса виновно.

Воршът изглежда скептично настроен, но въпреки това изблизва всичката слуз от термоса. За всеки случай. Една от основните суперсили на воршовете са адски гъвкавите езици.

– Един мъж е идвал да ме търси – прошепва Елса в ухото му, опитвайки да звучи смело. – Мисля, че той е една от сенките. Трябва да бъдем нащрек.

Воршът я побутва с нос. Елса го прегръща и усеща напрегнатите мускули под козината. Той се преструва, че му се играе, но Елса разбира, че прави това, което воршовете правят най-добре. Приготвя се за битка. Елса го обича заради това.

– Не знам откъде идва, баба никога не ми е разказвала за този вид дракони – прошепва тя.

Воршът пак я побутва с нос и я поглежда с големите си очи, изпълнени със съчувствие. Като че ли му се иска да можеше да ѝ обясни всичко. На Елса пък ѝ се иска Вълчето сърце да беше тук. Като идваше насам, звънна на вратата му, но никой не отвори. Не искаше да вика, защото се страхуваше, че Брит-Мари ще я чуе и ще надуши нещо нередно. Вместо това почна да подсмърча шумно през отвора за пощата и даде ясна индикация, че е на път да изкиха една от онези лепкави кихавици, които само за миг оцветяват всичко наоколо в камуфлажна боя. Но нищо не се случи.

– Вълчето сърце е изчезнал – прошепва тя на ворша.

Воршът я бута с нос. Елса опитва да бъде смела. Получава ѝ се много добре, докато крачат през мазето. Нагоре по стълбите също върви съвсем о’кей. Но щом застават пред входната врата, тя усеща миризмата на дим и ужасът от кошмара се завръща и я парализира. Обувките ѝ сякаш тежат хиляда тонове. Главата ѝ пулсира, все едно вътре нещо се е откачило и подскача насам-натам.

Странно е колко бързо може да се промени значението на една миризма, в зависимост от това по кое отклонение завие на път към мозъка. Странно е колко близо едни до други живеят любовта и страхът.

„Не е наистина, само си въобразяваш, тук няма никакъв глупав дракон“, втълпява си Елса уверено. Не помага. Воршът чака търпеливо до нея, но обувките ѝ не помръдват.

Отвън вятърът довява вестник. От онези, които получаваш безплатно в пощенската си кутия, въпреки че си окачил табелка „Без реклами, благодаря!“ на вратата. Напомня ѝ за баба. Елса стои пред вратата, с обувки, тежащи хиляда тонове, а вестникът я разгневява. Превръща се в символ на всичко, на което е ядосана, защото ѝ напомня за баба, а именно тя я постави в тази ситуация. Тя я прати в тази приказка, а това е типично за стила на баба. Както беше типично в неин стил да тръгне да се разправя за безплатния вестник, който получи в пощенската си кутия, въпреки предупредителната табелка.

Елса си спомня ясно как баба се обади в редакцията на вестника и им се разкрещя, понеже са го оставили в кутията ѝ, въпреки че на табелката на вратата съвсем ясно пише „Без реклами, благодаря!“. Елса много е размишлявала защо на табелката пише „благодаря“, тъй като мама винаги казва, че ако човек не може да каже благодаря по такъв начин, че да звучи искрено, най-добре изобщо да не го казва. А изобщо не звучеше така, сякаш табелата на вратата на баба наистина го има предвид.

Хората от редакцията казаха на баба, че в техния вестник нямало реклами, ами „обществена информация“, каквато можело да се слага в пощите на хората, независимо дали те им благодарят, или не. Тогава баба настоя да разбере кой е собственикът на компанията, която издава вестника, след което настоя да говори с него. Хората от редакцията отговориха, че баба трябвало просто да проумее, че, по дяволите, собственикът няма време за такива глупости.

Разбира се, не трябваше да правят така, защото имаше купища неща, които баба отказваше „просто да проумее“. Освен това, за разлика от собственика на вестника, тя имаше много свободно време. „Никога не се отваряй на някого, който има повече свободно време от теб“, казваше често баба. Елса си го превеждаше като „никога не се отваряй на някого, който е жизнен за възрастта си“.

През следващите дни баба взимаше Елса от училище както обикновено, след което двете обикаляха из квартала с жълти торби от ИКЕА и звъняха на всички врати. Хората като че намираха това за странно, особено защото всички знаят, че жълтите торби не бива да се изнасят от магазина, но ако някой започнеше да задава твърде много въпроси, баба просто казваше, че са членове на екоорганизация, която събира хартия за рециклиране. Така никой не смееше да възрази. „Хората ги е страх от екоорганизациите. Мислят си, че ще нахлуем в апартамента и ще посочим обвинително към пликовете им за разделно събиране на боклук. Гледат твърде много филми“, обясняваше баба на Елса, докато натоварваха пълните торби в Рено. Елса така и не разбра в кои точно филми се случват такива неща според баба. Освен това знаеше много добре, че баба мрази екоорганизациите. Наричаше ги „панда фашисти“. А и жълтите торби всъщност не биваше да се изнасят от магазина.