Понякога Паладио я разпитваше за самия Синан и тя се опитваше да си спомни всички подробности, които знаеше за тихия човек с големия тюрбан. Впрочем между Мимар Синан и Андреа Паладио имаше и прилики – и двамата бяха с бради, и двамата бяха мили и напълно погълнати от творчеството си. Изобщо приличаха си толкова много, че биха могли да бъдат презморски братя. Но Паладио питаше колкото за новия строеж, толкова и за старите.

Най-много я караше да му разказва за джамията "Еюп Султан", където беше погребан знаменосецът на пророка Мохамед. Изглеждаше запленен от идеята за безсмъртие чрез строеж, от мисълта вярващите да се стичат на поклонение в даден храм столетия, след като архитектът отдавна си е заминал. Като че ли не правеше никаква разлика между нейния бог и неговия и това накара Фейра да се запита дали всъщност не е прав с това свое отношение. Щом Синан и Паладио бяха двете страни на една и съща монета, като онази монета, която тя носеше в корсажа си, може би и богът на Запада, и богът на Изтока да са такива. Нищо чудно Всемогъщият на Паладио и нейният Аллах да са огледални богове.

Понякога се укоряваше мислено за нечестивите си мисли, затова всяка вечер, след като се качеше в стаята си, започваше да се моли достатъчно силно, за да заглуши постоянния звън на камбаните. Беше научила каноническите часове от Корона Кучина и тези чужди за нея разделения на времето сега измерваха собствените ѝ дни – в полунощ, на зазоряване в три през нощта, утринната молитва в шест сутринта, в девет сутринта, дванайсет на обяд, три следобед, вечерната молитва в шест вечерта и молитвата преди лягане в девет вечерта. Готвачката непрекъснато обръщаше броеницата си и непоколебимата ѝ вяра често напомняше на Фейра за салаах – нейните молитвени правила. Закле се да пази своята вяра в сърцето и главата си, въпреки че не можеше да се измива и коленичи в петте определени часа от нейния ритуал – източният еквивалент на католическата литургия на часовете. Но задълженията ѝ в къщата и часовете за хранене, които се спазваха тук, ѝ пречеха да съблюдава и това, затова скоро забрави.

Когато все пак си спомнеше, тя се молеше пламенно и безнадеждно, притиснала до гърди жълтата си пантофка. Щеше да се моли още по-ревностно, ако знаеше, че една вечер, в един мрачен ъгъл в двореца на дожа една невидима ръка бе пуснала късче хартия в пощенска кутия. Самата кутия не беше нищо повече от обикновена цепнатина в стената, но тази цепнатина се намираше в един велик каменен барелеф, изобразяващ лъвска глава, и разположена там, където би трябвало да е устата на звяра. Зад каменната маска имаше метална кутия, принадлежаща на службата на камерленго – ковчеже, което се отваряше единствено от ръката на самия камерленго. В този случай доносът, който лъвът погълна, съдържаше само няколко реда, надраскани от не особено опитна в писането ръка – указания за пътя до къщата със златния пергел и името на Фейра Адалет бинт Тимурхан Мурад.

С течение на времето Фейра все по-често разсъждаваше върху идеята за мизан – равновесието, балансът.

Винаги бе смятала, че болестта на ума е точно толкова вредна за човешкия дух, колкото и болестта на тялото, а Паладио беше нагледен пример за това нейно убеждение. Фейра бе излекувала заболяването на ума му и така бе отключила страстите му. Все така прекарваше утрините си с него, разхождайки го из великите постройки на Изтока, но следобедите и вечерите му минаваха с Дзабато Дзабатини, с когото чертаеха новите планове за бъдещата куполна църква.

Търговците не спираха да доставят топове миришеща на ново хартия и буркани с мастило, пръчки въглен и попивателен прах. И чертожникът чертаеше, докато грохне, често до късно след полунощ. Паладио надничаше над рамото му или крачеше зад него и говореше, и размахваше ръце, за да му опише арките и колоните, които виждаше във въображението си. Така върху хартията постепенно започна да се ражда чудо, земен близнак на небесното видение на архитекта, изрисуван черно на бяло, всеки размер в перфектен мащаб, всяка мярка, описана до най-малката подробност – абсолютно точни планове, очакващи да бъдат връчени на зидарите и претворени в камък.

Така Фейра за първи път оцени по достойнство уменията на Дзабато. Докато рисунките на Андреа Паладио бяха каприз или по-скоро фантазия, Дзабато ги закотвяше за земята, рисуваше ги не със страст, а с достойна за възхищение точност, превръщаше фантазията в реалност.

Фейра вече не се притесняваше за ума на своя господар, а за неговата земна обвивка. Заслушана в музиката на гърдите му, когато той се привеждаше над плановете, тя осъзнаваше, че ако чумата се осмели да пристъпи прага на този дом, той ще бъде първата ѝ жертва. Понякога си мислеше за посещението на Човека птица, лекаря. Още не можеше да повярва, че лекарите във Венеция се разхождат е подобно облекло, накичени като шаманите на диваците, и с изненада разбра от Паладио, че този човек бил най-добрият чумен доктор на града. Тя бе съгласна само с някои от схващанията му – казаното от него за жилищата със сигурност пасваше на идеите ѝ за мизан, а препоръчаната от него маска за лицето действително би могла да предпази господаря ѝ от мръсотиите и заразите по улиците – но намираше лекотата, с която той отхвърли наличието на опасност за архитекта, за твърде прибързана. Фейра знаеше, че превантивната медицина за здравите е точно толкова важна, колкото лечебната медицина за болните, особено за хора с вече болни бели дробове, които са далеч по-податливи на пренасяните чрез въздуха зарази. Е, добре, щом лекарят птица отказваше да се грижи за господаря ѝ, тя щеше да се заеме с тази задача.

Една сутрин Фейра събра смелост, отиде при Дзабато Дзабатини и му каза какво държи да бъде направено. Завари го в малката стаичка до студиото да реже алабастровите топове нова хартия в размерите, в които му трябваше. Той изслуша в пълно мълчание предългия ѝ списък, после свали очилата си, почеса се по главата и рече:

– Фейра, това, което искаш, е невъзможно – върна очилата на носа си и добави: – Господарят ни е потънал изцяло в плановете за църквата и няма да търпи никакви промени в къщата.

Фейра вирна брадичка и попита:

– Как са ръцете ви?

Дзабато разпери пръсти пред очите си и ги огледа така, сякаш ги виждаше за първи път. От беленето на кожата и раните нямаше и следа, кожата му беше мека и чиста. Фейра само повдигна вежди.

– Добре де – кимна той, въздъхвайки.

Тази сутрин Фейра не отиде при Паладио. Вместо това помоли Корона Кучина да приготви голям котел с поташ и гъша мас, а после използва сместа, за да запълни цепнатините във всички прозорци, като преди това стегна дръжките на дограмите с връв. И тъй като наближаваше зима, никой в домакинството не се възпротиви на тези мерки. След като Паладио започна да ходи редовно на остров Джудека, Фейра инструктира Дзабато да го води там в гондола с фелзе – черен балдахин, който да го предпазва от въздуха. Накара перачката да изпере и опуши всички постелки и завивки от леглото на господаря, а лично тя напои завесите в спалнята му с камфор. Приготви подпалки за огнището от равни части алое, стиракс и цинкова руда, натроши ги, смеси ги с розова вода от Дамаск и накрая омеси тестото във формата на малки, продълговати брикети.

Затвори вратата за доставчиците, до която се стигаше по пътека през двора с мръсотиите, и вместо това настоя всеки посетител на къщата, независимо дали е от висшата или нисшата прослойка, да влиза през главния вход на площада, от вратата под знака на златния пергел. Главният вход отвеждаше в малко антре, в което се държаха палтата, шапките и бастуните, след което следваха други врати, обикновено държани постоянно отворени. Но Фейра накара да изнесат всичко от това антре, да почистят добре плочите на пода и да ги покрият с листа от папур, натопени в разтвор от седефче и поташ, а след това да ги напръскат с канела, оцет и розова вода. В стенните свещници сложи свещи, изработени лично от нея – от дървесна пепел, овча мас и вода, всяка от тях импрегнирана със стърготини от ливан, който взе от колана си. Така всеки посетител на дома им трябваше да мине през опушеното антре и да почисти краката си върху напоените с билки и други вещества листа. Накрая разпореди, че когато вратата към улицата се отваря, всички останали врати в къщата трябва да бъдат затворени, а когато вратите в къщата са отворени, външната врата трябва да бъде плътно залостена.