ИВАН АСЕН II, български цар. Около 45–50 годишен, с коса и брада прошарени. Лице благо, реч повелителна. В 1-о действие в парадно облекло (багреница и корона), във 2-о и 3-о в обикновено (с диадема), в 5-о — в ловчийско (с шлем).

АННА, жена му. Около четирийсетгодишна.

ТАМАРА, Асенева дъщеря, девойка хубавелка, руса, в княгинско облекло; в 4-о действие в тъмни скромни дрехи.

БОРИСЛАВ, велик воевода, 30-годишен младеж, красив и юначен. Характер буен и поривист.

ГАВРАИЛ, ДРАГОТА, МОЙМИР, ПРИЯЗД, велики боляри и високи царски сановници.

ФУРКАС, кумански големец, началник на куманската дружина.

КИР ТОДОР, епирски император, пленник в Търново. 50-годишен, коса и брада черни, лице бледо. В тъмно полумонашеско облекло със скуфа. В 5-о действие в императорско византийско.

ИРИНА, дъщеря му, в свитата на Анна. Стройна хубавица с горещ темперамент.

ВЕЛА, болярка, Тамарина другарка.

ЗОЯ, жена на Гавраила.

СЛАВ, бивш мелнишки деспот. 60-годишен с шлем.

КОНТОФРЕ, барон, франкски рицар на Асенева служба. В рицарски дрехи.

ХИАЦИНТ, игумен в един старопланински манастир.

I ВЕЛИК БОЛЯРИН

II ВЕЛИК БОЛЯРИН

ЕДИН СОТНИК

ЕДИН ДЕСЕТНИК

ЕДНА ЦИГАНКА

УПРАВИТЕЛЯТ на Одрин

УПРАВИТЕЛЯТ на Драч

УПРАВИТЕЛЯТ на Белград

Боляри, боляркини, телохранители, войници; българи, кумани и франки; селяни и народ.

1-то действие става на трема на палата в Царевец, 2-то в Гавраиловия дом на Света гора, 3-то — в градината на Царевец, 4-то и 5-то в един старопланински манастир.

Събитието произлазя около 1237 година.

Драгота, Моймир и Приязд, прави.

Драгота. И тъй, боляри, ще ни остави скоро нашата светла княгиня, цветето на царския палат.

Приязд. Право казваш, Драгота: цвете бгоуханно и обичливо. Ще бъде мъчно Асеню да се раздели с най-любимото си чедо, много мъчно.

Драгота. Истина, но една царска дъщеря, кога да е, трябва да бъде царица; а княгинята има чело, направено за корона. Нека бог благослови тая честита женитба.

Приязд (гледа към града). Ето Тамара си иде с колесницата от разходка. Тя не знае още. Царят два пъти я търси да я пита…

Драгота. Да я пита? Да й каже, Приязде. За такива работи не се питат момите на царските дворове. Царят даде дума, и свършено. А каже ли Асен нещо, планина се мести, думата му се не мести.

Приязд. Днес две радости ще празнуваме: сгодявката на Тамара и завръщането на Борислава от бойното поле. (Погледва пак към града.) Народът още от сега се трупа из улиците. Тържеството ще бъде голямо.

Моймир. Достойно за Борислава. Какви чудеса направи той. Прослави се повече, отколкото в боя при Клокотница. Покри се с нови лаври… Вътре в шест месеца свърши войната с упоритите унгарци, разби ги, освободи Браничево и Белград, зароби предводителя графа Богомира и разпростря славата на Асеневото оръжие зад Карпатите. Истина, севастократор Александър беше главен вожд, но Борислав беше мечът, койти води от победа на победа войската.

Приязд. Казват, че Борислав бил ранен там?

Моймир. Леко, по челото. Остал белег само там. (Приязд пак се извръща към града.)

Драгота. Царят ще покрие този белег с почести. Да, юнак чуден. Дързък до безумство… Помня, когато воювахме с кир Тодора — ти, Моймире, идеше с твоята дружина отзад, а Асен и аз отивахме с главните сили към Клокотница да срещнем кир Тодоровата сган. Когато войската бе на почивка, отбихме се в близкий манастир „Света Троица“, дето Асен пожела да запали свещ и да се помоли. Стражата ни беше малка, само четирийсет души — не мислехме да срещнем там неприятел. Не щеш ли, тъкмо при село Гарваново, в един горист дол, загащи ни Гавраиловата войска, изневерешки: тя — около холядо души. Царят е смутен. Остая ни или смърт, или предаване. Съветваме се, чудим се и се маем какво да сторим в тая минута, когато гледаме, че Борислав — беше двайсетгодишен хлапак! — препуска към неприятеля с десетина кумански конника, разбираш ли? С десетина конника само! Мечът му свети на слънцето! „Това безумно момче загина!“ — извика Асен. Но какво се случи? Гавраиловата войска се уплаши ненадейно — кой знае как — и се пръсна в луд бяг. Ние бяхме спасени.

Моймир. Да, това беше цяло чудо. Казваха, че Гавраил пръв дал пример за бяг. Аз вярвам това. Гавраил има лисичи ум в палата и сърце зайче на бойното поле.

Приязд (иде насам). Да, левско сърце има у Борислава. Но защо той няма и мъдростта на змията? Хвърля се в огъня за царя, но и света би хвърлил в огън за една своя прищявка. Буйна кръв. Необуздан и своеволен като вятърът. Помните ли, когато лани в горския дворец Борислав се скара с Асеня на трапезата за убития елен — кой от двамата го е застрелил — и си счупи чашата и излезе сърдит? Ние изтръпнахме от тая дързост. Но Асен, вместо да се разгневи, усмихна се и го повика: „Добре, добре, ти си победителят, нека е твоя славата. Налейте му сега тоя шлем с преславско вино, да го изпие на един дъх, за наказание, дето счупи чашата си“, и го прости. Обича го.

Драгота. В кръвта им е, Приязде. И покойният му баща Радомир беше такава гореща глава. Помните? Преди да вземем Търново, той беше главния стълп на цар Борила, па и сродник. Но един ден Борил го разсърди и това му костува престола и живота: Радомир мина към Асеня и Бориловата власт рухна. Търново ни отвори вратите си. Истина, че в битката под стените му Радомир падна убит. (Гледа на север.) Ето и Гаврила пристига в палата. Как изглежда радостен, че Борислав се връща победител! (Ухилено.) Той забрави Гарваново…

Приязд. Ех, много вода изтече оттогава. Хубаво е да се забравят обидите. Не забрави ли и Асен неговите? След Клокотница, дето бе съюзник кир Тодоров, Гавраил още пет години се скита у гърците като зъл царев враг — са сега? Пръв негов съветник… Няма никога да забравя умилителния час, когато се предаде и падна в краката на Асеня, думаше: „Царю, милост! Ето живота ми, ето сабята ми, служи си с тях!“. А Асен го прегръщаше и му думаше: „Гавраиле, най-голяма радост за мене е да прощавам на враговете си“. И от тъмницата, дето бе хвърлен, поведе го в палата и го направи велик логотет. И не сбърка. Гавраил му стана предан служител. Забрави, че е брат Борилов, и помни само, че е син на България. С меча си Асен завладява царствата, с добрината си завладява сърцата.

Драгота. Бог да го поживи. Дочакахме хубави дни. Цартсвото цъфти и добрува в мир. Простряло се е от Синьо до Черно море. Славата царева достига го най-далечните земи. Върна се Симеоновото време, боляри… Но право: велик по силата на меча си, Асен е още по велик по благост на сърцето.

Приязд. Да, милостив. Ето, той пусна и кир Тодора из крепостта и му позволи да живее в Гавраиловия дом на Света гора. Думат, че Ирина измолила баща си. Чрез нея той сега има достъп и в двореца.

Моймир (усмихнат). На черните очи на тая хубавица кой може да откаже нещо?

Драгота (навъсен). А аз по обичам да знам тоя грък в крепостта, дето беше толкова време, или поне далеко от Търново, далеко от България. Когато видя това лице на хищна птица в палата, все ми се чини, че под челото му не могат да се крият добри мисли. Загатнах веднъж Асеню за това, но той се намръщи: „Не обичам сплетни в палата, Драгота!“. Великодушие неразумно.

Приязд. Бъди спокоен, Драгота, царят е по-прозорлив от нас и познава сърцата на хората.