Борислав. Сам бог ме прати тая нощ тука, та в кръвта на неприятелите цареви да измия позора си.

Тамара. Ох, мили мой Бориславе! Ох, как ще се зарадва татко!

Борислав. Но иди му кажи по-скоро. Иди.

Запътва се бързо към десния коридор, дето се е показал един калугер и му прави знак с ръка, когато пък Тамара се затичва към Асеневата спалня. Борислав се изгубва с калугера отдясно. В същата минута Асен се показва на прага, гологлав, с Хиацинта. Тамара се спира.

Асен, Тамара, Хиацинт, после телохранител.

Тамара. Татко!

Асен (строго). Казах ти, заключи се в килията си. (Към Хиацинта.) Що думаш? Измяна?

Хиацинт. Чухме с деспот Слава тоя разговор. Подслушвахме по съвета на Драгота. Слав излезе веднага, а аз прибързах през тайната врата да ти обадя.

Асен (със съкрушен вид). Господи, напусна ме ти за моите тежки грехове. Издигнах с толкова труд зданието на това царство и сега виждам, че се събаря и аз загивам заедно с него.

Тамара. Татко, чуй…

Асен (маха й сърдито с ръка; на Хиацинта). Но де са болярите? Де са франките? Викай телохранителите. (Хиацинт тръгва наляво. Посреща го един телохранител, уплашен.)

Телохранителят (на Асеня). Господарю, болярите са в плен в една килия. Фуркасови войници ги пазят. Други избиха телохранителите. Аз едвам се измъкнах.

Тамара (озърта се). Боже, де е? (Избягва надясно.)

Асен. Как? Ужасно!

Телохранителят. И деспот Слав е убит от княз Гавраила, като идел тук да се обади. Но паднал с меч в ръка. (Сочи пода.) Ето му меча.

Асен. Бог да прости верният Слав, и ние ще сторим като него. (Хваща се за главата.) Измяна! И от кого? А аз мислех изменникът далеко, в Родосто: изменникът бил тук, топлил съм го в пазвата си, копаел ми тайно гроба — и го изкопа. Но де е Контофре? Викай франките!

Телохранителят. Трябва и те да са избити.

Асен. Отче Хиацинте, държиш ли оръжие?

Хиацинт. Царю, аз съм бил Калоянов сотник. (Грабва Славовия меч.)

Асен. Трима, трима срещу шейсет души вероломци!… И сега загивам тука в безнадеждност. Никоя друга предана сабя не ще се издигне за мене. След царството си, след величието си, аз, могуществений Иван Асен, гина безпомощен като един пътник, загащен в гората от разбойници. (В отчаяние.) Бориславе, Бориславе, дека си? Дека си ти сега? Твоето място беше тук, не там! Твоят несъкрушим дух, твоят меч може би сега… Кой знае дали не те махна Гавраил от мене. Ти беше един настръхнал лев пред моя трон.

Отляво влизат Гавраил и кир Тодор.

Горните, Гавраил, кир Тодор и Борислав.

Гавраил. Асене, дойдох да ти обадя, че ти си свален от престола. Той принадлежи сега на оногова, който имаше право на него. Не се опитвай за съпротивление. Остави се на моята милост.

Асен. Знам, знам вече твоята пъклена подлост! Неблагодарний изверго, приеми моята заплювка! (Заплюва го.)

Гавраил. Асене, за тая заплювка езика ти ще отрежа и ще го хвърля на псетата.

Асен. Презряно българско изродие! (На кир Тодора.) И ти, вероломнико, змийо гнусна, на която трябваше да стъпча главата още при Клокотница…

Кир Тодор (ехидно усмихнат). Асене, нашата война не свърши при Клокотница, тя траеше до тоя час и видиш, че аз съм победителят. Бъди по-смирен, ако искаш да изгубиш само очите си, а не и главата си. Аз ще моля цар Гавраила за тая милост.

Борислав се задава отдясно, последван от Тамара. Гавраил и кир Тодор уплашени отбягват до левия вход.

Борислав. Мерзавци! (Спуща се към тях с изваден меч.)

Асен (смаян). Борислав!

Гавраил (поразен). Ах! (Той и кир Тодор изваждат мечовете си и се отдръпват още назад.)

Борислав. Не бойте се, изверги. Аз бих ви убил като псета сега, но вие ми трябвате живи. (На Гавраила.) Ти трябва да дадеш сметка пред великия съд за гнусните си престъпления и да изкажеш твоите съмишленици. (Тамара развълнувана разправя на баща си нещо, като сочи сегиз-тогиз Борислава. Това трае през целия диалог на Борислава с Гавраила и кир Тодора.) Низки кознетворецо, ти ме прати чрез коварните си интриги в лагера на Ватаци, за да можеш свободно да изпълниш коварния си план; но бог ме изпречи пак пред тебе, за да те унищожа, да те поразя. (Към кир Тодора.) И ти, проклети гърко, няма да тържествуваш тука, както онова отвратително изчадие Исак! Ти ще отговаряш за сатанинската си подлост!

Гавраил (на кир Тодора). Този човек е луд.

Кир Тодор. Твое величество, нямаме работа повече тука. Останалото ще им кажат сабите на куманите. Да вървим.

Борислав (маха с меча си). Вървете, тоя манастир е ваш гроб!

Гавраил. Ваш гроб е! (Изгубват се отляво.)

Асен, Тамара и Борислав.

Борислав (отива към Асеня и пада на колене). Цярю, бях изменник в Родосто, тук ида да умра за тебе.

Асен (дига го). Бориславе, всичко знам вече, ти си бил жертва на подла измама. През твоите уста говори сега негодуванието на благороден българин. Но късно, Бориславе: измяната превари. Ние сме в плен… Аз ще умра, както подобава на Ивана Асеня. Но ти помъчи се да се избавиш и бъди хранител на Тамара, поверявам ти я заедно с благословията си. Отмъсти за мене. Запази царството от гибел, ако можеш.

Борислав. Царю, утре слънцето може да огрее гроба на Борислава, но няма да огрее гроба на България.

Асен. Ох, какво можеш ти с твоята дивна храброст, какво може твоя славен меч и ние троица хора против шейсетина души въоръжени вероломци? Едно ни само остая: да умрем честно. Видиш, ние сме пленници.

Борислав. Ние не сме пленници, а изменниците са в плен. (Отива до бухарията и изсвирва три пъти с рог.)

Асен (учуден). Какво е това?

Борислав (иде насам). Аз имам в двора сто души храбри юнаци, дошли като селяни богомолци. Дадох им уречения знак.

Асен. Как, твои войници?

Борислав. Готови по моя заповед всички да положат живота си за тебе.

Асен (разперя покъртен ръце към Борислава). Славний мой воеводо! Господи, ти не си ме забравил.

Тамара. Бориславе! (Прегръща го.)

Хиацинт (гледа от бухарията). Дворът почерня от селяни.

Борислав (тича към бухарията и вика към двора). Юнаци, превземете портите! Под нож куманите!

Асен (бързо). Да се задържат Гавраил и кир Тодор, може да избягат!

Борислав. Това им е невъзможно, птичка не може да изхвръкне от манастира. (Хиацинт излиза отляво.)

Тамара (плаче от радост). Бориславе, мили Бориславе. (На двора се чува врява.)

Борислав. Царю, почакайте тука. Аз отивам да взема началството на войниците си. (Излиза отляво.)

Асен. Това е чудо божие. Бедна, измъчена щерко, той бил достоен за твоята любов… Как съм бил жесток към вас… Но неизповедими са пътищата на провидението…

Тамара (развълнувана). Татко, треперя за живота му… (На двора врявата се усилва.)

Асен. Бой се почна. Влез в килията, а аз трябва да ида там. (Тръгва наляво.)