Изваждане, издърпване на затвора, изстрел.
Изваждане, издърпване на затвора, изстрел.
Петдесет пъти всяка сутрин, още толкова всяка вечер.
Прегърни спусъка, не стискай. Отново и отново, докато всичко се запамети в гръбначния ѝ мозък и в класа, и дори целия випуск, нямаше по-бърз от нея. Досега бе износила два изкуствени пистолета, но си беше струвало!
Дори в сегашната си група бе една от най-бързите и когато инструкторът изброи резултатите за деня, както за точност на попаденията, така и за време, тя завърши втора, победена само от едно момче от Вестерурт.
Малко след това позвъни на телефонния си секретар, за да си припомни да засили тренировките още същата вечер.
Стълбището беше широко, направено от сив мрамор, донякъде износен от има-няма стогодишно ползване. Парапетът беше от лакиран тик, а в средата на стълбите бе приклещен малък асансьор от по-късно време, който побирате най-много двама души.
Той внимателно проучи стълбището, преди да тръгне нагоре. Трябваше да стигне до третия етаж. Кооперацията очевидно разполагаше и с вътрешна постройка, защото на всяка междинна площадка имаше врата, насочени към двора. „Единични врати на апартаментите, които гледат навътре, двойни — на тези към улицата“, отбеляза той докато се качваше към третия етаж.
Четири врати, всичките със спретнати месингови табелки и една от тях, втората отляво, бе с правилното име. Дотук добре. Сърцето му вече блъскаше здраво в гърдите и то не заради изкачването.
Огледа стълбището за последно, преди да започне.
Първо нахлузи на главата си една стара, синя плетена шапка, на която бе изрязал дупки за очите и устата — стил двайсет и седми. След това извади предметите, които се намираха в торбата. Първият, малък гумен клин, мушна под вратата, която бе негова цел, и го ритна няколко пъти, докато се заклещи стабилно. След това си пое дълбоко дъх и натисна звънеца. В същия миг, щом дръжката се натисна отвътре, той вдигна флакона с червен спрей, който, заедно с клина, съставяше съдържанието на торбата, и започна със задачата си.
Изминаха няколко секунди, докато мъжът от другата страна загря какво се случва и HP почти бе преполовил текста, преди онзи да опита сериозно да отвори вратата.
Но хаотичното натискане на дръжката изведнъж спря и вместо това в следващия миг се разтресе цялата врата, сякаш мъжът вътре ѝ удари едно здраво рамо. За свой ужас, HP откри, че клинът се е плъзнал малко по хлъзгавия каменен под и между двете крила на вратата се е отворила пролука от около един сантиметър. Той мерна почервеняло лице и чу мъжът вътре да му крещи, но вече бе твърде късно да спре. Вместо това нанесе силен ритник на клина с надеждата, че това ще го накара да издържи още няколко секунди, достатъчно дълго, за да завърши мисията си.
— Ще те пипна, мамицата тиии, ще те хвана, страхливец малък! — врещеше мъжът отвътре, докато блъскаше вратата отново и отново.
Пролуката ставаше все по-голяма и HP усети, че паниката се надига. Но не можеше да спре сега, оставаха му само две букви. Nobody loves a fucking quitter, гарантирано не и феновете.
Изведнъж той чу вдясно да се отваря врата и щом се обърна, видя момиче на около двайсет да наднича навън. Веднага щом погледите им се срещнаха, тя затвори вратата изплашено и той чу дрънченето на веригата от другата страна.
Вярно бе, почти беше забравил, че е с балаклава на главата!
Още един удар разтресе вратата и този път HP видя как клинът се плъзва назад по каменния под. Оставаше само мъжът вътре да дръпне вратата и тя щеше да се освободи. През пролуката HP мярна мускулеста, татуирана ръка и бръсната глава и светкавично го осени вдъхновение. Той вдигна флакона и пръсна цветен душ в побеснялото лице — в отговор получи рев преди следващото дръпване.
Директно попадение!
С две бързи движения той завърши произведението си и тъкмо се бе обърнал към стълбите, когато чу силно блъскане зад себе си. Без да се обръща, той се хвърли надолу по стъпалата.
Взе първата секция с две крачки и когато се приземи на междинната площадка, чу как мъжът горе, врещейки, започна да го преследва. Още две дълги крачки и бе на втория етаж, още две до следващата площадка и после само един ред стълби до свободата. Чуваше трополене и пуфтене зад себе си, но не толкова близо, че да не успее. Но щом зави зад ъгъла към последните стъпала, които оставаха до изхода, той откри, че пътят му за бягство е препречен. Една жена тъкмо се канеше да напъха грамаданска детска количка през входната врата и нямаше начин просто да свие покрай нея. Горилата зад него изглежда схвана положението, защото нададе триумфален рев.
— Сега те пипнах, келеш такъв!
Паниката закипя вътре в него, но вместо да скочи напред и да се окаже като в капан за плъхове пред количката, HP заобиколи асансьора и продължи към задната врата за вътрешния двор.
Втурна се в оградения със стена двор и без да забавя крачка, се насочи към лоста за килими в единия край. Горилата тръгна след него, буквално му дишаше във врата, беше толкова близо, че той чуваше пухтенето му.
HP скочи върху лоста, а от там към върха на стената, високо горе. Хвана се за ръба и замаха диво с крака срещу стената, за да прехвърли тялото си.
Получи се!
Той с усилие се пребори със стената и прехвърли единия си крак през ламаринения ръб. Но в същия миг, когато опита да изтегли и другия крак, усети как го хващат за крачола и се оказа яхнал стената, опитвайки се с все сила да се задържи и да се спаси.
С периферното си зрение видя преследвача и усети как той търси по-добър захват около глезена му.
HP ритна панически с левия си крак, за да опита да се измъкне. Внезапно кракът му срещна нещо твърдо, той чу изгрухтяване и без предупреждение хватката около глезена му се отпусна. Всичко се случи толкова изненадващо, че HP изгуби равновесие и се строполи право в лехата от другата страна на стената.
Падна леко напред по лице и устата му се напълни с пръст.
Когато няколко секунди по-късно се отправи залитайки към близката порта, която предположи, че води към улица „Санкт Ериксгатан“, виковете на горилата от другата страна още се чуваха.
Веднъж озовал се на улицата, той се отказа от най-близката метростанция и вместо това спринтира по „Карлбергсвеген“ към станцията при „Оденплан“. След като четири минути по-късно стигна до входа и намали скоростта, той установи, че цялото му тяло трепери.
приветства го екрана, когато седна във вагона и овладя треперещите си ръце.
С друга думи, щеше да стигне до апартамента си тъкмо за да види всичко на повторение и да попие любовта на феновете. По дяволите, ама че яко!
Когато външната врата се затвори зад нея, Ребека бе толкова уморена, че едва бе в състояние да продължи с новата си рутина. За миг си поигра с мисълта, че този път може всъщност да пропусне, че и така всичко е наред. Но след това безпокойството я обзе и тя отдели почти три минути да заключва, отключва и после пак заключва всички четири резета и ключалки по вратата.
Щом най-накрая бе доволна и бе достатъчно убедена, че всичко работа и апартаментът е обезопасен, тя хвърли подгизналите си тренировъчни дрехи в малката пералня, запъти се несигурно към всекидневната и рухна върху дивана.
— Здрасти! — каза тя по посока на спалнята, но никой не отговори.
Отдавна не бе имало никой там.
И все пак трябваше да каже нещо, каквото и да е, за да не се чувства толкова самотна.