Дни наред след това, Том се бореше чувството за вина. Баща им бе внушавал, че задружността в семейството е свята. „Ние и света“, обичаше да казва той. И сега, Том още веднъж не бе оправдал надеждите му.

И внезапно угризенията му свършиха. Отначало само усети във въздуха, че се мъти нещо голямо. Забеляза баща си в много сериозен разговор с мастър Бийти на юта и на мига разбра, че Хал е много недоволен. В следващите дни мастър Бийти и капитанът често се затваряха задълго в кърмовата каюта. След това Хал изпрати Дориан да повика Гай на един от тия разговори.

— Какво си приказваха? — попита Том, щом малкият му брат се върна.

— Де да знам.

Трябваше да подслушаш на вратата — промърмори Том. Щеше да умре от любопитство.

— Не посмях — призна си Дориан. — Ако ме хване, татко ще накара да ме прекарат под кила34. — Дориан съвсем наскоро бе научил за това ужасно наказание, което завладя въображението му.

Вече няколко дни, Гай трепереше в очакване да го повикат в кърмовата каюта. Когато се появи Дориан, двамата с Нед Тайлър проверяваха сандъчетата с барут за влага. Гай помагаше при отварянето им в барутния склад.

— Татко иска да те види веднага в каютата си! — Момчето беше извън себе си от гордост, като приносител на такава зловеща поръка. Гай се изправи и изтръска барутните зрънца от дланите си.

— И побързай — посъветва го Дориан, — защото на лицето си е сложил физиономията „Смърт на неверниците!“.

Щом влезе в каютата, Гай разбра, че Дориан не преувеличава, що се отнася до настроението на баща му. Той се бе изправил до кърмовото прозорче с ръце зад кръста. Извърна се рязко и вързаната му на дебела опашка коса се метна от гърба. Погледна сина си с израз, в който имаше не толкова гняв, колкото загриженост и дори страх.

— Водих продължителен разговор с мастър Бийти — кимна към него Хал. Бийти седеше мълчалив и сериозен. Носеше и перука — още едно указание за важността на срещата. Бащата замълча за момент, сякаш онова, което се готвеше да каже, беше твърде отвратително, за да го облече в думи.

— Разбирам, че градиш планове за бъдещето си, без да се посъветваш с мен като глава на семейството.

— Прости ми, татко, но аз не искам да ставам моряк — изломоти Гай с жалък вид.

Без да иска, Хал направи стъпка назад, сякаш бе чул, че синът му не вярва в Бога.

— Ние винаги сме били моряци. Двеста години всички Кортни плават по море.

— Мразя го — отвърна Гай с тих и треперещ глас. — Мразя вонята и теснотията на кораба. Става ми лошо и съм нещастен, когато няма суша.

Последва друга продължителна пауза и Хал каза:

— Том и Дориан поеха традицията. Със сигурност ще преживеят интересни приключения и ще натрупат големи богатства. Имах намерение един ден да ти подаря твой собствен кораб. Но явно, напразно съм хранил надежди.

Гай сведе глава и жално повтори:

— Никога няма да бъда щастлив, ако не виждам земя.

— Щастлив! — Хал се бе врекъл да запази самообладание, но укорителните слова се изляха от устата му, преди да успее, да ги спре: — Какво общо има щастието с всичко това? Човек трябва да следва определения му път. Трябва да изпълни своя дълг към Бога и краля. Прави онова, което трябва да прави, а не което му харесва. — Усети гневът да издува гърдите му. — За Бога, момче, що за свят ще е тоя, ако всеки прави само онова, което лично на него се харесва? Кой ще оре, сее и жъне, ако всеки може да каже „това не ми харесва“? Има място за всеки човек на тая земя, но всеки човек трябва да си знае мястото. — Замълча и видя упоритото изражение на сина си. Обърна се и погледна през кърмовото прозорче към океана и високото синьо небе. Задиша дълбоко, но минаха няколко минути, преди да възвърне самообладанието си. Когато се обърна отново, лицето му изглеждаше спокойно.

— Добре! — каза той. — Може и да съм прекалено мекушав, но аз няма да те принуждавам, макар че, Бог ми е свидетел, мина ми през ума да направя точно това. Имаш късмет, че мастър Бийти те цени високо, което аз не мога да направя, поради егоистичното ти поведение. — Отпусна се тежко на стола и придърпа лежащия на масата документ.

— Както вече ти е известно, мастър Бийти ти е предложил работа в достопочтената Източноиндийска компания, като младши писар. Той прояви щедрост относно заплатата и другите условия на назначението ти. Ако приемеш предложението, твоето положение в Компанията се променя автоматически. Ще те освободя от задълженията ти като член на екипажа и ще преминеш на работа като помощник на мастър Бийти, с когото ще отидеш в бомбайската кантора на Компанията. Ясно ли ти е това?

— Да, татко — измънка Гай.

— Това ли искаш да направиш? — Хал се наведе напред, загледан в очите на сина си, с надежда да открие там искрица на отказ.

— Да, татко. Това искам да направя.

Хал въздъхна и ядът го напусна.

— Добре тогава, моля се за теб да си направил верния избор. Съдбата ти вече е извън моите ръце. — Бутна към него пергамента с написаната молба. — Подпиши! Аз ще бъда свидетел.

След това Хал поръси мастилото на подписите с пясък, издуха излишния и връчи документа на мастър Бийти. Обърна се отново към Гай:

— Ще обясня на офицерите и братята ти промяната в твоя статут. Нямам съмнения относно онова, което ще си помислят за тебе.

Братята разискваха в тъмното решението на Гай с най-големи подробности. Разположили се бяха на носа с Аболи и Големия Дениъл.

— Ама как ще ни изостави така? Нали се клехме винаги да бъдем заедно, нали Том? — Дориан беше безутешен.

Том отбягна директния отговор:

— Гай страда от морска болест. Той никога няма да стане истински моряк. Освен това го е страх от морето и не смее да се катери по вантите. — Том не можеше да почувства негодуванието на брат си от този развой на събитията.

Дориан сякаш разбра това и се обърна към двамата мъже:

— Трябваше да си стои с нас, не е ли така, Аболи?

— Много пътеки пресичат джунглата — отвърна Аболи. — Ако всички тръгнем по една и съща, няма да можем се размина.

— Но Гай! — Дориан почти плачеше. — Той не трябваше никога да ни изоставя. — Пак се извърна към Том. — Ти няма да ме изоставиш никога, нали Том?

— Естествено, че няма — изръмжа Том.

— Обещаваш ли? — Една сълза се търкулна по бузата на Дориан и заблещука под звездната светлина.

— Недей рева! — каза му Том.

— Не рева. Вятърът ми насълзява очите. — Той избърса сълзата. — Обещай ми, Том!

— Обещавам.

— Не, не така! Закълни се със смъртоносна клетва! — настоя Дориан.

С продължителна страдалческа въздишка, Том извади моряшкия нож от канията му. Вдигна тясното острие, което блесна на лунната светлина.

— Нека, Бог, Аболи и Големият Дениъл са ми свидетели!

Заби острието на ножа в меката част на палеца си и всички видяха, как оттам потече кръв, черна като катран на сребристата светлина. Прибра ножа в канията и със свободната си ръка, приближи лицето на Дориан до своето. Като го гледаше тържествено в очите, Том изписа кървав кръст на челото му.

— Заклевам се със смъртоносна клетва, че никога няма да те изоставя, Дориан — каза Том с гробовен глас. — А сега, спри да ревеш!

С бягството на Гай, вахтеният списък бе променен, така че Том прибави задълженията на близнака си към своите. Сега Нед Тайлър и Големият Дениъл можеха да съсредоточат преподавателските си усилия в областта на навигацията, артилерийското дело и ветроходство върху двама, вместо върху трима ученици. Задълженията на Том и преди бяха много, а сега сякаш нямаха край.

От друга страна, животът на Гай стана лек и приятен. След всекидневните занимания с мастър Уолш, Том и Дориан трябваше да се качват за смяната си на мачтата, докато Гай пишеше няколко часа писма за мастър Бийти или изучаваше различни публикации на Компанията, включително „Инструкция за новопостъпилите в служба на достопочтената английска Източноевропейска компания“, след което бе свободен да чете на глас на мисис Бийти или да играе карти с дъщерите й. Никое от тези занимания не го направи по-симпатичен за неговия близнак, който го виждаше от високото да се разхожда и кикоти с дамите по юта, място, забранено за други освен офицери и пасажери.