— Ще останем на котва тук много дни, може би дори седмици. Трябва да изчакам пристигането на „Йомен“, а имам и още много работа за свършване. Сигурен съм, че ще искате да отведете семейството си на брега, да дадете възможност на дамите да излязат от теснотията на каютите и да се поразходят истински. Знам, че в града могат да се намерят много прилични квартири.

— Каква чудесна идея, сър! — отвърна въодушевено Бийти. — Сигурен съм, че тези трудности не значат нищо за Вас, сър Хал, но за нас, земните жители, теснотията на борда започва да става непоносима.

Хал кимна.

— Ще изпратя младия Гай на брега с Вас. Сигурен съм, че ще искате секретарят Ви да е под ръка. — Хал със задоволство установи, че се е справил с двете си неотложни задачи: най-напред да отдели Том от Гай, а после — Керълайн от Том. И двете комбинации бяха взривоопасни. — Ще наредя да ви откарат, веднага щом бъдат спуснати лодките, макар че тази вечер вече е късно. — Той погледна към залязващото слънце. — Може би ще е по-добре да си приготвите нещата сега и да слезете на сушата утре заран.

— Много сте любезен, капитане — поклони се Бийти.

— Ако Ви се отдаде възможност, може би ще бъдете така добър да направите посещение на добра воля при холандския губернатор — Ван дер Стел, Симон ван дер Стел. Аз ще съм претоварен с грижите около кораба, така че ще ми направите огромна услуга, ако го поздравите от мое и на Компанията име.

Бийти отново се поклони:

— С най-голямо удоволствие, сър Хал.

Минали бяха над двадесет години, откак Хал избяга, заедно с хората си, от крепостната тъмница и надали някой в града щеше да го познае, но той имаше висяща доживотна присъда. По време на бягството Хал, както и хората му, бяха принудени да избият в самоотбрана много народ сред охраната и потерята, и холандците биха могли да имат особено мнение по този въпрос. Ако го разпознаеха, можеше да се окаже изправен пред холандски трибунал, както и пред перспективата да излежи присъдата си или дори да плати за делата си на ешафода, както стана с баща му. Официалното посещение при губернатора на колонията не би било акт на разумно поведение. Много по-добре е да прати Бийти.

От друга страна, трябва да събере всички новини, стигнали до залива. Всеки кораб, който се прибираше от Ориента, без оглед на национална принадлежност, се отбиваше тук. Не би могъл да иска по-подробни разузнавателни данни от ония, които, така или иначе, се разпространяваха из кръчмите и бардаците около пристанището. Сбогува се със семейство Бийти и извика Аболи и Големия Дениъл.

— Щом мръкне, слизаме на брега. Да приготвят лодка!

Четири нощи не достигаха на луната да се изпълни. Планината се извисяваше над тях, мрачна и величествена, с посребрени хребети и урви, а лодката следваше лунната пътека към брега. Хал седеше в кърмовата част между Големия Дениъл и Аболи. И тримата бяха загърнати в плащове и нахлупили шапки. Под наметалата носеха пистолети и саби. Дванадесетте верни гребци, под командването на Алф Уилсън, също бяха въоръжени.

Една атлантическа вълна издигна лодката на пенливия си гребен и тя се вряза със съскане в крайбрежния пясък. Щом водата започна да се оттегля, гребците изскочиха от лодката и я изтеглиха навътре в плажа.

— Дръж хората под око, Алф! Да не вземат да хукнат по курви или да се напият — предупреди Хал. — Може да се наложи, да бързаме на връщане.

Забъхтиха из мекия пясък, докато намерят пътека, после бързо тръгнаха към скупчените под стените на крепостта сгради. Някои от тях блещукаха с прозорците си и когато ги приближиха, дочуха отвътре музика, песни и пиянска глъч.

— Не се е променило много от последното ни посещение — отбеляза Аболи.

— Търговията върви — съгласи се Големият Дениъл и сведе глава под горния праг на първата кръчма, в самия край на селището.

Светлината беше толкова оскъдна, а тютюневият дим така гъст, че минаха няколко секунди, преди очите им да привикнат. Помещението беше препълнено с тъмни фигури и воня на пот, лули и долнокачествен алкохол. Шумът бе оглушителен и докато стояха при входа, един моряк се олюля край тях. Домъкна се до края на дюните, падна на колене и повърна шумно и обилно.

Тримата си пробиха път през тълпата към отдалечения ъгъл на помещението, където имаше маса върху дървени стойки и пейка с проснат отгоре й друг пияница в несвяст. Големият Дениъл го вдигна, сякаш беше малко дете и внимателно го положи на пода. Аболи смете на куп празните чаши и чинии с недоизядена храна, а Хал седна на пейката с гръб към стената и заразглежда мъжете, натъпкани в кръчмата.

Повечето бяха моряци, макар да имаше и неколцина войника от крепостния гарнизон. Различаваха се по сините куртки и бели кръстосани на гърдите ленти. Хал нададе ухо към тях, но долови единствено пиянски брътвеж, необуздани хвалби, псувни и безумни смехове.

— Холандци — измърмори Аболи, като седна на пейката до Хал. Ослушаха се. Подгонени от нуждата, и тримата бяха научили езика по време на пленничеството си.

Група от петима моряка с грубиянски вид седеше на масата до тях. Те бяха по-малко пияни от останалите, но въпреки това говореха високо, за да си чуват приказката сред всеобщата врява. Хал ги послуша известно време, но не чу нищо интересно. Хотентотска прислужничка им донесе запенени халби бира.

Дениъл опита своята и лицето му се сгърчи:

— Пикня! Току-що взета от прасето, топла е още — заяви той, но отпи пак.

Хал не докосна своята халба, дочул един от съседите холандци да казва:

— Голям късмет ще е, ако проклетият конвой изобщо някога напусне това гадно пристанище.

Споменаването на конвой заинтригува Хал. Търговските кораби обикновено плават сами. Само по време на война или крайна необходимост, те се събират в конвои под охраната на военни кораби. Той наостри уши.

— Да, аз например няма да заплача, ако изобщо повече не видя това гнездо на черни пачаври и крадливи хотентоти. Похарчих кажи-речи и последния си гулден и какво получих насреща? Главоболие и прокапала пишка.

— Аз викам, капитанът да си поеме риска и да тръгва сам. По дяволите да върви тоя копелдак Янгири и езическият му екипаж! „Леопард“ е достоен съперник за когото и да било от синовете на пророка. Няма защо да клечим тука, докато Ван Рутиерс дойде на ни изчишка.

Пулсът на Хал се учести при споменаването на Янгири. За пръв път го чуваше извън кабинета на Никълъс Чайлдс.

— Кой е Ван Рутиерс? — попита тихо Големият Дениъл и отпи нова глътка от отровната бира. И той подслушваше разговора на холандските моряци.

— Холандският адмирал на Океана на Индиите — каза му Хал. — Базата му е в тяхната кантора на Батавия. — Хвърли един сребърен шилинг върху мръсния плот на масата. — Почерпи ги по бира, Дениъл и виж какво имат да ти съобщят! — нареди той, но докато великанът се надигаше от пейката, пред него цъфна някаква жена.

Тя бе сложила ръце на кръста и гледаше нагоре към лицето му с прелъстяваща усмивка, от която липсваха няколко зъба.

— Ела с мене в задната стая, бик такъв — каза му тя, — и ще ти покажа нещо, дето не си виждал досега.

— Какво си ми приготвила, скъпа — показа й Големият Дениъл розовите си венци, — проказа?

Хал бързо огледа курветината и прецени, че тя може да се окаже много по-надежден източник на сведения от който и да било пиян холандски моряк.

— Засрамете се, мастър Дениъл! — каза той. — Не можете ли да различите една благородна дама? — Жената погледна Хал с обожание и отчете кройката и стойността на палтото, както и сребърните копчета на жакета му.

— Заповядайте, седнете, уважаема госпожо! — покани я Хал. Тя започна да се кипри и киска като момиченце, отстрани от лицето си прошарени кичури с мръсни пръсти, украсени с изпочупени и черни нокти. — Да Ви почерпя нещичко. Дениъл, донеси на дамата чаша джин! Не, не, няма да се стискаме. Донеси й бутилка.

Жената придърпа поли и седна срещу Хал.