Том се наведе и изправи на крака пелтечещото, разтреперано момиче.

— Бягай! — викна й той. — Колкото ти държат краката! — Бутна я леко. Мери не се нуждаеше от втора покана. Втурна се по пътеката, все още с хълцане и ридания, а Том се обърна, за да посрещне яростта на брат си.

Уилям седеше в тревата. Още не можеше да разбере, кой или какво го бе съборило. Попипа глава, мушна пръсти в гъстата коса и ги измъкна омацани с кръв от раничката, получена при удара в дървото. После поклати глава и се изправи.

— Ти! — каза той тихо, дори любезно. — Трябваше да се сетя, че ти стоиш в дъното на тая мръсотия.

— Тя нищо не е сторила. — Том бе все още твърде ядосан, за да съжали за постъпката си. — Можеше да я удариш лошо.

— Да — съгласи се Уилям. — Такова бе намерението ми. Тя напълно си го заслужава. — Той се наведе и вдигна бича. — Но сега, след като я няма, ще ударя теб лошо. Така с най-голямо удоволствие, ще изпълня дълга си.

Той замахна наляво-надясно с бича, който издаде заплашително свистене.

— Я ми кажи сега, по-малки братко, какви игрички си играеше тук с малката курва? Да не би нещо мръсно и лошо, за което баща ни трябва да научи? Кажи ми веднага, преди да съм го изтръгнал с бой.

— Първо ще те видя в пъкъла! — Това беше един от любимите изрази на баща им, но независимо от храбростта, която показваше, Том горчиво съжаляваше за кавалерския импулс, който го бе въвлякъл в тоя конфликт. Сега, когато изненадата отпадна, той си даваше сметка, колко много го превъзхожда Били. Неговите умения не се ограничаваха в книжното обкръжение на библиотеката. В Кеймбридж се бе състезавал по борба за Кралския колеж, а свободната борба беше спорт без правила. Миналата пролет, на панаира в Ексмут, Том видя как Уилям хвърли във въздуха и закова на земята силен като бик мъжага, като преди това го побърка с ритници и юмруци.

Помисли да избяга, но си даде сметка, че с тия дълги крака, макар и в чизми за езда, Били ще го настигне за секунди. Нямаше накъде. Той зае стойка и вдигна юмруци, както го бе учил Големият Дениъл.

Уилям му се изсмя в лицето.

— Свети Боже и Вси Светии! Петленцето иска да се бие! — Той хвърли бича и тръгна бавно напред, отпуснал ръце покрай тялото. Внезапно нанесе десен удар. Не бе предупредил и Том едва успя да отскочи назад. Въпреки това, юмрукът засегна долната му устна, която веднага се поду. Зъбите му изтръпнаха, сякаш бе ял къпини.

— Започваме! Първата пролята капка кръв. Ще има още, предупреждавам те, цяло буре ще напълним, преди да сме я свършили тая работа. — Уилям финтира с дясна ръка и когато Том отскочи, за да избегне удара, посегна към главата му с лявата. Том блокира, както му бе показвал Големия Дениъл. Уилям се усмихна.

— Маймуната е научила няколко трика. — Но свъси вежди, защото не бе очаквал такова нещо. Отново замахна с дясната, Том избегна удара и хвана десния лакът на брат си с две ръце. Уилям се дръпна и Том използва момента, за да прибави натиск към това движение, вместо да тегли назад. Започна да рита с всички сили. Отново свари брат си изгубил равновесие и един от ритниците попадна точно в чатала му. Въздухът излезе от дробовете на Уили и той се преви одве, стиснал ударените части с ръце. Том се обърна и хукна надолу към къщата. Въпреки че мургавото му лице беше все още изкривено от болка, когато видя че момчето бяга, Уилям се изправи и с усилие на волята хукна след него. Контузията му пречеше, но въпреки това той неумолимо догонваше брат си.

Когато чу тропота от ботуши, Том погледна през рамо и загуби секунда. Чуваше тежкото дишане на Били и дори си представи, че усеща дъха му по врата си. Нямаше спасение, не можеше да му избяга. Тръшна се на земята и се затъркаля като кълбо.

Уилям беше така близо и тичаше толкова бързо, че не можа да спре. Единственият начин да не се спъне в Том, бе да го прескочи. Това направи лесно, но докато летеше, Том се обърна по гръб в средата на пътеката и посегна да хване брат си за глезените. Сграбчи го със силата на страха и по-големият се просна по лице в праха. В тоя миг остана безпомощен и скочилият на крака Том понечи отново да побегне, но омразата и гневът надделяха над разума му.

Видя проснатия в калта Били. Изкушението бе твърде голямо, за да може да му устои: за пръв път в неговия живот, по-големият брат се намираше във властта му. Том се засили и насочи ботуша си малко пред ухото на падналия, но резултатът не бе очаквания. Вместо да припадне, Уилям диво изрева и хвана крака на Том с две ръце. Изви го и блъсна момчето в драките край пътеката. После се изправи и тръгна към него, преди да се е окопитил.

Възседна гърдите на брат си и се наведе, за да притисне ръцете му високо над главата. Том не можеше да мръдне и почти не можеше да диша с цялата тежест на Били върху ребрата си. Уилям дишаше тежко и с хриптене, но постепенно започна да си поема нормално дъх и на лицето му отново се появи усмивка. Измъчена и болезнена.

— Ще трябва да си платиш за удоволствието, пале такова. Ще си платиш двойно и тройно, обещавам ти. Нека само си поема дъх и ще сложим край на тая работа. — От лицето му капеше пот.

— Мразя те! — изсъска Том. — Ние те мразим! Братята ми, всеки който работи тук, всеки който те познава, всички те мразим!

Уилям внезапно пусна едната китка на Том и зверски го прасна през лицето с опакото на дланта си.

— През всичките тия години се опитвам да те науча на добри обноски — приветливо каза той, — а ти нищо не научаваш.

Очите на Том се наляха със сълзи от болка, но той съумя да напълни уста със слюнка и я изплюе към зачервеното лице над себе си. Тя се пльосна на брадичката на Били, но той не мигна.

— Ще ми паднеш в ръчичките Черен Били! — обеща му Том с болезнен шепот. — Един ден ще ми паднеш!

— Няма. — Били поклати глава. — Не ми се вярва. — Той се усмихна. — Не си ли чувал за закона на примогенитурата, малка маймуно? — Отново удари с всичка сила и отворена длан главата на Том отстрани. Очите на момчето се изцъклиха и от едната му ноздра потече кръв. — Отговори ми, братко! — Уилям замахна с другата ръка и отново към главата. — Знаеш ли какво пише в него? — И пак го удари с дясната ръка. — Отговори ми, малък хубавецо мой!

Следващият удар бе нанесен с лявата ръка, а после влязоха в ритъм. Дясната, лявата, дясната, лявата. Главата на Том се люшкаше насам-натам като чужда. Започваше да губи съзнание, а ударите не преставаха.

— Примогенитура — прас! — е — прас! — правото — прас! — на — прас! — първородния — прас! — син — прас!

Следващият удар бе нанесен иззад гърба на Черния Били.

Дориан ги бе проследил по пътеката и видя, какво става с любимия му полубрат. Дъждът от удари върху Том се изсипа сякаш отгоре му. Огледа се за някакво оръжие. Покрай пътеката имаше изобилие от счупени клони. Избра едно сухо дърво дебело колкото ръката му и също толкова дълго. Промъкна се тихо зад Уилям. Сети се, да не предупреждава за присъствието си, а просто вдигна дървото с две ръце високо над главата. Внимателно се прицели, напрегна всички сили и така го стовари върху темето на Уилям, че то се счупи надве.

Уилям вдигна ръце и се катурна от гърдите на Том. Погледна към Дориан и изруга:

— Цялото смрадливо котило! — Стана и се олюля несигурно. — Даже и най-малкото изродче.

— Остави брат ми на мира! — заплаши го Дориан с побеляло от страх лице.

— Бягай, Дори! — изграчи Том от драките, без да има сили да седне. — Той ще те убие. Бягай!

Но Дориан не помръдваше.

— Няма да го закачаш! — повтори той.

Уилям пристъпи към него.

— Нали знаеш, Дори, че майка ти беше курва. — Той се усмихна окуражаващо и пристъпи още една крачка, като отпусна ръце от ранената си глава. — Ще рече, ти си курвенски син.

Дориан не знаеше какво е курва, но отговори с гняв:

— Няма да приказваш така за мама! — Без да ще, отстъпи назад, докато Уилям заплашително го доближаваше.

— На мама бебето — присмя се Уилям. — Е, курвенската ти мама е мъртва, бебчо.