«Как бы ни хорошо жил человек, он умрет и родится другой. И пусть родившийся после, глядя на этот памятник, вспомнит о том, кто его воздвиг». Эти слова правитель древней Болгарии храбрый и мудрый Омурган повелел высечь на колонне, стоящей ныне в храме Сорока мучеников в Велико-Тырнове.

Имя Захария Зографа — в благодарной памяти пришедших вслед за ним.

1. Маркс К., Энгельс Ф. Сочинения. Т. 16, ч. II.

2. Димитров Г. О литературе, искусстве и культуре. М., 1972.

3. Берон П. Рибен буквар. София, 1949.

4. Благовещенский Н. Афон. Путевые впечатления. Спб., 1864.

5. Божков А. Болгарское изобразительное искусство. София, 1964.

6. Божков А. Историчната тема в българската живопис. София, 1966.

7. Божков А. Захарий Зограф — българинът от Самоков. — Изкуство, 1971, № 1.

8. Божков А. Социалната и творческата природа на българския зограф от Средновековието. — Изкуство, 1976, № 5.

9. Божков А. Естетиката на българската икона. — Проблеми на изкуството, 1976, № 4; 1977, № 1.

10. Божков А. Българската историческа живопис. София, 1978, ч. II.

11. Божков А. За началото на Българското възраждане и за ролята на националните образи в обновителните процеси. — Изкуство, 1979, № 3–7.

12. Босилков С. Търново. Градът и неговато изкуство. София, 1960.

13. Вагнер Г. У истоков портрета в древнерусском искусстве. — Искусство, 1968, № 12.

14. Вакарелски X. Болгарско народно изкуство. София, 1963.

15. Василиев А. Трем на Българското възраждане. София, 1936.

16. Василиев А. Стенописи от Захари Зограф в светогорския манастир Лавра. — В кн.: Известия на Института за изобразителни изкуства БАН. София, 1956, т. 1.

17. Василиев А. Ктиторски портрети. София, 1960.

18. Василиев А. Троянски манастир. София, 1962.

19. Василиев А. Български възрожденски майстори. София, 1965.

20. Василиев А. Бачковски манастир. София, 1971.

21. Василиев А. Социални и патриотични теми в старото българско изкуство. София, 1973.

22. Василиев А. Ерминии. София, 1976.

23. Василиев А., Божков А. Художественото наследство на манастира Зограф. София, 1981.

24. Венелин Ю. Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном отношении к россиянам. М., 1829, т. 1.

25. Възрожденски художници. София, 1956.

26. Гачев Г. Ускоренное развитие литературы. На материале болгарской литературы первой половины XIX века. М., 1964.

27. Григорович В. Очерк путешествия по европейской Турции. М., 1877.

28. Державин Н. История Болгарии. М. — Л., 1948, т. 4.

29. Динова-Русева В. Формироване на светските жанрове в българската възрожденска живопис и графика. — Изкуство, 1979, № 10.

30. Доосвобожденски пътеписи. София, 1963.

31. Дуйчев И. Рилският манастир. София, 1960.

32. Захариев В. Захарий Христовия Зограф — художник-възрожденец. 1810–1853. София, 1957.

33. Захариев В. Самоковската гравьорска школа от XIX в. — Изкуство, 1957, № 1.

34. Захариев В. Българската възрожденска щампа. — Изкуство, 1964, № 1.

35. Захариев В. Станислав Доспевски — възрожденски живописец. 1823–1877. София, 1971.

36. Икони от Балканите. София — Белград, 1967.

37. История Болгарии. М., 1954, т. 1–2.

38. Кожухаров Г. Български къщи от епохата на Възраждането. София, 1971.

39. Колев Б. Стенописната украса на жилищните и обществинете сгради през Възраждането в Самоков. — В кн.: Известия на Института за изобразителни изкуства. София, 1956, кн. I.

40. Косев Д. Новая история Болгарии. М., 1962.

41. Костова А., Костов Г. Бачковски манастир. София, 1963.

42. Кръстев К. Опити за периодизация на художественния процес през Българското възраждане. — Изкуство, 1979, № 10.

43. Кръстев К., Захариев В. Стара българска живопис. София, 1960.

44. Львова Е. Станислав Доспевский. — Искусство, 1952, № 5.

45. Львова Е. О некоторых особенностях искусства болгарского Возрождения. — В кн.: Развитие капитализма и национально-освободительные движения в славянских странах. М., 1970.

46. Львова Е. Искусство Болгарии. (Очерки.) М., 1971.

47. Львова Е. О некоторых типологических тенденциях изобразительного искусства балканского региона конца XVIII — первой половины XIX века. (К постановке проблемы.) — В кн.: Доклады и сообщения советской делегации. III Международный съезд по изучению стран Юго-Восточной Европы. М., 1974.

48. Львова Е. Изобразительное искусство Болгарии эпохи национального Возрождения. М., 1975.

49. Львова Е. Българско възрожденско изкуство. София, 1978.

50. Львова Е. Искусство болгарского Возрождения в системе балканской художественной культуры. (К постановке проблемы.) — В кн.: Культура народов Балкан в новое время. Балканские исследования. М., 1980, вып. 6.

51. Мавродинов Н. Новое болгарское искусство. София, 1946.

52. Мавродинов Н. Изкуството на Българското възраждане. София, 1957.

53. Мавродинов Н. Българско възраждане. София, 1959.

54. Марински Л. Национална художествена галерея. Българска живопис. 1825–1970. София, 1971.

55. Москова С. За първите стенописи и две неопубликовани икони на Захарий Зограф. — Изкуство, 1980, № 3.

56. Натан Ж. Болгарское Возрождение. М., 1949.

57. Немски Н. Пловдив през епохата на Възраждането. София, 1965.

58. Неофит Рилски. Описание болгарскаго священаго манастиря Рилскаго. София, 1979.

59. Паисий Хилендарски. Славянобългарска история. София, 1946.

60. Пандурски В. Троянски манастир. София, 1973.

61. Пеев В. Градът Пловдив, минало и настояще. Пловдив, 1941.

62. Погодин А. История Болгария. Спб., 1910.

63. Полевой В. О некоторых вопросах развития национального искусства нового времени в странах балканского региона. — В кн.: Культура народов Балкан в новое время. Балканские исследования. М., 1980, вып. 6.

64. Прашков Л. Захарий Зограф. — Художник, 1973, № 3.

65. Протич А. Петдесет години българско изкуство. София, 1933–1934, т. 1–2.

66. Радкова Р. Рилският манастир през Възраждането. София, 1972.

67. Рангелова Б. Типологични особености на възрожденския светски кавалентен портрет. — Изкуство, 1981, № 8.

68. Рошковска А. Някои въпроси за авторство на стенописа в Байракли джамия. — Изкуство, 1966, № 7.

69. Рошковска А. Стенописната орнаметика, създадена от зографите на Самоковскате художествена школа през Възраждането. — Известия на Института за изкуствознание БАН. София, 1969, т. 13.

70. Рошковска А. За орнаменталната стенопис и писаните къщи от Българското възраждане. — Изкуство, 1970, № 5.

71. Свинтила В. Концепцията за портрета у Захарий Зограф. — Изкуство, 1971, № 1.

72. Свинтила В. Начало на пейзажа в българската религиозна живопис. — Изкуство, 1972, № 6.

73. Свинтила В. Икони от Самоковската школа. София, 1979.

74. Свинтила В. Слово за зографа Захарий. София, 1981.

75. Семерждиев X. Самоков и околносте му. София, 1913.

76. Славянские культуры в эпоху формирования и развития славянских наций. XVIII–XIX вв. М.,1978.

77. Стойков Г. Майстор Алекси и майстор Колю Фичето. София, 1976.

78. Томов Е. Възрожденски щампи и литографии. София, 1962.

79. Христов X., Станков Г., Миятев К. Рилският манастир. София, 1957.

80. Цырлин И. Изобразительное искусство Болгарии XIX–XX веков. М., 1953.

81. Цонев С. Преображенски манастир. София, 1972.

82. Цончева М. Българско възраждане. Живопис и графика. София, 1962.

83. Цончева М. За някои проблеми на българското възрожденско изкуство. — Проблеми на изкуството, 1979, № 1.

84. Цончева М. Захарий Зограф (1810–1853) с патоса и романтиката на Възраждането. — Проблеми на изкуството, 1979, № 1.

85. Чавръков Г. Български манастири. София, 1978.

86. Шишманов И. Избрани съчинения. София, 1965, т. 1.

87. Шмиргела Н. Непознатият Захари Зограф. — Изкуство, 1964, № 2.