— Но не и в случая с Рон. Тя го е предала. — В очите й се върна онзи предишен блясък, ала Харди не му се зарадва особено. Тя протегна ръка към него и гласът й омекна: — Дизмъс, повярвай ми. Рон има основание да не вярва на юристите, сам ще видиш.
— Не се съмнявам — отвърна Харди. — Аз самият не вярвам на много от тях. Но нали става дума за мен?
— За теб човека, а не юриста.
Той сведе глава и я поклати. Жена му сложи ръка на коляното му. Харди пресуши последната глътка хладко кафе от пластмасовата чаша.
— Добре — каза. — Обещавам. Ще си остане между теб и мен човека, мен сина, мен Светия дух. Да чуем.
Франи хвърли последен поглед към вратата, за да се увери, че никой от пазачите не се спотайва да подслушва. После извърна очи към Харди, пое си дъх и започна:
— Рон и Брий доста се караха за смяната на работата й.
Това встъпление не допадна на Харди.
— Много се надявам след това предисловие да не ми кажеш: „О, да, спомних си. В края на краищата той я уби.“
Представата не бе чак толкова забавна, но тя се насили да се усмихне.
— Не я е убил. Бяхме заедно, когато тя умря.
Оставаше си под въпрос дали това е добра или лоша новина, но той нямаше да я обсъжда точно сега.
— Добре. Слушам те. За какво са се карали?
— Ами старата й работа в петролната компания беше очевидно страхотна. Анонимна, но много добре платена. Правеше си проучванията, пишеше си докладите и почти никой от външния свят не й обръщаше особено внимание. Беше нещо като звездата на компанията. Имам предвид, че играеше голяма роля, проправяйки законовия път на това производство, струващо над три милиарда долара, но всъщност не бе обществена фигура.
— Но когато е постъпила при Кери, нещата са се променили, така ли?
— Точно така. Около нея се въртяха купища журналисти покрай проблемите с бензиновите добавки.
— И защо това е предизвиквало спорове с Рон? Имам предвид, че щом тя е била работещата в семейството, защо се е искало неговото мнение?
— По същата причина, по която и аз имам известен принос за твоята работа, за клиентите, с които се ангажираш. Поне си мисля, че имам, нали?
Вярно беше. Франи не би искала той да защитава, да речем, производителите на цигари или серийните убийци, а ако той решеше, че трябва или иска, или му се налага, то със сигурност щяха да си разменят остри думи по въпроса. Но нямаше защо да си изясняват тази тема сега, само това им липсваше днес сутринта.
— Права си. Но не говорим за теб и мен. Говорим за Рон и Брий, а те са се карали, нали така?
— Да. — Жена му се стягаше, приклещена и тя като него. Но той трябваше все така да я подтиква. Трябваше да узнае.
— И за какво се караха? За политика? За пари?
Но Франи го изненада:
— Не, нищо подобно. Заради децата. Заради децата на Рон. Макс и Касандра.
— Не са ли и нейни?
— Не. Рон вече се е развеждал веднъж. Децата са от първия му брак.
— Добре. И?
— Какво и?
— По какъв начин новата й работа е щяла да засегне децата? — Харди внезапно си спомни разговора си с Ерин и Моузес от миналата нощ. — Да не би да е заради опекунството, за което си споменала на Ерин?
Огорчен поглед — собственото й нехайство отскачаше обратно към нея и я нараняваше.
— Как Ерин е свързала думите ми с Рон? Изобщо не съм споменавала името му.
Дори не е споменала за него пред Ерин? Сърцето му не преля от радост при тази новина за още някакви тайни. Ала Харди си имаше една желязна усмивка за пред съдебните заседатели и сега тя му влезе в работа — с нея отклоняваше вниманието, ако не искаше да му проличи, че нещо наистина го безпокои.
— Мисля, че някой ловък адвокат би могъл да й помогне. Но не виждам връзка. Работа и разправии, хубаво, обаче какво отношение има това към опекунството?
Франи не бе съвсем готова да каже, все още не бе подготвена.
— Рон смяташе, че тя принася в жертва безопасността на _неговите_ деца заради някаква отнесена представа за всички бъдещи деца. — При неразбиращия поглед на Харди тя побърза да продължи: — Накрая бе стигнала до убеждението, че тези добавки към бензина отравят водоизточниците. Съсипваше се от безпокойство за раковите образувания и малформациите при бебетата.
— И Свети Рон се е противопоставял тя да изнесе всичко това наяве? А защо?
Франи се намръщи. Стигаха до същината на проблема.
— Защото колкото повече Брий се превръщаше в общоизвестна личност, толкова повече нарастваха шансовете бившата съпруга на Рон да го намери.
— И какъв проблем е това? Що се отнася до децата? Да не би да е седяла на пусия или нещо подобно?
— Не съвсем.
Той изчака, но му се наложи да я подкани:
— Франи!
Стори му се, че тя сякаш за пръв път се опитва да произнесе думите, да види как ще се излеят:
— Злоупотребявала е с тях.
— Кой? Бившата съпруга ли?
Кимване.
— Даун. Името й е Даун. Тя… — Франи като че ли се препъна в думите: — ъъъ… опитала се да изкарва пари чрез децата. Рон намерил някакви снимки.
— За детска порнография ли става дума?
Франи кимна.
Харди изпусна дълбока въздишка.
— Господи!
— И подал молба за развод, но още преди да се стигне до съд, тя започнала да го обвинява, че _той_ бил направил снимките. И съдията й повярвал и присъдил опекунството на нея.
— Но нали сега са при него?
— Да — отвърна тя. — Наложило му се да си ги вземе.
— Какво значи „да си ги вземе“? — Потрябва му един миг, докато осъзнае значението на думите й. — Искаш да кажеш, че е отвлякъл собствените си деца ли?
На Франи терминът не й допадна.
— Практически навярно е така, но всъщност не е направил такова нещо. Спасил ги е. И после, след всичко преживяно, Брий е щяла да застраши цялата…
Харди вдигна ръка.
— Почакай малко, почакай малко! Остави Брий. Искаш да кажеш, че Рон е загубил делото за попечителство, а после е взел децата, така ли? Кога е било това?
— Не зная със сигурност. Предполагам, че преди шест или осем години. Не по-малко.
Харди седеше като закован на стола си и почти не я слушаше.
Тя продължи:
— Успял да се настани тук, сменил си името, събрал се с Брий. И всичко вървяло прекрасно, докато тя не се забъркала с Кери… — Франи замълча.
Харди не успя да сподави сарказма си:
— Всичко е вървяло прекрасно, освен дето са го издирвали за отвличане, а?
— Но не това е бил същинският проблем…
— Точно там е бил проблемът, Франи. Не ме е грижа какво ти е разправял.
Ала тя клатеше глава.
— Не. Там всичко било приключило. Вече никой не го търсел. Нямали проблеми, докато двамата с Брий не започнали да се карат и той дори сметнал, че разправиите утихват, когато…
Харди отново я прекъсна. Досегашният търпелив и съчувстващ адвокат започваше да губи самообладание.
— Когато тя проявила неблагоразумието да бъде убита. — Прокара длан по челото си. — И къде е той сега?
— Не зная.
Той се опита да смекчи тона си, но не сполучи напълно.
— Разбираш, естествено, че ако полицията се натъкне някъде на тези факти, ще стигне до извода, че той я е убил. Всъщност _аз_ смятам, че я е убил той.
— Не я е убил той, Дизмъс. В отчаяние е. Опитва се да спаси децата си.
— Отвлякъл ги е, за да ги спаси. Може би е убил жена си, за да я спаси. Има още едно предположение: може би е убил жена си, та отново да си спаси децата. А после ще убие и тебе.
— Никого не е убивал. И никого няма да убие.
Харди смяташе, че е на края на силите си, когато пристигна в затвора. Сега вече нямаше съмнение — бе напълно изцеден. Неубедителното опровержение на Франи кънтеше в ушите му, но той съзнаваше, че тя щеше да държи на своето и е безсилен да я убеди в каквото и да било. Във всеки случай не днес, не сега.
Съзнателно се взе в ръце, пое в друга насока:
— И тъй, Рон го няма, а ти си тук. За него вече е без значение дали ще кажеш пред съдебните заседатели какво знаеш.