- Защо? - попитах я аз.

- Той ще ти каже - уклончиво отговори Канеамеа.

Погледнах Зинга - и тя беше навела глава, а гъстите й ресници закриваха погледа й.

Тръгнахме с Канеамеа към селото. При завоя на пътеката аз се обърнах и видях, че Зинга още стоеше до вратата на моята колиба замислена и печална.

Пътеката лъкатушеше през гората. Дърветата хвърляха дебела сянка. Наоколо лъхаше прохлада и спокойствие. Въздухът беше наситен с гъсти благоухания на тропически растения. Ние бяхме сами с Канеамеа и аз пак я попитах защо ме вика баща й.

- Набу иска да те направи наследник на седемте пояса - тихо отговори тя.

- Наследник на седемте пояса? - учудих се аз. - Какво значи то?

- Не разбираш ли? Когато Арики умре, ти ще наследиш седемте пояса на мъдростта и белите листа. Ще станеш рапуо като него. Разбра ли?

- Разбрах.

Полъхна лек ветрец, листата тихо зашумяха. Канеамеа вървеше пред мене, защото пътеката беше много тясна за двама.

- Арики често говори против тебе - все тъй тихо продължи тя. - Вчера му казах: "Пакеги е добър, той прави нанай кобрай за болните. Защо го мразиш?" Арики отвърна: "Пакеги е опасен. Той спасява хората от кадити". Тогава му рекох: "Набу ти си лош. Защо искаш пак да хвърлиш добрия пакеги в Голямата вода? Защо искаш да го убиеш? Знай, че на големия празник аз ще стана сахе на пакеги".

Нейните думи ме учудиха. Когато излекувах Боамбо, дъщеря му Зинга беше казала същото на Арики. Тя беше му заявила, че на празника на Дао ще стане моя сахе, и чак тогава първожрецът се съгласи да живея в колибата за гости. Аз и досега не знаех дали Зинга наистина мислеше да стане моя сахе на големия празник, или каза това на Арики само за да го принуди да се съгласи да живея при племето. И си помислих, че и Канеамеа е пожелала същото, за да попречи на баща си да изпълни пъклените си замисли.

Арики беше седнал на нара в колибата и си пушеше с къса бамбукова луличка. Тъмното му набръчкано лице беше замислено и строго, малките му хитри очи разсеяно блуждаеха из полумрака на колибата. С кимване на глава той ме покани да седна при него. Канеамеа влезе с тихи, котешки стъпки, сложи пред нас делва с малоу и излезе. Ние останахме сами.

- Харесва ли ти нашият остров? - попита ме Арики, без да ме погледне.

- Харесва ми.

- А хората от нашето племе?

- И хората ми харесват.

- По-добри ли са от пакегите? - Той за пръв път ме погледна в очите.

- Има и добри, и лоши.

- Всички са добри - троснато каза Арики. "Всички с изключение на тебе" - помислих си аз, но нищо не отговорих.

- Слушай сега какво ще ти кажа - продължи първожрецът. Реших да те направя калиман биля - голям човек. Искам да станеш даго на Канеамеа. Аз съм стар, а вятърът събаря старите дървета. Като умра, ти ще станеш рапуо на племето. Съгласен ли си?

Помислих си: "Аз, който бях решил да се боря против първожреца, сам да стана първожрец? Никога!"

- Това не зависи нито от тебе, нито от мене - отвърнах аз. - Когато умреш, племето ще избере за рапуо тоз, когото пожелае.

- Ще избере тоз, когото аз посоча - възрази Арики и ми обясни, че щом се оженя за Канеамеа, той ще ме посвети в мъдростта на седемте пояса и в тайната на белите листа. След това племето непременно щяло да ме избере за първожрец.

- Какви са тия бели листа? - попитах го с престорено равнодушие.

- Белите листа правят Арики по-силен от другите - уклончиво отговори първожрецът. - Те ми казват кой какво мисли.

- Няма такива листа! - възразих аз. Очите му изведнъж засвяткаха гневно.

- Има!

- Покажи ги да ги видя, тогава ще повярвам.

- Не! - отсече Арики. - Аз ги пазя от погледа на хората. Такава е повелята на Дао. Когато му дойде времето, ще ги видиш. Е, съгласен ли си? Канеамеа чака вън. Говори!

Какво да му кажа? Че съм съгласен да стана рапуо и да лъжа хората? Това никога не бих го направил. Да откажа - това ще развали неговите планове и страшно ще го разлюти. Не е ли по-добре да отложа окончателния отказ? Да протакам работата, докато е възможно, а след това времето ще покаже какво да правя. Това ми се стори най-разумното решение.

- Помниш ли - заговорих аз бавно, като обмислях всяка дума - какво ти каза Зинга, когато спасих нейния баща от кадити?

- Помня - кимна с глава Арики.

- Тя ти каза, че на празника на Дао ще стане моя сахе.

Арики пак кимна с глава:

- Така каза.

- Това го знае цялото племе...

- Знае го - съгласи се Арики.

- Сега аз трябва да се откажа от Зинга, нали?

Арики лукаво се усмихна. Не, никой не ме кара да се отказвам от Зинга. Работата била много проста: ще имам две жени - Зинга и Канеамеа. Дъщерята на вожда и дъщерята на първожреца. И ще стана най-силният и най-уважаваният човек на острова. Какво по-хубаво от това?

- Все пак трябва да помисля - отговорих уклончиво. Моите увъртания разсърдиха първожреца. Той повиши гласа си и заговори повелително, както беше свикнал да разговаря с хората от своето племе:

- Помисли! Ще бъдеш рапуо, ще притежаваш седемте пояса на мъдростта и белите листа! Ще бъдеш калиман биля - пръв човек на острова. Да, на целия остров! Защото нашето племе е по-силно от всички други племена. Всички племена се страхуват от нас. И племето бома, и племето пума, и племето фур-фур... Пръв човек на острова - ето какъв ще бъдеш! Боамбо е тана, главен вожд на племето, но неговата власт е по-малка от моята. Ако Боамбо каже: "Вържете тоя пакеги и го хвърлете в Голямата вода", хората ще попитат Арики: "Може ли?" Ако Арики каже: "Не, не бива да хвърляте тоя пакеги в Голямата вода", хората ще послушат Арики. Но ако Боамбо каже: "Не бива да хвърляте тоя пакеги в Голямата вода", а Арики каже: "Хвърлете го!" - кого ще послушат хората? Ти си умен човек, помисли и ми кажи.

Той млъкна и като ме загледа с присвитите си студени очи, зачака да чуе какво ще кажа. Като го слушах и като го гледах сега, аз си помислих: "Да, Боамбо е прав, Арики е опасен човек. Трябва да се пазя от него". Той беше притворил дясното си око и ме гледаше само с лявото. Какво да му отговоря?

- Мъдрите думи не идват изведнъж - тихо казах аз, като изтърсих пепелта от лулата си. - Ще помисля...

- Помисли - мрачно промърмори първожрецът. - До празника на Дао има много луни. Вярвам, че дотогава ще станеш по-умен.

Той явно ми се надсмиваше, но аз реших и това да преглътна. Само слабите и страхливите хора избухват неудържимо и почват да крещят истерично, когато чувствуват слабостта си. Аз трябваше да се владея. Трябваше да покажа на този опасен старец, че не се плаша от него. Трябваше да го накарам да почувствува, че аз съм силният, а не той.

- В селата има много болни - казах аз, като смукнах дим от малката си луличка. - И в Калио, и в Зарум, и в Хойда. и в Балда. Аз имам нанай кобрай, ще отида да ги лекувам.

- Не! - трепна първожрецът, като ме стрелна с острия си поглед. - Ще отидеш след празника на Дао.

- Но ти сам каза, че до празника има още много луни - възразих аз. - Дотогава много болни ще умрат. Трябва да ги спася.

Арики се престори на глух. Облегна се до стената и бавно започна да пълни с тютюн луличката си, която беше угаснала. Аз му подадох цигара и щракнах запалката, но той рязко махна с ръка и отказа да вземе цигарата. Вгледах се в сухото му набръчкано лице и се помъчих да отгатна мислите му, но това беше много трудно, почти невъзможно. Нито един мускул не трепваше на лицето му. Сега той приличаше на мумията на египетския фараон Рамзес II - със свити тънки устни и с притворено дясно око; с лявото разглеждаше шарките на тръстиковата си луличка. После, като запали лулата си с един въглен от огнището и като смукна дим, промълви глухо: - Дао наказва хората с кадити, а ти тичаш да ги спасяваш... Не позволявам!

- Защо? - попитах го аз. - Трябваше ли да оставя тана Боамбо да умре? Аз излекувах и сина на тана Боамбо, и стария Гахар, и много други хора. Арики трябва да е доволен...