С кръв гяурска утолихме

жаждата си, ей Аллах!

Ний душмана поразихме,

и байрака си побихме

върху неговия прах!

С името на Мохамеда

мръсния стъпкàхме кръст!

Ей Аллах! Каква победа!

Черна кръв се вредом гледа,

знак на страшната ни мъст!

Българи! О сган робове!

Смърт ли креехте вий нам?

Тъй ли чупите окови?

Тъй ли вдигате ножове

срещу славния ислям?!

Вижте, как ви зле измачка

вас пророковият гнев!

Сичко ваше нам е плячка,

а момите ви — играчка

на добишкия ни кеф!

Ваште хубави градища

днес са страшен пущинак,

и въз техни пепелища

гарваните грачат! Вижте

Перущица и Батак!

Вий сте жертви поругани

и оставени на нас,

и от наште ятагани

кой ще смей да ви отбрани?

Кой ще се смили за вас?

Ей Аллах! Каква победа!

Цапаме в гяурска кръв.

Пущинак се вредом гледа

и гяурските му чеда

дразнят ни със нова стръв.

Скоро сичко ще се свърши!

Сичко ще да стане прах!

Ножът сичко ще довърши —

и огънят ще избърши

и последний знак от тях?

А Русия?!… От години

враг е наш непримирим!

Нека днес сеир да чини —

в нейни братя и роднини

как ще да я поразим!