— Това списъкът на пътниците ли е?

Пендъргаст кимна.

— Директно от корабната база данни. Включително занимание, възраст, пол и време на качването. Както ти казах по-рано, вече съм изключил членовете на екипажа.

— Как се сдоби с това?

— Много лесно. Намерих един компютърен техник от поддръжката и му казах, че съм финансов ревизор на „Норд Стар“, който оценява работата на екипажа. Той не би могъл да направи списъка достатъчно бързо. Вече бях отбелязал значителен прогрес в стесняването на кръга от заподозрени. — И той извади лист хартия от джоба на сакото си.

— Продължавай.

Дълъг бял пръст докосна хартията.

— Убийството е било извършено в десет, таксито е пристигнало на пристанището половин час след полунощ, така че убиецът е трябвало да се качи на борда след този час. С това отхвърляме хиляда четиристотин седемдесет и шест имена.

Пръстът отново докосна листа.

— Убиецът е мъж.

— Как, за бога, би могъл да го знаеш? — попита Констанс, сякаш допускането беше обида спрямо женския пол.

— Бутилката скоч. Мъж като Амброуз едва ли би избрал такава напитка, ако посетителят му беше жена. Освен това имаше нож, който е минал през тялото, през килим, дебел повече от сантиметър и почти два сантиметра дебел шперплат. Това изисква голяма сила. И най-сетне, самият Амброуз е бил алпинист във върховна физическа кондиция, човек не лесен за убиване. Това ни навежда на мисълта, че нашият убиец е силен, здрав и бърз — освен това мъж.

— Признавам логиката.

Пръстът се спусна надолу по листа.

— Поради същите тези причини можем да определим възрастта: над двайсет, под шейсет и пет. На подобен кораб този последен факт е повече от полезен. В добавка, той не пътува със съпруга: мръсното убийство, пътуването с такси, дегизировката, качването на кораб с Агозиена — всичко това са действия на човек, необвързан със съпруга. Психопатологията на убийството, страстната наслада в яростта също насочват категорично към не семеен мъж. Не семеен от мъжки пол, на определена възраст: отпадат още хиляда и дванайсет имена. И ни остават общо двеста и дванайсет.

Пръстът отново се премести.

— Всички свидетелства показват, че Амброуз е контактувал с известен колекционер, може би не на азиатски антики, но така или иначе — колекционер. И мъж, чието лице може да бъде разпознато от обществото като цяло. Това ни оставя с двайсет и шестима.

Той погледна към Констанс.

— Убиецът е умен. Постави се на неговото място. Трябва да занесе тази неудобна кутия на борда на кораб, без да изглежда подозрително. Би могъл да не се качи веднага на борда, с кутията в ръце — това би се забелязало. И освен това, той е изцапан с кръв от убийството; трябвало е да смени дрехите си и да се измие на спокойно място. Така че какво би направил?

— Отива в хотелска стая, измива се, преопакова Агозиена в по-голям пътнически сандък и се качва на борда в най-последната минута.

— Абсолютно точно. Което трябва да е някъде към девет тази сутрин.

Констанс се усмихна слабо.

Пръстът се местеше по хартията.

— Всичко това ни оставя с осем заподозрени. И тук ще забележиш едно любопитно стечение на обстоятелствата: двама бяха на нашата маса. — Той побутна листа и тя прочете имената:

Лайънъл Брок. Собственик на галерии „Брок“, 57-а Уест Стрийт, Ню Йорк сити. Години — 52. Известен дилър на импресионистични и постимпресионистични картини.

Скот Блекбърн, бивш президент и изпълнителен директор, „Грамнет Инкорпорейшън“. Години — 41. Милиардер от Силиконовата долина. Колекционира азиатско изкуство и платна от двайсети век.

Джейсън Лемб, изпълнителен директор, „Агамемнон.ком“. Години — 42. Гигант в областта на технологиите; Блекбърн е главен инвеститор в компанията му. Колекционира китайски порцелан и японски дърворезби и картини.

Терънс Калдерон, изпълнителен директор, „Телемобайл Х Сълюшънс“. Години — 34. Телекомуникационен магнат, приятел на Блекбърн. Колекционира френски антики.

Едуард Смекър, лорд Клайвбърг, има репутацията на обирджия. Години — 24. Колекционира антични бижута, сребърни и златни чинии, мощехранителници и малка пластика.

Клод Далас, филмова звезда. Години — 31. Колекционира популярни произведения на изкуството.

Феликс Стрейдж, председател на Департамента за гръцко и римско изкуство в „Метрополитън Мюзиъм ъв Арт“, Ню Йорк сити. Колекционира гръцки и римски антики.

Виктор Делакроа, писател и бонвиван. Години — 36. Колекционира еклектично изкуство.

Пендъргаст се пресегна с една писалка и прокара черта през последното име.

— Този можем да елиминираме веднага.

— Как?

— Забелязах на вечерята, че е левак. Убиецът е действал с дясната си ръка.

Тя го погледна.

— Отхвърлил си две хиляди шестстотин деветдесет и трима заподозрени — и то без да си използвал и грам от интелектуалния си потенциал?

— Отхвърлянето на последните седем може да се окаже по-предизвикателно. Тук е мястото, където трябва да се разделим, ако искаме да победим. — Той я погледна. — Аз ще се заема с разследването на горните палуби, заедно с пътниците и корабните служители. Бих искал ти да поемеш долните палуби.

— Долните палуби? Ако не е замесен член на екипажа, какъв смисъл има?

— Най-доброто място да чуеш какви слухове се носят и какво си шушукат пътниците са долните палуби.

— Но защо аз?

— Имаш по-голям шанс да убедиш хората от екипажа да говорят, отколкото аз.

— И какво точно трябва да търся?

— Най-общо — всичко, което инстинктите ти подсказват, че може да е полезно. И по-специално — кутия. Дълга, неудобна кутия.

Тя направи пауза.

— Как да стигна до долу?

— Ще намериш начин. — Той предпазливо я хвана за лакътя. — Но трябва да те предупредя, Констанс — не разбирам този убиец. И това ме плаши. Както би трябвало да плаши и теб.

Тя кимна.

— Не предприемай нищо на своя глава. Наблюдавай, после ела да го обсъдим. Съгласна ли си?

— Да, Алойзиъс.

— В такъв случай играта, както се казва, е в ход. Да вдигнем ли тост за предстоящия лов с един хубав стар портвайн? — Пендъргаст отново взе списъка с вината. — „Тейлър 55“ е особено подходящ за момента, струва ми се.

Тя махна с ръка.

— Не съм в настроение за портвайн, благодаря, но ти можеш да се насладиш.

12.

Хуанита Сантамария избута камериерската си количка по елегантната, застлана със златисти килими Палуба 12; устните й бяха леко намръщени, очите й — заковани напред. Количката, натоварена с висока купчина чисти чаршафи и ароматни сапуни, изскърца, когато премина по плюшения мъх.

Като заобиколи ъгъла, тя видя да се приближава една пътничка: добре запазена жена около шейсетте с боядисана в теменужен цвят коса.

— Извинете, скъпа моя — обърна се тя към Хуанита. — Това ли е пътят към „СънСпа“?

— Да — отговори прислужничката.

— А, и още нещо. Бих искала да изпратя благодарствена бележка на капитана. Ще ми кажете ли пак какво беше името му?

— Да — отговори Хуанита, без да се спира.

Напред коридорът завършваше с обикновена кафява врата. Хуанита вкара количката в обслужващото помещение зад нея. От едната страна лежаха големи брезентови торби с мръсни покривки, заедно с купчини сиви пластмасови ванички, пълни с мръсни чинии от румсървиса — всички чакаха да бъдат пренесени към вътрешността на кораба. Отдясно се намираха служебните асансьори. Избутвайки количката към най-близкия, Хуанита протегна ръка и натисна долното копче.

Докато го правеше, пръстът й потрепери леко.

Вратата на асансьора изсъска и се отвори. Хуанита бутна вътре количката и се обърна да натисне копчето. Този път обаче се поколеба, гледайки втренчено таблото; лицето й беше бяло като вар. Стоя толкова дълго, че вратата се затвори и кабинката увисна в шахтата неподвижно, в очакване. Най-накрая — много бавно, сякаш зомбирана — жената натисна бутона за Палуба С. Кабината се заспуска надолу с бръмчене.


Перейти на страницу:
Изменить размер шрифта: