Колкото по-ожесточено експертите го наричаха заблуден и дори побъркан, толкова по-активно широката преса подкрепяше идеите му. Теорията стана известна като Ефектът Калисто по името на гръцкия мит, в който млада жена внезапно се превръща в диво създание. Въпреки че упорито опровергаваше широко разпространените погрешни тълкувания на неговите трудове, същевременно Фрок съобразително се възползваше от славата си, за да продължи академичните си усилия. Като много блестящи уредници той изцяло беше погълнат от изследователската си дейност. Понякога на Марго й се струваше, че всичко друго — включително нейните занимания — го отегчава.

Консерваторката в другия край на залата се надигна и без да каже нито дума, излезе за обяд — сигурен знак, че наближава единайсет часа. Марго надраска няколко изречения на лист хартия и взе тетрадката си.

Кабинетът на Фрок се намираше в югозападната кула в края на изискан коридор в стил Едуард на петия етаж — оазис, отдалечен от лабораториите и компютърните зали, характерни за скритите за външното око части на музея. Върху тежката дъбова врата на вътрешния кабинет имаше семпла табела „Д-Р ФРОК“.

Марго почука.

До слуха й достигна покашляне и тихото бръмчене на инвалидната количка. Вратата бавно се отвори и се показа познатото червендалесто лице с учудено повдигнати рунтави вежди. След това погледът му се проясни.

— Понеделник, разбира се. Влизайте.

Заговори й тихо и докосна китката й, за да я насочи към един тапициран стол. Беше облечен както обикновено в тъмен костюм, бяла риза и ярка вратовръзка от мек вълнен плат. Гъстата му бяла коса беше разрошена.

Покрай стените на кабинета му бяха подредени старинни шкафове за книги със стъклени врати — по повечето от лавиците бяха подредени реликви и странни находки от изследванията му на открито. Книгите бяха струпани в огромни, килнати на една страна купчини покрай една от стените. Двата големи сводести прозореца гледаха към река Хъдсън. Върху избелелия персийски килим се възправяха два тапицирани викториански стола, а на бюрото лежаха няколко екземпляра от последната книга на Фрок „Фрактална еволюция“.

До книгите Марго забеляза едър къс сив пясъчник. Върху плоската му повърхност имаше дълбок отпечатък, странно размазан и издължен в единия край и с три вдлъбнатини в другия. Според Фрок това беше вкаменелост с отпечатък от стъпка на непознато на науката същество: единственото материално доказателство в подкрепа на теорията му за атипична еволюция. Другите учени се разграничаваха, а много от тях напълно отхвърляха вероятността да е вкаменелост, наричайки я „приумицата на Фрок“. Повечето изобщо не я бяха виждали.

— Разчистете тези боклуци и сядайте — каза Фрок, докато се връщаше с инвалидната си количка към любимото си кътче под един от сводестите прозорци. — Шери? Не, разбира се, никога не приемате. Глупаво е от моя страна да го забравя.

Върху посочения стол лежаха няколко стари броя на списание „Природа“ и написана на пишеща машина недовършена статия със заглавие „Филетична трансформация“. Докато ги премести на близката масичка и се настани, Марго се питаше дали Фрок ще спомене нещо по повод смъртта на двете момченца.

Той я погледна за момент, без да помръдне. След това премигна и въздъхна.

— Е, госпожице Грийн, да започваме ли?

Разочарована, Марго прелисти тетрадката си. Прочете бегло бележките си и започна да обяснява своя анализ на растителната класификация Кирибиту и връзката му със следващата глава на дисертацията й. Докато говореше, Фрок бавно отпусна глава върху гърдите си и притвори очи. Външен човек би си помислил, че спи, но Марго знаеше, че я слуша с напрегнато внимание.

Когато приключи, той се раздвижи бавно.

— Класифициране на лечебни растения по-скоро според приложението, отколкото според появяването им — промълви накрая той. — Интересно. Тази статия ми напомня мое преживяване при племето ки в Бехуаналенд.

Марго търпеливо изчака да чуе спомена, който неминуемо щеше да последва.

— Племето ки, както знаете… — Фрок винаги приемаше за дадено, че слушателят му е не по-зле запознат с обсъжданата тема от самия него. — … в един момент са използвали кората на някакъв храст като лек срещу главоболие. През 1869 г. Шарие направил проучване и отбелязал в записките си, че използват този храст. Когато след три четвърти век аз се появих там, те вече бяха престанали да използват това средство. Вместо това вярваха, че главоболието се причинява чрез магия. — Той се размърда в инвалидната си количка. — Общоприетото лечение вече се състоеше в това родствениците на страдащия от главоболие да идентифицират заклинателя и разбира се, да го убият. Естествено, тогава родствениците на убития заклинател трябваше да отмъстят за смъртта му и в отговор много често убиваха страдащия от главоболие. Можете да си представите какво се случи впоследствие.

— Какво? — попита Марго с очакване Фрок да обясни какво отношение има всичко това към дисертацията й.

— Съвсем ясно — продължи Фрок и разпери ръце, — истинско медицинско чудо. Хората престанаха да страдат от главоболие.

Колосаният му нагръдник затрептя от смеха му. Марго също се разсмя — за пръв път през този ден, осъзна тя.

— Е, достатъчно за примитивната медицина — добави с известна тъга Фрок. — По онова време работата на открито все още беше забавна. — Той се умълча за момент. — Нали знаете, в новата изложба „Суеверие“ ще има цял раздел за племето ки — продължи той. — Разбира се, всичко ще бъде ужасно преувеличено за широката публика. Привлекли са някакъв млад, току-що завършил Харвард колега като уредник на изложбата. Дочух, че е по-наясно с компютрите и маркетинга, отколкото с чистата наука.

Фрок отново се размърда в инвалидната количка.

— Така или иначе, госпожице Грийн, мисля, че описаното от вас ще бъде чудесен принос към вашата работа. Предлагам ви да се снабдите с мостри от растения от кирибиту в хербария и да се обосновете с тях.

Марго вече събираше нещата си, но Фрок отново заговори:

— Лоши произшествия тази сутрин.

Марго кимна.

Фрок остана безмълвен за момент.

— Боя се за музея — добави накрая той.

Думите му я изненадаха.

— Били са братчета. Истинска трагедия за семейството. Но скоро всичко ще заглъхне — както винаги.

— Не мисля — отвърна Фрок. — Чух за състоянието на телата. Приложената сила е… от ненормално естество.

— Сигурна съм, че точно вие не допускате, че е диво животно.

Може би Фрок действително беше побъркан, както твърдяха всички.

Той се усмихна.

— Скъпа моя, не правя никакви предположения. Ще изчакам по-нататъшните доказателства. В момента само се надявам тази неприятност да не повлияе върху избора ви дали да останете в музея. О, да, с истинско прискърбие узнах за кончината на баща ви. Но у вас личат три дарби, които са задължителни за един първокласен изследовател: усет какво да търси, усет къде да го търси и стремеж да изведе докрай теориите си. — Той приближи инвалидната си количка до нея. — Академичното усърдие е точно толкова важно, госпожице Грийн, колкото усърдието при изследване на открито. Никога не го забравяйте. Вашите технически умения и лабораторната ви работа са отлични. Би било жалко, ако нашата професия се лиши от човек с такъв талант.

Марго изпита смесени чувства на благодарност и раздразнение.

— Благодаря ви, доктор Фрок — отвърна тя. — Оценявам добрите ви думи… и вашата загриженост.

Ученият махна с ръка и Марго се сбогува. Но щом доближи вратата, Фрок отново заговори.

— Госпожице Грийн?

— Да?

— Моля, бъдете внимателна.

Пред вратата едва не се сблъска със Смитбек. Той се приведе над нея и намигна дяволито.

— Какво ще кажеш да хапнем?

— Не — отвърна Марго. — Много съм заета.

Два пъти за един ден — не беше сигурна дали би могла да понесе толкова голяма доза „Смитбек“.

— Хайде! — настоя той. — Научих още някои зловещи подробности за убийствата.