— Моля, елате по-близко.

Незнайко и приятелите му боязливо пристъпиха към екрана.

— Вие искате да отседнете в хотела? — запита момиченцето и като не дочака отговора на смутените пътешественици, продължи: — Свободни стаи има на петия етаж. Моля ви, влезте в тази врата и се качете с асансьора.

Момиченцето се усмихна още веднъж и изчезна от екрана. Черната врата, върху която се намираше екранът, се отвори. Незнайко, Карфичка и Шаренкия прекрачиха прага и се озоваха в кабинката на асансьора. Вратата веднага се затвори и кабинката се понесе нагоре. На петия етаж тя спря и вратата пак се отвори. Пътниците излязоха в коридора и тутакси на стената пред тях светна екран, на който се появи усмихнатото лице на същото момиченце.

— Вашата стая е номер деветдесет и шести, отдясно, в края на коридора — каза момиченцето. — Но преди това моля всеки един да запише името си в тетрадката на масата пред вас.

Незнайко разтвори тетрадката, която лежеше върху масата, прочете записаните на последната страничка имена, после взе писалката и написа с най-сериозен вид: „Автомобилен пътешественик Незнайко Незнамов Незнайски“. Като видя този подпис, Шаренкия чак изпръхтя от удоволствие, после се замисли за минутка, почеса си върха на носа и като взе писалката от масата, грижливо написа в тетрадката: „Чужденец Мърльо Шаренини“. И само Карфичка записа в тетрадката своето късичко име без каквито и да било фокуси.

Като свършиха и тази работа, нашите приятели минаха край много врати по коридора. Карфичка видя една врата, на която пишеше „№96“, и каза:

— Номер деветдесет и шест. Тука сме.

Незнайко отвори вратата и тримата се намериха в просторно преддверие. Отсреща на стената светна екран, където се появи пак същото усмихнато момиченце.

— Ето ви вече у дома ви — каза то. — Желаете ли да си отпочинете от пътя? Наляво от вас са вратите на вашите стаи. Влизайте и се разполагайте без церемонии. Шапките си можете да закачите тук в преддверието или в шкафа, който е пред вас. Това е усъвършенствуван шкаф прахосмукач. Той чисти дрехите и изсмуква автоматично праха от тях. Вратата надясно е за банята. Може би някой от вас желае да вземе душ или вана, или просто да се измие? — запита тя, като погледна с усмивка Шаренкия.

— Ние ще обсъдим вашето предложение — отговори Шаренкия.

— Именно, именно, обсъдете го, моля ви се! Иска ли някой да запита нещо?

— Аз искам — каза Шаренкия. — Коя сте вие, къде се намирате и как се казвате?

— Аз съм дежурният директор на хотела, намирам се в директорския кабинет и се казвам Лилия.

— А пък аз — Шаренкия, тоест — Тю!… Мърльо Шаренини — да!

— Аз също искам да ви запитам нещо — каза Незнайко. — Как се включва шкафът прахосмукач?

— Изобщо не е нужно да го включвате. Достатъчно е да сложите в него дрехите си и да затворите вратата, а механизмът на прахосмукачката ще заработи автоматически. Имате ли други въпроси?

— Засега не — отговори Незнайко.

Лилия кимна с глава на Незнайко и Карфичка, после премести погледа си върху Шаренкия, усмихна се широко и изчезна от екрана.

— Интересно, защо се усмихва през цялото време? — запита Шаренкия. — Погледне ме и веднага се усмихне.

— Ясно е защо — отговори Карфичка. — Види ли те такъв чистичък, не може да си сдържи смеха.

В това време Незнайко се беше заинтересувал от устройството на шкафа прахосмукач. Той отвори вратичката, надникна вътре и забеляза, че подът, стените и таванът на шкафа са осеяни целите с малки дупчици и приличат на пчелни пити. Незнайко сложи в шкафа вълшебната пръчка, окачи на една кукичка шапката си, затвори вратичката и се ослуша. От шкафа се чуваше глухо бучене като от пчелен кошер. Незнайко отвори шкафа — бръмченето престана; той затвори шкафа и бръмченето отново се чу.

— Хайде, Шарко, да направим сега един опит — каза Незнайко. — Аз ще вляза в шкафа, а ти ме затвори в него. Иска ми се да погледам как работи.

Незнайко отвори шкафа и влезе вътре, а Шаренкия захлопна вратичката. Незнайко се намери на тъмно, чу бучене и усети, че изведнъж го духна вятър. Вятърът ставаше все по-силен. След минута Незнайко вече не можеше да се държи на краката си. Вятърът го отнесе встрани и го притисна до стената на шкафа. Неочаквано вятърът измени посоката си и духна от другата страна. Незнайко бе запратен към отсрещната стена. После вятърът духна отдолу. Панталоните и ризата на Незнайко се издуха, сякаш се изпълниха с въздух, косите му щръкнаха и той почувствува, че ей сега ще полети нагоре като с въздушен балон. За да се задържи на земята, Незнайко седна на пода и отвори вратичката.

— Е, сполучи ли опитът? — запита Шаренкия, като видя, че Незнайко излетя на четири крака от шкафа.

— Напълно — отговори Незнайко. — Много интересен опит! Опитай сам, ако искаш.

— Ама не е ли страшно там, в шкафа? — подозрително запита Шаренкия.

— Няма нищо страшно! Просто ще те опрахосмуче малко и толкоз.

— Това пък как става?

— Ами все едно, че летиш с въздушен балон. Много е интересно. Хайде, влизай в шкафа и ще видиш. Не бой се де!

Без повече разсъждения Незнайко натика Шаренкия в шкафа и затвори вратичката. Няколко минути той се вслушваше усмихнат в бученето и глухите тласъци, които се разнасяха от шкафа. Най-после вратичката се отвори и Шаренкия се изтърколи от нея.

— Много е интересно! — каза той, като стана от пода. — Хайде, Карфичке, сега е твой ред.

— Друго няма ли да измислиш! — отвърна Карфичка. — Много ми е притрябвало да се занимавам с такива глупости.

— Недей така! Това не са глупости. Работата е сериозна.

Но Карфичка каза:

— Хайде по-добре да разгледаме стаите.

Тя отвори вратата и нашите пътешественици влязоха в просторна стая с изчистен до блясък жълт паркетен под. Сред стаята имаше кръгла маса. До стените бяха наредени бюфет, голям диван, обвит в зелен плат, две меки кресла и няколко стола. До прозореца стоеше масичка с шах, дама и домино. В единия ъгъл на стаята имаше радио, в другия — телевизор.

До същата стая вдясно имаше още една стая с две легла; отляво — трета с едно легло.

— Ето тази стаичка ще бъде моята — каза Карфичка. — А за вас тази с двете легла.

— А средната стая ще бъде обща — каза Шаренкия. Тук ще слушаме радио, ще гледаме предаванията по телевизора, ще седим и ще обсъждаме разни въпроси. Предлагам най-напред да обсъдим въпроса как ще обядваме…

— За обяда можеш да не се безпокоиш — каза Карфичка. — Който си има вълшебна пръчица, винаги ще има и обяд, и вечеря. Но ти най-напред трябва да се изкъпеш.

— Защо да се къпя, щом вече съм се опрахосмукал? — възрази Шаренкия.

— Опрахосмукал си се, но не си станал по-чист. За нищо на света няма да седна на масата с такъв мърльо! Или иди се изкъпи, или няма да обядваш!

Шаренкия трябваше да се подчини. Той тръгна към банята, като реши да си измие само лицето, а на Карфичка да каже, че се е измил целият. Той се приближи до умивалника и се зае да разучава устройството му. Над коритото на умивалника имаше един правоъгълник от пластмаса, който представляваше нещо като табло за управление. В центъра на таблото беше прикрепено кръгло огледало. Под огледалото бяха разположени редица копчета с рисунки. Под копчетата имаше няколко дръжки като кифлички. В горната част на таблото, над огледалото, стърчеше широка извита тръба като фуния. Над нея бе закрепено едно четинесто валяче. А още по-високо, под самия таван, имаше още една извита тръба с надупчено капаче като градинска лейка. От двете страни на огледалото се виждаха няколко чекмеджета. Шаренкия изтегли чекмеджето, на което беше нарисуван сапун, и видя, че вътре лежи калъпче сапун. Надникна в чекмеджето, на което беше нарисувана четка за зъби, и откри една четка за зъби. В чекмеджето, на което беше нарисувана паста за зъби, той намери туба със зъбна паста.

— Нищо чудно: каквото е нарисувано, такова има и вътре — със задоволство каза Шаренкия и се зае да разгледа копчетата под огледалото.