— Ах, какво съм магаре! Съвсем забравих, че имам вълшебна пръчица!

Той веднага мушна ръка в пазвата си, за да извади оттам вълшебната пръчица, но тъкмо тогава вратата се отвори и в стаята влезе милиционерът Свирулкин. Той протегна ръка към Незнайко, като искаше да му каже нещо. Незнайко отскочи настрана от уплаха, измъкна бързо пръчицата, размаха я и завика:

— Искам да се съборят стените на милицията и да изляза на свобода здрав и читав!

Наоколо всичко затрещя, загърмя, забоботи. Изведнъж стените на стаята рухнаха, таванът се сгромоляса, вдигна се облак прах. Нещо се посипа върху Незнайко. Една тухла удари милиционера по шлема толкова силно, че ушите му писнаха и той падна. Без много да му мисли, Незнайко изскочи на двора. Карфичка и Шаренкия го хванаха за ръцете и бързо го повлякоха към вратата. Милиционерът Свирулкин с голям труд се измъкна изпод развалините. Шлемът му падна от главата, но той дори не обърна внимание на това и се втурна след бегълците.

Той тичаше и шумно пъхтеше. Ударената с тухла глава го болеше така силно, че свят му се виеше. Поради това той тичаше не по права линия, а на зигзаг. Щом: разбра, че главата го боли твърде силно и като че ли дори бучи, милиционерът Свирулкин махна с ръка към Незнайко и прекрати гонитбата.

Известно време Незнайко, Карфичка и Шаренкия тичаха по улицата, без да се оглеждат встрани. Скоро те забелязаха, че никой не ги гони, и тръгнаха, без да бързат. Карфичка веднага почна да кори Незнайко:

— Ох ти, пътешественико! — укоряваше го тя. — Защо дойдохме тук, кажи де? За да се бием и да поливаме с вода минувачите ли? Уж тръгна града да разглеждаш, а се сби за един гумен маркуч!

— Не се сърди, Карфичке — отвърна Незнайко. — Вече няма да правя така. Сега вече ще разгледаме града като истински пътешественици.

Тримата приятели тръгнаха по улицата, като се спираха пред витрините на магазините. На ъгъла имаше будка с газирана вода, също както в Зоологическата градина. Щом видя тезгяха с кранове и копчета, Шаренкия каза:

— След такъв бяг не би било лошо да пийнем газирана водичка със сироп.

Приятелите застанаха до будката и почнаха да пият газирана вода с разни сиропи. Шаренкия изпи шест или седем чаши, но не искаше да се откъсне от будката, макар че вече не можеше да пие. Незнайко видя една пейка наблизо и каза:

— Хайде да поседнем и да си отпочинем, а пък ако някому се прииска сироп, ще изтича до будката.

Седнаха и тримата на пейката. Насреща им се издигаше пететажна къща. Под нейната стряха, по цялата дължина на стената, беше нарисувана картина — Червената шапчица и Кумчо Вълчо в гората. Карфичка веднага се зае да разказва приказката за Червената шапчица. Беше много интересно, тъй като едновременно можеше и да слушаш приказката, и да гледаш картината. Но Незнайко и Шаренкия не слушаха твърде внимателно, защото всяка минута изтичваха до будката да пийнат газирана водичка. Разбира се, това сърдеше Карфичка. Най-неприятно е да разказваш приказка и непрекъснато да те пресичат.

Приказката най-после биде разказана, макар че за това отиде половин час заради прекъсванията. Незнайко скочи, за да изтича пак до будката, но изведнъж се олюля и почна да се хваща с ръце за Карфичка и за Шаренкия.

— Какво ти е? — изплаши се Карфичка.

— Свят ми се вие! — изстена Незнайко и едва не падна на земята.

Карфичка и Шаренкия го хванаха под ръка и му помогнаха да седне пак на пейката.

— Сигурно си се опил от газираната вода — каза Шаренкия.

— Как се чувствуваш? — безпокоеше се Карфичка.

— Сега ми е малко по-добре, но одеве ми се стори, че дори къщата се завъртя.

— Каква къща?

— Ето тази отсреща.

Карфичка и Шаренкия погледнаха къщата и също почнаха да се хващат един за друг. Стори им се, че къщата, която преди малко беше обърната с лице към тях, сега се беше извъртяла настрани. Картината вече се виждаше под ъгъл, така че Кумчо Вълчо и Червената шапчица едва се разпознаваха. Шаренкия дори затресе глава от изненада и падна до Незнайко на пейката. В Това време към тях се приближи едно дребосъче — жител на Слънчевия град, и запита:

— Какво ви е?

— Свят ни се вие. Не знаем защо е така, но ни се струва, че къщата се върти — отговори Карфичка.

— Сигурно не сте тукашни? — запита дребосъчето, като седна на пейката до тях.

— Не сме тукашни — отговори Карфичка. — Как отгатнахте?

— Не беше трудно да отгатна, защото всички наши жители знаят, че къщата действително се върти.

— Как се върти? — извикаха в един глас Незнайко и Шаренкия.

— По най-обикновен начин. Наистина тя не се върти толкова бързо, че това да се хвърля в очи от пръв поглед. Но ако се взреш по-внимателно, можеш да забележиш въртенето.

Пътешествениците се посъвзеха, отново погледнаха къщата и забелязаха, че тя бе почнала да завърта към тях обратната си страна. Картината с Червената шапчица не се виждаше вече.

— Колко чудно! — възкликна Шаренкия. — Тоест… тю!… Какво приказвам! Нищо чудно няма, разбира се. Най-обикновена завъртяна къща.

— Не завъртяна, а въртяща се — поправи го дребосъчето.

— Аз все пак не мога да разбера как се върти — каза Незнайко.

— Лесно мога да ви обясня, защото съм архитект по специалност и зная как става това — каза дребосъчето.

— Разкажете ни, моля ви се, много интересно е — помоли Карфичка.

— Виждали ли сте някога как се преместват големи многоетажни сграби? — почна разказа си архитектът и като разбра, че пътешествениците никога не бяха виждали подобно нещо, продължи: — Под основата на сградата се подлагат релси и къщата се превозва на новото място като върху колела. Още по-лесно е да се построи въртяща се сграда, защото още при строежа под нея се слага един пръстен от релси. За да се завърти такава сграда, е нужен един среден електромотор, много по-малък по мощност от онзи, който е нужен, за да се премести същата сграда.

— Това е ясно — каза Незнайко. — Но защо трябва да се върти къщата? Нима е лошо да си стои спокойно на мястото?

— Разбира се, че не е лошо — съгласи се архитектът, — но въртящата се къща има някои предимства. Известно е, че прозорците на обикновените къщи могат да бъдат обърнати към четирите страни на света: север, юг, изток, запад. В прозорците, които гледат на юг, слънцето грее цял ден, но затова пък в стаите, чиито прозорци гледат на север, слънцето не надниква никога. В такива стаи е много тъжно да се живее, защото всекиму се иска да вижда слънчице в прозорците си. Въртящата се къща напълно отстранява този недостатък. Къщата, която виждате пред себе си, прави пълен кръг за един час, затова във всеки прозорец, където и да се намира той, през час влиза слънце. По такъв начин всички стаи в една въртяща се къща са светли и весели.

— Като че почвам да разбирам нещичко — каза Незнайко. — Интересно, кой ли е измислил въртящите се къщи?

— Първият проект за въртяща се къща беше създаден от архитект Въртибутилков. Това беше преди няколко години. Оттогава много архитекти подеха неговата идея и сега вече имаме доста въртящи се сгради. Има къщи, които правят пълен кръг не за час, а за два, три и дори четири часа. Ако желаете, можем да предприемем заедно малка екскурзия из града и да се запознаем с неговата архитектура.

— Това е извънредно интересно! — извика Карфичка. — Но няма ли да ви затрудни?

— Че какво трудно има тук? — каза Шаренкия. — Да не би да го караш да копае на нивата я!

— Ти, Шарко, по-добре мълчи, щом не можеш да разговаряш учтиво — каза Карфичка.

— Шаренкия има право — добродушно отговори дребосъчето. — Наистина това не е като да копаеш на; нивата, пък и на мене ще ми бъде много приятно да се запозная с такива любознателни пътешественици. Аз се казвам Кубчо. Архитект Кубчо.

— Аз — Незнайко, а пък тя — Карфичка.