В този момент почувствувах, че трябва да покажа на какво съм способен.

— Мога ли да ви предложа Римознание на белия стих?

— Чудесно! Чудесно! — възкликнаха и двамата и веднага си го записаха.

— Но има един проблем, продължих.

— Какъв?

— Ако публикувате вашия проект, ще изскочат един милион автори на подобни предложения.

— Нали ти казах, че му сече умът, Якопо! — каза Диоталеви.

— Тъкмо това ни тревожи. Без да искаме, очертахме идеалния образ на реалното знание. Доказахме необходимостта от възможното. Затова ще трябва да си мълчим. Но аз тръгвам.

— Къде отиваш?

— Забравяш, че е петък следобед.

— О, господи, рече Белбо и се обърна към мен: — В къщите отсреща живеят правоверни евреи, от онези с черните шапки, брадите и пейсите. Не са много в Милано. Днес е петък, а след залез слънце започва шабатът 81. Затова в апартамента отсреща чистят, лъскат седмосвещника, готвят, нареждат всичко така, че утре да не палят никакъв огън. Дори телевизорът остава да работи цяла нощ, само дето трябва отсега да изберат канала. Нашият Диоталеви си има един малък далекоглед и най-безсрамно ги следи от прозореца, като си представя, че е от другата страна на улицата.

— А защо?

— Защото нашият Диоталеви упорито твърди, че е евреин.

— Как така „твърди“? — запита обиден Диоталеви. — Аз съм евреин. Имате ли нещо против, Казобон?

— Абсолютно нищо.

— Виж какво, Диоталеви, каза твърдо Белбо. — Ти не си евреин.

— Така ли? А името ми? 82Име от еврейската традиция, от гетото, като Шалом Алейхем 83.

— Диоталеви е име-пожелание, често давано от градските власти на подхвърлените деца. А дядо ти е бил подхвърлено дете.

— Подхвърлено, но еврейско.

— Диоталеви, кожата ти е светла, гласът ти — гърлен, и всъщност си почти албинос.

— Има зайци албиноси, защо да няма и евреи?

— Диоталеви, човек не може да реши да стане евреин, както решава да стане марколюбител или член на секта. Човек се ражда евреин. Примири се, и ти си гой като другите.

— Но съм обрязан.

— Хайде, хайде, всеки може да отиде да се обреже по хигиенни причини. Достатъчно е да намери лекар с електроскалпел. На каква възраст се обряза?

— Трябва ли да уточняваме?

— Трябва, един евреин трябва да уточнява.

— Никой не може да докаже, че дядо ми не е бил евреин.

— Разбира се, бил е подхвърлено дете. Но е могъл да бъде наследник на Византийския трон или незаконен син на Хабсбургите.

— Никой не може да докаже, че дядо ми не е бил евреин, при това е намерен близо до Арката на Октавия 84…

— Но баба ти не е била еврейка, а при евреите наследствеността върви по майчина линия…

— … Но освен писмените доказателства, защото и общинските регистри могат да се четат между редовете, има и кръвни доказателства, а кръвта ми говори, че моите мисли са напълно талмудистки, и ако ти продължаваш да твърдиш, че един гой може да мисли по такъв строго талмудистки начин, по какъвто мисля аз, то ти си расист.

Диоталеви излезе, а Белбо се обърна към мен:

— Да не ви прави впечатление. Този спор се води почти всекидневно, с единствената разлика, че всеки ден се опитвам да изнамеря нови доказателства. Всичко иде от това, че Диоталеви е горещ последовател на Кабалата. Но са съществували и християни кабалисти. Освен това, виждате ли, Казобон, щом Диоталеви иска да бъде евреин, нима имам право да му преча?

— Мисля, че не. Нали сме демократи?

— Демократи сме.

Запали цигара. Аз си спомних защо съм дошъл и казах:

— Говорехте за някакъв ръкопис върху Тамплиерите.

— Да, наистина… Чакайте. Беше в пластмасова папка… — Порови в купчината ръкописи и се опита да измъкне един, някъде от средата, без да събори другите. Рискована операция. И действително част от купчината рухна на пода. Но Белбо вече държеше в ръка пластмасовата папка.

Погледнах съдържанието и увода и казах:

— Отнася се до заповедта за задържане на Тамплиерите във Франция. През 1307 година Филип Хубави решава да арестува всички Тамплиери. Съществува една легенда за това, че два дни преди Филип да разпрати заповедите, една волска каруца със сено напуснала двора на Храма в Париж и се отправила в неизвестна посока. Казват, че били група рицари, водени от някой си Омон, и че намерили убежище в Шотландия, където се присъединили към някаква ложа на свободни зидари в Килуайнинг. Пак според легендата рицарите се слели с обществата на зидарите, които си предавали един на друг тайните на Соломоновия храм. Да, както предполагах. И този автор твърди, че началото на масонството трябва да се търси в това бягство на Тамплиерите в Шотландия… Два века предъвкват тази история, която се гради на въображаеми твърдения. Няма никакви доказателства, мога да ви извадя най-малко петдесет книжки, които разказват все същата история, преписвайки я едни от други. Погледнете тук, отворих наслуки: „Доказателството за преселението в Шотландия се състои във факта, че и до днес, шестстотин и петдесет години по-късно, по света още съществуват тайни ордени, които се позовават на Рицарите на Храма. Как иначе да се обясни тази традиция?“ Разбирате ли? Как е възможно да не съществува Маркиз дьо Карабас, щом като и Котаракът в чизми казва, че е на негова служба?

— Разбирам, съгласи се Белбо. — Явно не става. Но вашата история на Тамплиерите ме интересува. Като съм попаднал на специалист, не искам да го изпускам. Защо всички говорят за Тамплиерите, а не за Малтийските рицари например? Не, не ми отговаряйте. Вече стана късно. Диоталеви и аз след малко трябва да отиваме на вечеря с господин Гарамонд. Но ще приключим някъде към десет и половина. Ако мога, ще убедя и Диоталеви да отскочим до „Пилад“ — той обикновено си ляга рано, пък е и въздържател. Ще бъдете ли там?

— Иска ли питане? Принадлежа към едно погубено поколение и намирам себе си само когато имам за компания самотата на себеподобните си.

Et in Arcadia ego. 85

Тази вечер в „Пилад“ беше настъпил истински Златен век. Беше една от онези вечери, в които имаш чувството, че Революцията не само ще се състои, но и ще бъде подкрепена от Съюза на индустриалците. Единствено в „Пилад“ можеше да се види как собственикът на текстилно предприятие, с канадка и брада, играе „скат“ с бъдещия терорист, облечен в двуредно сако и с вратовръзка. Бяхме в зората на велико преобръщане на стойностите. В началото на шестдесетте години брадата беше още фашистки символ (но трябваше да се спазва профилът, като се бръснат страните а ла Итало Балбо 86), докато в шестдесет и осма вече стана белег на протест, а по времето, за което говоря, беше неутрална и универсална — израз на свободния избор. Брадата винаги е била маска (нали, за да не ни познаят, си слагаме изкуствена брада?), но в началото на седемдесетте години човек можеше да се маскира и с истинска брада. Нещо повече, можеше да лъже, казвайки истината, като придаваше на истината загадъчност и гъвкавост, защото вече не се съдеше за идеологията на брадатия само по брадата му. Но онази вечер брадите цъфтяха дори по бръснатите лица, които, понеже нямаха бради, даваха да се разбере, че са могли да си я пуснат и са се отказали само от желание за предизвикателство.