Двамата блюстители му напомниха, че отново ще го свържат, ако продължава да прави знаци на людете.

Изведнъж грохотът на тълпата утихна. Всичко се стаи, занемя.

Старец Мануил простря бавно ръце нагоре. Бледото му лице се издигна с вдъхновен унес към небето. Гласът му, отначало тих, ала властен и ясен, се разля на широки вълни, все по-мощни и звънливи. Чуваха го дори навън, през широко отворените порти. Всички затаиха дъх, заслушани в чудните слова:

— Нашата воля и нашият копнеж е бил да изградим ново общество от съвършени люде и истински братя... Ние проповядваме чистотата на духа и плътта, за да стигнем до вътрешно просветление и сливане с бога... Чрез своя живот ние се освобождаваме от веригите на земното, за да проумеем чистите и светли истини, за да се роди в нашата душа Христос... Защото той е носител на светлината, а сатаната е носител на тъмнината. Ние, земните твари, сме творение на двете съвечни начала, които са в непрестанна борба: мрак и зора, лъжа и истина, добро и зло, смърт и живот, дух и плът, радост и скръб... Духът, който е затворен в плътта, копнее да се възвърне към своя първоначален отец — светлината. Затова ние отричаме плътта и се стремим да победим земните примамки, защото Сатанаил е техен господар.

Белградският митрополит поклати глава.

— Защо смятате, че Сатанаил е творец и господар на земята?

— Сатанаил се е наричал и Луцифер и е бил най-мощният ангел на светлината. Ала обзет от безумна гордост, той се възбунтувал против бога и примамил подир себе си ангелите на въздуха и водата. Бог им отнел всяка власт и ги низвергнал. Разкаян, Сатанаил помолил отца си да му прости и да му позволи да си създаде свой свят. Тогава Сатанаил създал видимия мир: слънцето, месеца, звездите, животните, дърветата. Най-сетне създал и човеците. От пръст. Без дух. Душите на людете им вдъхнал отец. Затова те принадлежат на бога, а плътта им — на сатаната. Но не се смирил пак гордият-Луцифер. Той съблазнил първата жена и от нея се родило потомството на сатаната: Каиновият род. А от Адам е родът на Авел. На земята се възцарили потомците на Сатанаил и тяхната власт траяла до идването на Спасители, син божи, който припомнил на людете божието царство, което те забравили, понеже започнали да признават за единствен бог само Сатанаил. А когато на Каин се родил син, Енох, Сатанаил взел Еноха на небето и...

Митрополитът смръщи лице, даде му знак да замълчи.

— Ето как изопачавате всички думи на Вехтия завет. Кой ви даде право да проповядвате неща, които не стоят писани там? Къде е казано, че Сатанаил е сътворил земята? Не стои ли там писано: „В началото Бог създаде небето и земята... А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина беше върху бездната; а божият дух се движеше над водата. И Бог каза: „Да бъде светлина." И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро. И Бог раздели светлината от тъмнината...” Къде става тук дума за сатана? Вашето учение не е християнско, а манихейско. Там се говори за властта на бога и на демона като равни...

— А Мани не беше ли обещан още от Исуса като негов заместник? — се обади дедец Петър и се изстъпи пред старец Мануил. — Не пише ли в Иоановото евангелие следното: „Утешителят, дух свети, когото отец ще изпрати в мое име, той ще ви научи на всичко и ще ви напомни за всичко, що съм ви говорил...” Каин и Авел са двете противоположни сили в природата, които вечно се сменят в неизменен ред: живот и смърт, светлина и тъмнина, дух и плът.

— А това не са ли двете лица на една и съща сила? — ловко подхвърли митрополит Павел Дръстърски.

— Това ни учи нашата, българската богомилска църква... — отвърна пак дедец Мануил. — Само драговишката църква смята, че те са враждебни сили, че не са дело на една първопричина...

— Затова ли смятате, че сатаната е сянка на Бога? — се обади овечкият.

— Светлината не може да съществува, ако няма сянка... — се обади стройник Назари.

— Значи, вие приемате учението на Мани, смесено с масалианството... — каза Павел Дръстърски. — Ала кажете ми къде в писанието се споменава името на Мани? Утешителят може да бъде и Маркион или Симон влъхва, или Карпократ... Вие проповядвате всичко да бъде общо. А тъкмо Карпократ проповядва, че слънцето и водата, и въздухът — всичко е дадено общо на людете. Затова всички блага на земята трябва да бъдат общи за всички. По този начин всеки от вас може да тълкува всичко по своему. Не се придържате нито в думите на Вехтия завет, нито в тия на Евангелието. Така достигате до чудни, противни Богу заключения. Защо съвършените ви люде се отказват от месо и вино, честен брак и потомство? Нали така те ограничават човешкия род, който по този начин ще се свърши. Защото обикновените братя се мъчат да ви подражават... Ето как от една първична грешка се стига до такива погрешни заключения...

— Вашите монаси не правят ли същото нещо? Само че те се оттеглят от света, от съблазните и гоненията, като предпочитат да управляват богатите си манастирски имоти, без да си дават труд да поучават невежите и сиромасите...

— Нашите монаси се оттеглят от света на съблазните по свое желание, за да издигнат духа си по-близо до божиите истини, ала не смятат, че целият човешки род трябва да им подражава. Те са доброволни отшелници, самотници, съзерцатели, подражатели на Христа, преписвачи на книги, пазители на свещени мощи...

— Затова ли те разнасят свещените мощи от град на град, за да събират повече пари от повече поклонници? — попита жлъчно стройник Назари с горящ взор. — От любов към бедността ли те трупат в манастирите несметни богатства, които събират аспра по аспра от сиромасите парици и отроци, за да живеят те самите в леност и безгрижие? Без да бъдат дори длъжни да носят бойно копие за защита на държавата?

Откъм тълпата се зачуха одобрителни викове.

Борил сви устни, погледна към митрополит Марин, даде му знак да отговори.

— Манастирите са богати и цветущи, ала самите монаси са най-бедните люде. Те нямат нищо свое, смятат се за нищо, за земен прах. Те се грижат само за преуспяването на своя манастир, за слава на светеца, когото почитат. Те се грижат да запазят чистото християнство, тълкуват книгите на древните, записват делата на нашето време... А вашите съвършени не странят ли от ръчния труд, не живеят ли от подаянията на братята? И каква е цялата им дейност? Да отричат единосъщната и животворяща, неразделна Троица, да зоват демона миродържител, да повдигат народа към бунт и непокорство...

Гост Лука издигна ръка в знак, че иска да отговори, но Добромир буйно го изпревари и се запъти към престола. Блюстителите препречиха със сулици пътя.

— Вие ни обвинявате, че не признаваме светото причастие, че не се кланяме на кръста, че не целуваме със страх и любов светите икони, че не ходим в храмовете на литургия... Не е ли безумно да се кланяме на външни знаци, на плътски белези и да мислим, че с това изпълняваме целия си християнски дълг? Когато сърцето ни е пълно с лъжа и притворство, със злина и грях? Защо да се заслепяваме в обреди и външни знаци, а да не виждаме живеца, вечния премъдър дух на Христовото учение? Нали той сам ни учеше, че не трябва да се гледа външността на чашата, а какво има в нея? Митрополит Костадин се смята за чист християнин, понеже се причестява всяка неделя и се кланя три пъти на ден пред мощите на някой светия. А угодно ли е Богу да взема десетък на гладните и голи парици и отроци, когато има суша и глад, да хвърля в робство тия, които поради неурожай са задлъжнели и не са платили кумерка си? Така ли спазва божиите заповеди: ако има две ризи, едната да даде на сиромаха? Ти, Бориле, който се смяташ безгрешен православен и си седнал тука да ни съдиш, не беше ли оня, който отне без всяко право и закон престола на Асеновите синове поради безумно себепревъзнасяне? Така ли изпълняват поръките на евангелието: блажени смирените? Кой ти дава право да дириш сламката в окото на другите, а не виждаш гредата в своето?

— Стига — изкрещя преславският Костадин. — Нека замлъкне!