Добрил отвори очи. На прага, връз светлата ивица между стената и отворената врата, се открояваше стройна женска осанка. За да не наруши отново очарованието на съня, майсторът остана безмълвен и неподвижен, вцепенен в дълбоко вълнение. Всеки миг видението можеше да се стопи. Дъхът замръзна на устните му.

Януда се подвижи към него. Кимна с глава за поздрав. Големите й очи гледаха с дълбоко съжаление към затворника. Но това не бяха очите на Януда. Художникът скочи, приглади с неволно движение на свян дългите си разрошени коси, отдръпна се към най-тъмния ъгъл, без да сваля очи от чудното явление.

— Аз съм Десислава, сестрата на батошовския велик боляр Петър.

Тя въздъхна, прихвана с палец верижката на мантията си, придърпа я напред и остана така, леко смутена и замислена, навела глава към лявото си рамо, сякаш не смееше да продължи словата си. Най-сетне каза бързо и тихо, като по заучен урок:

— Решихме да възобновим старата църква на калето в Батошово. Брат ми става севастократор и се местим да живеем в Търнов, а част от имота си край Горна Росита ще дадем в дар на новия манастир, който ще се строи там от патриарха.

Тя помълча още малко, още повече склони тясното си лице към лявото рамо и добави още по-тихо:

— Знаем, че си одарен шаръчия от училището на майстор Драган… Приемаш ли да станеш наш севастократорски художник? Ще бъдеш пуснат на свобода, ще живееш в Търнов, ще имаш добра плата…

Майстор Добрил я изгледа втренчено. Зелените му очи потъмняха.

Той сложи десница на гърдите си.

— Аз съм дворцовият художник на севастократор Калоян. Той ми е господар, нему служа аз. Започнаха ли да строят църквата на свети Пантелеймона в Бояна? Или друг майстор вече изписа стените й?

— Църквата „Свети Пантелеймон“ още не е построена… — каза момата и черните й очи живо заблестяха. Тихата й свенливост внезапно изчезна. Тя вдигна гордо чело, по лицето й се разля приятна усмивка, след това кимна с благоволение и приближи до него, пошъпна:

— Ти си благороден момък. Радвам се, че си верен на господаря си.

И добави съвсем ниско:

— Ти ще получиш свободата си.

След това внезапно се извърна и каза високо, за да я чуят стражите:

— Ще кажа на брата си, че отказваш да изпълниш молбата ми. Горко ти. Ще има още да гниеш в тая тъмница, щом не искаш да преклониш чело пред нашата велика самодържица. Калоян в Бояна не е вече севастократор, а брат ми Петър, който става зет на царицата. Питам те за последен път… Приемаш ли условията?

Майсторът се поклони. След това каза спокойно:

— Аз съм от людете на севастократор Калоян. Ръката ми не се продава за злато.

Десислава си тръгна с отмерени достойни стъпки. Не погледна нито веднъж назад.

Какво се бе случило? Мрачевината над света бавно се вдигаше и разпръскваше. Ярко слънце запламтя в гърдите на вдъхновения мъж. Нова кръв се плисна в жилите му: жадна, млада. Видения го обградиха: огромни ангелски крила затрептяха в снежно сребристо сияние, меки багри преливаха в чудни съчетания, лютни тихо зазвучаха стройна песен. Добрил бе щастлив. Сякаш отново роден.

Той пак можеше да твори.

Друг живот закипя на Царевец и Трапезица. Пир след пир, прием след прием се заредиха в пъстра превара. Шивачи, обущари, кожари и златари не смогваха да изпълнят поръчките на болярките и имотните госпожи. А най-знатните си купуваха рядка стока от големите панаири в Солун, Одрин, Средец и Борци от керваните на ломбарди, евреи и дубровчани: златен брокат от Кюрдистан, сирийски пурпур, сърмени конци от Тоскана, скъпи кожи от Русия, свилени платове от Венеция.

Старите болярски домове на Трапезица се рушеха и на тяхно място се издигаха гъсто един до друг нови великолепни палати, с мраморни чардаци, стълби и тавани от изкусно изрязано скъпоценно дърво, с частни семейни параклиси, с тесни дворчета, из които се плискаха водите на мраморни водоскоци. Обзети от благочестиво усърдие, боляри и болярки помагаха при строежа на църквите, носеха греди и камъни, бъркаха хоросана, мажеха стените. Работата почваше и свършваше с набожни песни. Мнозина кающи се работеха и нощем, при светлината на борините, за да бъдат по-скоро опростени греховете им.

Цял ден до късна полунощ тесните улички на Трапезица гъмжаха от знатни гости, които пристигаха или заминаваха за далечните си имения, кочии гръмко трополяха по каменната настилка, камбаните на параклисите звъняха за утрин на или вечерня. Когато имаше тържество някакво на Царевец, тогава сякаш треска залюляваше всички болярски домове. Три дни напред се вадеха скъпите одежди от шарени ракли и се разстилаха да се проветрят. По ръкавите се вшиваше нов бисер или изумруд. Далматиките на бабите се прекрояваха за внучките.

А когато се разгласи, че на „Свети Иван бруллю“ ще се отпразнуват двата царски годежа, търговци и керванджии направиха цели състояния, толкова много поръчки получиха за свила и аксамити, за скъпи кожи и безценни камъни, за прозирни була и редки благоухания.

На Свети Иван Кръстител, когато се брулят орехите, тогава щяха да сгодят двете дъщери, които великият цар Йоан Асен бе имал от хубавата Ирина. Севастократор Петър ставаше жених на Анна, а великият боляр Михаил несебърски вземаше Мария. Тъй Ирина си осигуряваше двама от най-богатите и влиятелни български велможи, като крепители на нейната власт. А тя чувствуваше вече нужда от по-яка подкрепа. Един по един забягваха недоволници към земите на Калояна. Защото в Боянската крепост младият севастократор бе обявил Средецка област за независима и отцепена от Търновското царство. Обиден от отнемането на севастократорското му достойнство, братанецът на Асена II гордо бе отхвърлил властта на Ирина и сина й.

И сега Бояна се бе превърнала на средище, което неотразимо примамваше всички оскърбени, всички недоволни, приютяваше бегълците, закриляше преследваните.

Многоочакваният ден дойде по-бързо, отколкото някои се надяваха. А имаше толкова неизпълнени поръчки, очакваха се толкова много кервани от Драч и Дубровник, от Солун и Одрин.

Десислава редеше замислена косите си, без да бърза, с бавни движения, следейки някаква своя вътрешна мисъл, която нямаше нищо общо с предстоящото тържество. Откак бе отказала да приеме сватовете на един от най-знатните хърватски велможи от рода на Качичите, тя бе изпаднала в немилост пред брата си, който и без това имаше достатъчно причини да бъде недоволен от нея. Едно след друго тя отказваше да приеме предложенията за женитба на най-знатните момци в България, Сърбия, Хърватско, Епир и Никея. Какво чакаше? От камък ли бе сърцето й? Какво се криеше зад това винаги тихо и спокойно чело? Нима все още мислеше за първата си обич, за оня богоненавистник Калоян?

Новият севастократор надникна зад една завеса и каза бързо:

— Надявам се, че няма да ме караш да чакам… Знаеш, че трябва да бъдем там точно в уреченото време…

Ясно личеше неспокойствието и вълнението на младия годеник. Ала не беше любовна тревогата, която караше лицето му ту да пламва, ту да губи цвят… Младата невяста, която нямаше още осем години, не вълнуваше кръвта му с копнежа на страстта и обожанието. За него тя бе само средство да стане царски зет и севастократор. Безименна грижа гризеше сърцето му със заплахата на незнайното. Как щеше Калоян да отвърне на предизвикателството? Нямаше ли да се намеси в последния миг и да разстрои по някакъв начин уговореното? И без това вече премного недоволници се бяха събрали край него в Бояна, готови всеки миг да дигнат бунт против царицата или може би да сторят нещо по-лошо.

Той се отдръпна и видя, че прислужницата на Десислава води подире си някакъв сляп певец.

— Време ли е сега да се слушат песни! — извика гневно той. — Току-виж, сте се забавили с обличането и гизденето… Други път!

Ала прислужницата се поклони и пошъпна: