По ирония на съдбата само осемнадесет дни след като Мануелито се предаде, генерал Карлтън бе свален от поста командир на щатското военно управление в Ню Мексико. Гражданската война, която доведе Звездния вожд Карлтън на власт, бе завършила преди повече от година, и генералът с високопарните му маниери беше омръзнал на жителите на Ню Мексико.
Когато Мануелито пристигна в Боске, новият управител А. Нортън беше вече там. Управителят проучи почвата на резервата и я обяви за негодна за отглеждане на зърно поради наличието на алкали. „Водата е черна и възсолена, почти непоносима на вкус и според твърденията на индианците нездравословна, тъй като една четвърт от тях са умрели от болести. Резерватът — казва Нортън — е струвал на правителството милиони долари. Колкото по-скоро той бъде изоставен, а индианците — преместени, толкова по-добре. Чух, че в дъното на всичко стои спекула… Можем ли да очакваме индианците да бъдат щастливи и доволни, лишени от обикновените битови удобства, без които белият човек не би се задоволил, където и да се намира? Кой разумен човек би избрал за резерват за 8000 индианци място, където водата е едва поносима, почвата — бедна и студена, и където на разстояние от 12 мили единствените дърва, които могат да се използуват за горене, са корените на меските15 Ако индианците останат в този резерват, то няма да е доброволно и ще трябва винаги да ги задържаме насила. О, оставете ги да се върнат или ги изпратете някъде, където ще имат хубава студена вода за пиене, достатъчно дърва, за да не премръзват до смърт, и където земята ще може да ражда нещо за ядене…“
В продължение на две години в резервата не спря потокът от инспектори и официални лица от Вашингтон. Някои проявяваха искрено съчувствие, други бяха преди всичко загрижени за намаляване на разходите.
„Ние престояхме там няколко години — си спомня Мануелпто. — Климатът уби много наши хора. Един човек от Вашингтон ни свика на съвет. Той ни обясни как белите наказват тези, които не се подчиняват на закона. Ние обещахме да спазваме законите, ако ни бъде разрешено да се върнем в нашата страна. Обещахме да изпълняваме договора… Обещахме това четири пъти. Всички ние казахме «да» на договора и той ни даде добри съвети. Той беше генерал Шърман.“
Когато вождовете на навахите срещнаха за първи път Великия воин Шърман, те се изплашиха от него, защото лицето му беше същото като на Звездния вожд Карлтън — страшно и космато, с уста на жесток човек, но очите му бяха различни — очи на мъж, който е страдал и може да разпознае мъката в очите на другите.
„Ние му казахме, че ще се опитаме да запомним думите му.“ — продължава Мануелито. Той каза: „Искам всички вие да ме гледате!“ — и се изправи, за да могат всички да го видят. Каза, че ако правим нещата както трябва, ще можем да гледаме хората в очите и завърши с думите: „Деца мои, аз ще ви изпратя обратно в домовете ви.“
Преди да напуснат резервата, вождовете трябваше да подпишат новия договор (1 юни 1868 г.), който започваше така: „От днес нататък военните действия между страните по настоящето съглашение ще бъдат прекратени завинаги.“ Барбонсито подписа първи, след него Армихо, Делгадито, Мануелито, Ереро Гранде и седем Други.
„Дълги бяха нощите и дните, преди да дойде времето на завръщането ни по домовете — казва Мануелито — Един ден преди потеглянето ние вече бяхме на път към домовете си — нямахме търпение да тръгнем, Върнахме се обратно. Американците ни дадоха малко добитък и ние им благодарихме. Казахме на ездачите да подгонят мулетата — толкова бързахме. Когато от Албюкърки видяхме върха на планината, почудихме се дали това е нашата планина и ни се искаше да разговаряме със земята — толкова я обичахме. Някои от старите мъже и жени плакаха от радост, когато стигнаха домовете си.“
И така, навахите се върнаха вкъщи. Когато новите граници на резервата бяха определени, повечето от най-добрите им пасища бяха отнети в полза на белите заселници. Животът им нямаше да бъде лек. Щеше да е необходима борба за съществуване. Колкото и трудно да беше бъдещето им, навахите щяха да осъзнаят, че са най-малко онеправдани от всички западни индианци. За другите изпитанията едва сега започваха.
Глава трета
Войната на Малката врана
1862 г.
6 април. Генерал Гранд побеждава войските на Конфедерацията в битката при Шило. 6 май. Хенри Торо умира на 45-годишна възраст. 20 май. Конгресът приема Закон за поземлените участъци, с който се предоставят по 160 акра земя на заселниците на Запада по цена 1,25 долара на акър. 2 юли. Конгресът приема Закона Морил за създаването на корпорации за поземлени заеми. 10 юли. Започва строителството на жп линията Сентръл Пасифик. 30 август. Армията на Съюза победена при втората битка при Бул Рън. 17 септември. Армията на Конфедерацията победена при Антиетъм. 22 септември. Линкълн обявява освобождаването на всички роби от 1 януари 1863 г. 13 октомври. В Германия Бисмарк произнася своята реч „Кръв и желязо“. 13 декември. Армията на Съюза понася тежки загуби и претърпява поражение при Фредериксбърг; народът потъва в скръб; някои арменски подразделения почти се бунтуват при прехвърлянето им в зимни квартири. 29 декември. Генерал Шърман победен при Чикасо Байу. Излизат „Клетниците“ на Виктор Юго и „Бащи и деца“ на Тургенев.
1863 г.
2 април. „Хлебни“ бунтове в Ричмънд, Вирджиния. 4 май. Армията на Конфедерацията печели победа при Чансълърсвил. 1–3 юли. Армията на Съюза побеждава войските на Конфедерацията при Гетисбърг. 4 юли. Армията на Грант превзема Виксбърг. 11 юли. Въвеждане на задължителна военна повинност в армията на Съюза. 13–17 юли. Неколкостотин души биват убити в „наборните“ бунтове в Ню Йорк. Подобни бунтове избухват и в много други градове. 15 юли. Президентът Дейвис заповядва въвеждането на наборна система в армията на Конфедерацията. 5 септември. „Хлебни“ бунтове в Мобил; стойността на конфедеративния долар спада до осем цента. 1 октомври. Пет руски военни кораба влизат в пристанището на Ню Йорк и биват топло посрещнати. 24–25 ноември. Войските на Конфедерацията победени при Чатануга. 8 декември. Президентът Линкълн предлага амнистия на войниците на Конфедерацията, готови да положат клетва за вярност към Съюза.
Белите винаги са се опитвали да накарат индианците да изоставят начина си на живот и да заживеят като бели — да обработват земята, да работят много и да вършат всичко като тях, а индианците не знаят как да правят това, пък и не искат… Ако индианците се опитат да накарат белите да живеят като тях, белите ще се съпротивляват, както сега постъпват много индианци.
Почти хиляда мили на север от страната на навахите и как по времето на великата Гражданска война на белите, сиуксите сантии бяха на път да изгубят завинаги родната си земя. Сантиите се деляха на четири клона — мдевкаптони, вахпетони, вахпекути и сисетони. Те бяха горски сиукси, но поддържаха тесни връзки с кръвните си братя от прериите — янктоните и тетоните, и като тях държаха на племенното достойнство. Сантиите бяха хора от „най-далечния край“, пазители на границите на владенията на сиуксите.
15
Меските (исп.) мозите (бел.Прев.) американско дърво