– Какво правиш тук? – пита тя през сълзи.

Алф въздъхва и изръмжава цяла тирада, която Елса нито чува, нито разбира. Той трие едната си подметка в пода. Накрая измърморва неохотно:

– Нали ми даде адреса, по дяволите. Някой трябваше да те вземе. Карам такси от трийсет години, по дяволите, и знам да не оставям току-така малки момичета насам-натам.

Той млъква за малко, преди да добави, гледайки в пода:

– Баба ти щеше да ме утрепе, ако не те бях взел, мамка му.

Елса кима и избърсва лице в козината на ворша.

– И онзи там ли е с нас? – пита Алф кисело и сочи ворша.

Воршът отвръща на погледа му приблизително седемдесет и пет процента по-кисело. Елса кима и опитва да не се разплаче повторно.

– Тогава ще се вози в багажника – каза Алф решително.

Естествено, не става така. Воршът пътува на задната седалка с Елса и тя прекарва целия път заровила лице в козината му. Това е едно от най, ама най-хубавите качества на воршовете. Че са непромокаеми.

От уредбата на колата звучи опера. Или поне Елса си мисли така. Не е слушала много опера, но е чувала да говорят за нея и предполага, че звучи така. По средата на пътуването Алф я поглежда притеснено в огледалото.

– Искаш ли нещо?

– Какво например? – изхлипва Елса.

Алф сключва вежди над носа си.

– Не знам. Кафе?

Елса вдига глава и го зяпва.

– Аз съм на седем!

– Това какво общо има, по дяволите?

– Познаваш ли много седемгодишни, които пият кафе, а?

Алф клати недоволно глава.

– Не познавам много седемгодишни.

– Личи си – отвръща Елса.

– Забрави тогава, мамка му – изръмжава Алф.

Елса заравя лице обратно в козината на ворша. Алф изругава нещо там отпред и след малко подхвърля към нея хартиена торбичка. На нея има същия текст като на пекарната, от която баба винаги пазаруваше.

– Вътре има канелена кифла – казва Алф и добавя: – Само не плачи, докато ядеш, мамка му, че тогава няма да ти е вкусна.

Елса плаче, докато яде. Но кифлата все пак е вкусна.

Когато пристигат, тя изтичва от гаража до апартамента без дори да благодари на Алф или да каже чао на ворша. И без дори да се замисли, че сега Алф е видял ворша и може да се обади в полицията. Минава право покрай вечерята, която Джордж е сервирал на масата, и не казва и дума. Когато мама се прибира, Елса се преструва, че спи. А когато пияницата започва да крещи във входа през нощта, Елса за пръв път прави както правят всички останали в къщата.

Преструва се, че не чува.

18

Дим

Във всяка приказка има дракон. Заслугата е на баба.

Тази нощ Елса сънува отвратителни кошмари. Винаги е смятала, че най-лошото, което може да я сполети, е някой ден почти да затвори очи и да не може да отиде в Страната-на-Почти-Будните, а вместо това да заспи, без да сънува. Но тази нощ Елса научава, че има и по-лоши неща. Защото не може да отиде в Страната-на-Почти-Будните, но я сънува. Вижда я ясно, сякаш е там, само че отгоре. Все едно лежи по корем върху гигантски стъклен купол и наднича надолу. Без да може да усети миризмите, да чуе смеха или да почувства вятъра в лицето си, когато облачните животни се издигат към небето. Това е най-ужасният сън за всички вечности.

Защото Миамас гори.

Елса вижда принцовете, принцесата, воршовете, ловците на сънища, морския ангел и всички жители на всички кралства в Страната-на-Почти-Будните да бягат, за да се спасят. След тях настъпват сенките и навсякъде, откъдето минат, оставят сива, лишена от въображение смърт. Елса опитва да открие Вълчето сърце някъде в огнения ад, но него го няма. В пепелта лежат облачни животни, заклани безмилостно. Около тях Миамас гори. Горят и всички приказки на баба.

Между сенките броди фигура. Слаб мъж, обгърнат от облак цигарен дим. Това е единствената миризма, която Елса усеща от другата страна на купола, миризмата на бабиния тютюн. Мъжът се обръща нагоре и Елса вижда две ясни сини очи. През устните му се процежда димна завеса. Мъжът посочва право към Елса с показалец, деформиран като сив животински нокът, изкрещява нещо и в следващия миг стотици сенки се надигат от земята и се хвърлят към купола.

Елса се буди в момента, в който се изтърсва от леглото и пада по лице върху паркета. Остава да лежи на пода. Хванала се е за гърлото с две ръце, а гръдният ѝ кош се издува тежко. Има чувството, че минават милиони завинагита, преди да се увери, че се намира в истинския свят. Че сенките не са я захапали. Не бе имала кошмари от най-първия път, когато баба и облачните животни я отнесоха в Страната-на-Почти-Будните. Беше забравила какво е усещането. Изправя се, плувнала в пот и чувстваща празнина, след което опитва да подреди мислите си.

Чува някой да говори в антрето. Звучи като дивак, само че добронамерен. Да, „дивак“ като тези от истинския свят. Не „дивак“ като в Миамас, естествено. В Миамас „дивак“ е вид четириного, което много прилича на див вълк, само че по-лесно се ядосва. Баба е разказвала за тях. Диваците се ядосвали най-вече на дивите вълци, защото те им отмъквали всички роли в приказките. Така е от много вечности, още откакто един дивак бил изхвърлен в последния момент от една приказка поради „трудности в сътрудничество“. Приказката, от която го изгонили, вероятно много би напомнила на някои отворковци за по-популярната в истинския свят история за Червената шапчица. После дивите вълци обрали всички овации, защото играли върколаци в наизлезлите филми за вампири, и сега са едни от най-големите звезди в приказките, докато диваците обслужват клиенти в различните държавни институции из Страната-на-Почти-Будните, пушат жълти цигари, боядисват си козината на лилави кичури и са крайно недоволни от живота си.

Но да, това всъщност няма нищо общо с историята. Просто малко отклонение.

И така: Елса чува някой да говори в антрето. Звучи като дивак. В нормалния смисъл. Елса опитва с всички сили да се концентрира и разсее мъглата на съня, за да чуе какво се случва. Гласът принадлежи на Брит-Мари. След това се чува и гласът на мама. После пак този на Брит-Мари.

– Аха! Но все пак би трябвало добре да разбираш, Ӕлрика, че е малко странно да се обадят на теб! Защо не се обадят на Кент? Той е председател на жилищната асоциация, а аз съм отговорник по информацията. Прието е в такива случаи счетоводителят да се обажда на председателя, не на кого да е!

Елса разбира, че „кого да е“ е обида, въпреки че Брит-Мари, естествено, звучи много добронамерено, когато го казва. Елса се досеща също, че Брит-Мари сигурно стои в антрето, сключила ръце пред бедрата си, и кима на мама по онзи добронамерен начин, който само тя владее. Мама отговаря с толкова тежка въздишка, че сякаш създава порив, който разклаща пижамата на Елса.

– Не знам защо се обадиха на мен, Брит-Мари. Но счетоводителят каза, че ще дойде тук днес и ще обясни всичко.

Елса отваря вратата на стаята си и се показва навън, както е по пижама. Не само Брит-Мари е в антрето, там са и Ленарт и Мод, както и Алф. Саманта спи на площадката отвън.

Мама е облечена само с халат, вързан здраво през кръста ѝ. Мод забелязва Елса и се усмихва мило, прегърнала буркан със сладки. Ленарт държи термос и отпива временно кафе от капачката.

Алф, за разнообразие, не изглежда в абсолютно лошо настроение, което означава, че е просто безкрайно раздразнен. Кима отсечено на Елса, все едно тя му е натрапила някоя тайна. Едва тогава Елса си спомня, че вчера го остави в гаража заедно с ворша. Залива я паника, но Алф прави навъсен жест с длан към пода, с което я приканва да се успокои. Така че тя се старае да направи тъкмо това. Поглежда към Брит-Мари и опитва да отгатне дали днешното ѝ възмущение е свързано с това, че са намерили ворша, или е обичайно вълнение, свързано с обичайните за Брит-Мари неща. За щастие, май става дума за обичайните неща.

Възмущението на Брит-Мари днес е особено възмутено и опасно и е насочено към мама.