– Значи на собствениците на блока изведнъж им е хрумнало, че могат да ни продадат правото на обитаване на апартаментите? След толкова години, през които Кент им пише писма! Сега изведнъж са взели, че са го решили! Хайде хоп и готово? И се свързват с теб, вместо с Кент? Това си е странно, Ӕлрика, не го ли намираш за странно, а, Ӕлрика?

Брит-Мари очевидно го намира за такова и поне половин дузина пъти променя начина, по който е сключила ръце пред себе си. Мама отново въздъхва и затяга колана на халата си още малко.

– Може би не са могли да се свържат с Кент. Освен това аз живея тук отдавна и може би са си помис...

– Всъщност ние живеем в блока най-отдавна, Ӕлрика. Кент и аз сме живели тук по-дълго от всички! – прекъсва я Брит-Мари.

– Алф е живял тук най-дълго – поправя я мама.

Елса се размърдва.

– Баба е живяла тук най-дълго – измърморва тя, но май никой не я чува.

Особено Брит-Мари.

– Ние сме живели тук по-дълго от всички и е прието счетоводителят да се свърже с Кент, Ӕлрика! – продължава тя.

– Може би не са го открили – повтаря мама отчаяно.

– Той е в командировка! Самолетът му още не е кацнал! – обяснява Брит-Мари и прозвучава нe чак толкова добронамерено.

– Може би затова не са могли да се свържат с него. Ето защо ти се обадих веднага щом приключих разговора със счето... – започва мама.

– Но все пак е прието да се обадят на председателя на жилищната асоциация! – прекъсва я Брит-Мари ужасена.

– Още няма жилищна асоциация – въздъхва мама.

– Но ще има! – настоява Брит-Мари.

Мама кима сдържано.

– Счетоводителят иска да дойде и да обсъдим тъкмо това. Нали това казвам. И ти се обадих веднага след като говорих с него. После ти събуди целия блок и ето ни тук. Какво повече искаш от мен, мила ми Брит-Мари?

– Счетоводителят ли пожела да дойде днес? Счетоводителят сам го каза? – наполовина пита, наполовина констатира Брит-Мари, а гласът ѝ преминава във фалцет.

Мама кима и затяга колана на халата. Цялото тяло на Брит-Мари се тресе, сякаш някой е изсипал кофа ядосани кърлежи под блузата ѝ.

– Какви са тия фасони да идва в събота? А? Що за фасони? Такива срещи не се правят в събота, не, не се правят, Ӕлрика! Ти как мислиш? Според теб това цивилизовано ли е? Няма да се учудя, ако мислиш така, Ӕлрика!

Мама масажира слепоочията си. Брит-Мари вдишва и издишва демонстративно и се обръща към Ленарт, Мод и Алф за подкрепа. Мод опитва да се усмихне окуражително. Ленарт предлага на Брит-Мари от временното си кафе. Алф като че постепенно се връща към обичайното си абсолютно лошо настроение.

Брит-Мари се обръща обратно и вижда Елса.

– Аха! Охо! Ето че събудихме и момичето, да. Така направихме, да!

Говори в множествено число, но го казва сякаш има предвид „ти“. Мама се обръща към Елса и любящо приглажда няколко заблудени косъма на челото си.

– Счетоводителят на компанията, която притежава този блок, се обади днес и каза, че са готови да ни предоставят право на обитаване на апартаментите. Както Кент и Брит-Мари искат от толкова време. Днес ще дойде да поговорим за това – разяснява мама изморено.

– Ако Кент се прибере навреме, да. Срещата не може да се състои без Кент – заявява Брит-Мари.

– Естествено, ако Кент се прибере – съгласява се мама изтощено.

Брит-Мари така рязко сключва ръце пред бедрата си, че движението изглежда като тайното здрависване на някое тайно общество, което се състои само от нея.

– Най-добре да изчакаме Кент, смятам аз. Всъщност така смятам. Най-добре е Кент да участва във важните неща, за да може важните неща да протичат правилно. Важните неща всъщност трябва да протичат правилно, Ӕлрика!

Мама кима и масажира слепоочията си.

– Да. Да. Да. Ами тогава се обади на Кент, боже господи.

– Самолетът му още не е кацнал! Той е в командировка, Ӕлрика! – изсъсква Брит-Мари.

Алф изръмжава нещо зад тях. Брит-Мари се обръща. Алф пъха ръце в джобовете на якето си и отново изръмжава нещо.

– Моля? – казват мама и Брит-Мари в един глас, но с диаметрално противоположна интонация.

– По дяволите, казвам само, че пратих шибан есемес на Кент преди двайсет минути, когато започнахте да се дърлите, и той отговори, че идва – казва Алф и добавя кисело: – Идиотът не би пропуснал шибаната среща за нищо на света.

Брит-Мари, изглежда, не чува последната част. Изтупва няколко невидими трохи от полата си, сключва ръце и поглежда снизходително Алф, защото очевидно знае, че е невъзможно Кент да идва, тъй като самолетът му още не е кацнал, защото той всъщност е в командировка. Но тогава входната врата долу се отваря и затваря, след което се чуват стъпките на Кент. Разбират, че това са стъпките на Кент, защото той крещи на немски по телефона, по онзи начин, по който говорят нацистите в американските филми.

– Йез, Клаус! Йез! Ви вил дизкъз диз ин Франкфурт!

Брит-Мари веднага се втурва надолу по стълбите, за да го посрещне и да му разкаже за цялата безочливост, която бе имала безочието да се разиграе, докато него го няма.

Джордж се показва от кухнята, облечен с клин, шорти, страшно зелена блуза и още по-зелена престилка. Поглежда ги бодро, хванал димящ тиган в ръка.

– Някой иска ли закуска? Направих яйца.

Като че ли иска да добави, че има и наскоро купени протеинови блокчета, но се отказва, защото го хваща страх, че може да свършат.

– Аз нося малко сладки – казва Мод въодушевено, подава на Елса целия буркан и я потупва нежно по бузата.

– Вземи тези, аз мога да донеса още – прошепва тя и влиза предпазливо навътре в апартамента.

– Има ли кафе? – пита Ленарт, отпива тревожно голяма глътка от временното си кафе и тръгва след Мод.

Кент се задава с авторитетни крачки по стълбите и застава на вратата. Носи дънки и скъпо сако. Елса знае това, защото той често ѝ разказва колко струват дрехите му, като произнася цените сякаш раздава точки във финала на „Евровизия“. Брит-Мари върви забързано след него и мърмори неспирно: „Ама че безочие, а, Кент? Не е ли безочие да не се обадят на теб, а на някой си? Не е ли чисто безочие? Не може така, Кент, не мислиш ли, че не може така?“.

Кент посочва майката на Елса, протягайки цялата си ръка, и веднага заповядва:

– Искам да знам какво точно каза счетоводителят, когато се обади! Искам да знам какво точно каза счетоводителят!

Брит-Мари кима настървено зад него.

– Кент трябва да знае какво точно е казал счетоводителят, когато се е обадил, Ӕлрика. Точно какво е казал. Най-добре Кент веднага да научи какво точно е казал счетоводителят!

Но преди мама да успее да каже нещо, Брит-Мари избърсва няколко невидими прашинки от ръкава на Кент и му прошепва с коренно променена интонация:

– Кент, може би първо трябва да слезеш и да си смениш ризата?

– Моля те, Брит-Мари, в момента вършим работа – пренебрегва я Кент, както Елса пренебрегва мама, когато мама я кара да облече нещо зелено.

Брит-Мари изглежда нещастна.

– Нека да я хвърля в пералнята, моля те. В гардероба ти има изгладени ризи. Не може да носиш измачкана риза, когато дойде счетоводителят, Кент, какво ще си помисли той за нас? Че не можем да гладим ризи? – настоява тя.

Мама отново отваря уста, за да опита да каже нещо, но Кент забелязва Джордж.

– О! Яйца ли има? – възкликва Кент въодушевено.

Джордж кима доволно. Кент веднага се шмугва покрай мама и влиза вътре. Брит-Мари се забързва след него със свъсени вежди. Докато минава покрай мама, тя я поглежда обидено и казва бързо: „Аха, не. Човек, естествено, няма време да разтребва, когато е толкова зает с кариерата си като теб, Ӕлрика, естествено, че няма време“. Въпреки че всеки милиметър от апартамента е перфектно подреден.

Мама затяга халата още по-плътно около себе си и си поема дъх дълбоко и овладяно, преди да въздъхне:

– Ама моля ви, влезте, чувствайте се като у дома си.

Елса се пъха обратно в стаята си сменя пижамата с дънки колкото се може по-бързо, за да изтича до долу и да слезе в мазето при ворша, докато всички са заети тук горе. В кухнята Кент разпитва мама за онзи счетоводител, а Брит-Мари прибавя по едно „ммм“ след всяка втора негова дума.