Това, че воршът съвсем буквално заема целия килим, също не помага.

24

Сънища

– Нали ви казах, че обича сънища! – казва Елса радостно.

Мод кима безмълвна. Ленарт седи от другата страна на масата, с безкрайно ужасената Саманта в скута си. Воршът яде сънища с дузини.

– Каква порода е? – пита Ленарт съвсем тихо, сякаш се страхува да не обиди ворша.

– Ворш! – казва Елса доволно.

Ленарт кима, както кимат хората, които нямат представа какво означава това. Мод отваря нов буркан сладки и го побутва предпазливо по пода с пръстите на краката си. Воршът го изпразва на три грамадни лакоми хапки. После вдига глава и поглежда Мод с очи, големи като тасове за джанти. Мод вади още два буркана и се опитва да не изглежда поласкана. Не ѝ се получава много добре.

– Тази порода включена ли е в Шведския клуб на работните кучета? – пита Ленарт, щом воршът се гмурка в морето от сладки.

– Не ми се вярва – отговаря Елса.

– И на мен – казва Ленарт и опитва да накара Саманта да спре да крие главата си в пространството между врата и ухото му.

– Но е общителна порода, нали? – пита Мод колебливо и като че ли ѝ се приисква да потупа ворша.

Елса го поглежда замислено.

– Не знам. Предполагам, че да. В приказките воршовете пазят замъците на принцесите.

– Значи куче пазач – отбелязва Ленарт.

Елса кима. Това, изглежда, задоволява Ленарт и той се отпуска малко, след като е могъл да категоризира съществото.

– Аха, значи благородна порода? – казва Мод впечатлено.

– Нещо такова – отвръща Елса.

– Във всеки случай е любител на сънища – усмихва се Мод и дава на ворша още два буркана.

– Какво става с кафето? – чуди се Ленарт, сякаш го е страх, че кафето може да избяга.

Той се изправя, а френската болонка увисва на корема му като бебе кенгуру. Кой каквото ще да разправя за Саманта, но това, че някой е благородник, не е достатъчно, за да я накара да се отпусне. Особено когато благородникът е толкова голям, че може да обърка Саманта с мръсотия под ноктите си.

– Искаш ли канелена кифла, малката ми? Мога да стопля в микровълновата! – предлага Мод.

Елса кима, защото човек не отказва канелени кифли в дома на Мод, освен ако не е с всичкия си.

– Извинявай, ядеш ли и канелени кифли? – казва Мод на ворша, като произнася ясно всяка буква в „канелени кифли“, сякаш той седи в другия край на бара в заведение с много силна музика.

Воршът яде канелени кифли.

– Мисля, че двамата можем да станем приятели – поверително му прошепва Мод двайсет секунди по-късно, докато вади още четири торбички от камерата.

Воршът явно смята предложението за крайно привлекателно.

Елса поглежда към писмото от баба. То лежи разгънато на масата. Ленарт и Мод явно са успели да го прочетат, когато тя отиде до мазето да вземе ворша. Ленарт вижда накъде гледа Елса и слага ръка на рамото ѝ.

– Беше права. Баба ти се извинява.

– За какво? – пита Елса.

Мод дава на ворша канелените кифли, както и половин ветеленгд21.

– Ами, списъкът е наистина дълъг. Баба ти беше...

– Различна – допълва Елса.

Мод се засмива топло и потупва ворша по главата. Ленарт кима към писмото.

– Преди всичко молеше за извинение за това, че толкова често ни хокаше. И че често беше ядосана. И се караше и създаваше проблеми. Но няма защо да се извинява, всички правят така понякога! – казва той и звучи все едно иска да помоли за извинение за това, че баба моли за извинение.

„Не и вие“, мисли си Елса, и ги харесва заради това. Мод започва да се кикоти.

– И се извинява за онзи път, когато стреля по Ленарт от балкона с онази нейна пушка за пенгбол!

Мод изведнъж се смущава.

– Така ли се казва? Пенгбол?

Елса кима. Въпреки че не се казва така. Мод изглежда горда.

– Веднъж баба ти уцели Брит-Мари с пушката и на сакото ѝ остана голямо розово петно. Това беше сакото на цветя, любимото ѝ, а петното не се изми дори с „Вениш“! Представяш ли си?

Мод пак се изкикотва, но след това веднага придобива засрамен вид.

– Брит-Мари много се ядоса, разбира се. Много е лошо от моя страна да се смея на това.

Елса не вижда проблем.

– За какво друго се извинява баба? – пита тя.

Надява се на още истории, в които някой е стрелял с пейнтбол по Брит-Мари. Или някой е стрелял по Брит-Мари с каквото и да е, Елса не е придирчива. Но брадичката на Ленарт увисва към гърдите му. Той поглежда Мод и тя кима, след което Ленарт се обръща към Елса.

– Баба ти се извинява за това, че ни моли да ти разкажем цялата история. Всичко, което трябва да знаеш.

– Каква история? – пита Елса, но в същия миг осъзнава, че някой стои зад нея.

Обръща се, без да става от стола. Момчето със синдром стои на вратата на спалнята с плюшен лъв в прегръдките. Поглежда Елса, но щом тя отвръща на погледа му, той спуска косата си пред очите. Както често прави Елса. Той е с около година по-малък, но е висок почти колкото нея. Имат еднакви прически и почти еднакъв цвят коса. Различава ги единствено това, че Елса е различна, а той има синдром. Синдром е много специален вид различност.

Момчето не казва нищо, защото по принцип не говори. Но Мод го целува по челото и прошепва: „Кошмар?“. Той кима и Мод налива чаша мляко, взима пълен буркан с мечти, хваща момчето за ръка, повежда го обратно към спалнята и казва дръзко: „Хайде, тутакси ще прогоним кошмарите!“.

Ленарт се обръща към Елса.

– Мисля, че баба ти иска да започна от началото.

Този ден Елса научава приказката за момчето със синдром. Приказка, която никога не е чувала преди. Това е от онези истории, които са толкова ужасяващи, че докато ги слушаш, ти се иска сам да се прегърнеш, колкото се може по-силно. Ленарт разказва за бащата на момчето, който таял в себе си повече омраза, отколкото някой би могъл да си представи, че може да се побере в един-единствен човек. Ленарт казва, че таткото взимал наркотици, при което се спира, изплашен, че Елса ще се изплаши, но тя изпъва гръб, заравя ръце в козината на ворша и казва, че няма страшно. Ленарт я пита дали знае какво са наркотиците и тя отвръща, че е чела за тях в Уикипедия.

Ленарт разказва как таткото се превръщал в друго същество, когато взимал онова, за което Елса е чела в Уикипедия. Мрак обгръщал душата му. Удрял жената на момчето, докато била бременна, защото не искал да става баща. Ленарт започва да мига по-бавно. Казва, че таткото може би се боял, че детето ще бъде като него. Изпълнено с омраза и насилие. И когато момчето се родило и лекарите казали, че има синдром, таткото побеснял от ярост. Не можел да понесе, че детето е различно. Може би защото мразел всичко различно. Или може би щом погледнел момчето, виждал всичко, което било различно в самия него.

Така че пиел алкохол, взимал от онова в Уикипедия и изчезвал по цели нощи, а понякога по цели седмици, без никой да знае къде е. Понякога се прибирал съвсем спокоен и внимателен. Понякога плачел и обяснявал, че бил принуден да стои настрана, докато цялата ярост се изцеди от него. Сякаш в него живеело някакво мрачно същество, което опитвало да го промени и с което той се борел. След това можел да бъде спокоен със седмици. Дори с месеци.

Но една вечер мракът го обзел напълно. Започнал да удря майката и детето, удрял ги, удрял ги, докато накрая спрели да се движат. После побягнал.

Гласът на Мод пристъпва на пръсти през тишината, която Ленарт остави в кухнята след разказа си. Момчето със синдром хърка в спалнята. Това са едни от първите звуци, които Елса изобщо го чува да издава. Чува се дрънчене, щом Мод прокарва пръсти по празните буркани върху кухненския плот.

– Ние ги намерихме – прошепва тя. – Дълго време бяхме опитвали да я убедим да вземе момчето и да избяга, но тя се страхуваше твърде много. Всички се страхувахме. Той е ужасно опасен мъж.