Асен. Ти си един от добрите му синове, Гавраиле.

Гавраил. И ще говоря като такъв. Ако да беше на Бориславово място най-лютия ти явен враг, аз те бих коленопреклонно молил за него, бих ти казал: „Царю, млад е, прости го.“ Но ти си крил под скута си един вероломен служител, претоварен с високи милости и благодеяния, един скрит и опасен враг, който дръзна да посегне на твоя скъпоценен живот. Дай пример спасителен на ония, които би се поблазнили по неговия път. Предлагам смърт.

Асен (към един от другите боляри). Великий примикюре?

Боляринът. Смърт.

Асен (климва на болярина до него). Простосевасте?

Боляринът. Смърт, според закона.

Влизат отляво Тамара, разплакана, с разпусната коса, и Вела.

Горните, Тамара и Вела.

Тамара (коленичи пред баща си). Татко, милост, милост за Борислава! Пожали дъщеря си… Той не бе виновен, аз го увлякох. Аз го обичах. Накажи мене, прати ме в манастир, погуби ме, но него пощади… Прости го за тая минута забрава. Не желание да те убие, не омраза, а само гордостта му, гордата му бащина кръв, която тече в жилите му. (Става и сключва ръце плачуща.) Татко, не гледай така страшно. Спомни Борислав кой е и какъв е бил за тебе. Пощади живота му и славата му. (Обръща се към Анна.) Царице, мале, моли се! (Към болярите.) Боляри, молете се и вие; молете се за великия български воевода! Татко, ти опрости най-страшните си врагове, прости и най-предания си служител. Татко, бъди великодушен, бъди велик и сега, както си бил винаги.

Асен (сърдит). Окаяна дъще, иди си! (На Вела.) Отведи я! (Вела извежда плачущата Тамара.)

Тамара (преди да се изгуби отляво). Татко, милост за Борислава. (Излизат.)

Асен (към кир Тодора). Деспоте?

Кир Тодор (кланя се ниско). Великий господарю, аз нямам дума в това високо събрание.

Асен. Аз ти я давам. Говори. Ти сам си бил цар и най-добре разбираш царската душа.

Кир Тодор. Благодаря ти за високата чест. Моето смирено слово? Великий царю, ако съберем в едно всичките наказния, предпожени от високородните боляри, то пак е слабо възмездие. Человеческият ум още не е измислил наказание, достойно за подобно престъпление. Смърт? Какво е смърт? Един миг под острилото на джелатина. Царю, дай пример страшен. Нека Борислав живее, но да живее във вечна нощ, нека никога слънце да не види, а да гледа само в душевния си мрак ужаса на претъплението си. Удари, удари страшно, царю! Предлагам да бъде ослепен и да му се отсече ръката, която посегна на свещения ти живот.

Драгота (ниско с гняв). И която те хвана за полата при Клокотница.

Анна (умолително). Господарю, не бързай.

Асен (маха й строго и ходи няколко време начумерен в дълбоко замисляне. Тамара се появява отново плачуща.)

Драгота (на Моймира тихо). Ох, не ми се харесват тия дълбоки бръчки на челото му.

Моймир. Тия бръчки са зловещи по неговото чело… Такива бяха и когато Борила доведоха пред него.

Приязд (тихо). Жално, загина.

Асен (ходи още малко мрачен, па се спира внезапно. С висок, тържествен глас). Боляри, деспоте, благодаря ви за мъдрите слова. Вие говорихте по съвест и по закон, като предани мои съветници, и докато вие говорихте, аз ви слушах и мислех. Сега и аз да кажа думата си, като Иван Асен: Борислав е пред мене безумник, но не престъпник. (Гръмогласно.) Прощавам го! Освободете го!

Драгота. Великий Асене!

Обща радост. Само Гавраил и кир Тодор стоят поразени.

Тамара (спуща се отляво с разперени ръце). Татко мили! (Пада пред краката му и ги целува.)

Завеса.

Пруст в един старопланинки манастир. Отдясно две врати на килии — отсамната със завеса, отляво — също две килии. Коридорчета между тях и бухарията в дъното. Един иконостас. Един византиийски полилей виси от потона, незапален. Два стола. Зад бухарията се виждат в двора тополи и кипариси. Надвечер. Влизат Хиацинт и Контофре, сподирен от няколко франкски войника.

Хаицинт и Контофре.

Контофре. Ух, какъв път! Най-после ето ме в манастира. Уморих се, яздихме напреки през планината. (Сяда.)

Хиацинт. Та Асен ще ни бъде гост тая нощ?

Контофре. Така, отче игумене. Прибързах да ви известя. На лов сме. Отивахме в горския дворец. Но улучи се манастира на пътя ни и Асен пожела да спре и пренощува тука, за да се видят с княгинята.

Хиацинт. И да я благослови за последен път като негова дъщеря. Утре тя става дъщеря на църквата, невяста Христова Теофана.

Контофре. Утре ли се подстригва?

Хиацинт. Утре е уречения ден. Ще я изведем в Търново, там ще се извърши тържествено свещений обред от патриарха.

Контофре (скръбно). И като помислиш за какво се почерня тъй млада и зелена, по причина на кого? Нещастният Борислав! Какви огорчения донесе на целия царски дом и на всинца ни! А царят тъй го обичаше… Когато в безумството си скокна от прозореца на кулата и казаха, че се удавил в мътните води на Янтра, Асен проля горещи сълзи. Тамара примря, нейното сърце навеки се разби. Когато се свести, тя веднага пожела да стане монахиня. Никакви увещания не помогнаха. Благочестивият Асен по съвета на патриарха най-после склони, макар и с голяма скръб. Но изпрати по-напред Тамара във вашия манастир за един месец, та в тишината и далеч от градските суети да размисли хубаво, преди да замени светлото одеяние монахинското расо.

Хиацинт. И днес месецът изтече. Утре приема ангелски чин. (Пауза.) А годежа й с крал Фредерика?

Контофре. Подир тая случка царят прати известие да му се извини и да му обади за Тамариното благочестиво желание. Случайно кралят не можел да тръгне за Цариград, защото сарацините нападнали държавата му, и това събитие го задържало там. (Гледа към двора.) Имате много гости в манастира?

Хиацинт. Тая вечер пристигнаха стотина поклонници от от Румания да се поклонят и запалят свещ пред чудотворната икона на свети архангела Михаила.

Контофре (гледа към двора). Алагатор Фуркас пристига с конницата. Царят трябва да е наблизо. Де ще нощува той?

Хиацинт (сочи надясно вратата със завесата). От тая килия се минува в друга по-широка. Там ще бъде. Там е дваж спал и цар Калоян, царство му небесно. А в съседната килия е Тамара. (Сочи втората килия наляво.) Там е кир Тодоровата щерка Ирина, дошла на разходка. Гостенка ни е Зоя, Гавраиловата госпожа. Тя е оттатък. (Сочи към десния коридор.) Царят ги помоли да придружат и разтушават Тамара. Бедната девойка, нищо не я разтушава: ни другарките, ни разходките из тия хубави места, ни нашите увещания. Тя се е пренесла в скръбта си, търси самотията и размишленията. Отрекла се е още отсега от радостите и суетите на грешния мир… (Сочи първата килия наляво.) А тая килия е собствена килия на деспот Слава. Тая вечер и той ни иде на гости.

Контофре. А, сърдития отшелник.

Хиацинт. И веселият философ. Но аз да видя за царската вечеря. (Тръгва наляво.)

Контофре (тръгва и той). И аз да хвърля един поглед въз манастира. Началник съм на стражата.

Хиацинт. Ти не доведе всички твои франки?

Контофре. Само пет души взех, защото Гавраил разпореди Фуркас да придружава царя с шейсет кумански конника. (Излизат. Тамарината килия се отваря. Влиза Тамара в тъмно мирско облекло и Вела.)