Борислав. Добре, двама.

Контофре (измъква сабята). Брани се! (Бият се няколко време.)

Тамара (в ужас иска да ги разтърве). Боже, ще убият Борислава!

Борислав и Контофре, биейки се, изгубват се наляво. Тамара ги последва, вика. Няколко време на сцената е пусто. Чува се само звекът на сабите и виковете Тамарини, които отслабват. Влиза отдясно Гавраил.

Гавраил, после кир Тодор, Зоя, Ирина и войник.

Гавраил (радостно). Чудесно! Той проникнал в самия палат! Това надминава всичките ни ожидания. Пропаднал е. Днес турям крак на първото стъпало на трона. (Влиза отляво Зоя.)

Зоя (запъхтяно на Гавраила). Там се бият! Иди помогни на Контофре. Сега е време: убий Борислава.

Гавраил. Как? Защо? Той и така е пропаднал. (Влиза Ирина.)

Зоя (тласка го наляво). Убий го! Убий го! Само в гроба той не е опасен за нас.

Ирина (уплашено дърпа Зоя). Защо? Защо? Не бива да го убива! (Влиза кир Тодор.)

Кир Тодор (тържествующ). Победа! (Прегръща Гавраила.) Княже, поздравявам те! Съдбата е с нас.

Гавраил (гледа Ирина). Защо се тъй вълнуваш, княгиньо? Прибери се. (Отляво влиза войник.)

Войникът. Великия воевода го закараха в кулата.

Кир Тодор. Тежко ли е ранен?

Войникът. Не е ранен.

Зоя (на войника сърдито). Защо го не убихте?

Войникът. Баронът не даде. (Излиза бърже отдясно.)

Ирина. Ще умра! (Полита. Зоя я хваща и извежда отдясно. Влизат бързо отляво Драгота, Моймир и двама боляри.)

Горните, Драгота, Моймир, двама боляри, после Приязд и Контофре.

Драгота. Ужасно! Безумникът! Да се одързости до такава степен! Как го хванаха, Моймире?

Моймир. Като се биеха с Контофре, Борислав не видя, че зад него е един пън, спрепна се и падна. Войниците го налегнаха и с голяма мъка обуздаха. Той рани трима от тях. (Влиза Приязд.)

Приязд. Ужасно! Царят е страшно разлютен.

Гавраил. Боже, какво злодейство!

Моймир. Пропадна Борислав. Асен природно е с блага душа, но в гнева си… не дай боже… (Влиза Контофре с вързана дясна ръка.)

Контофре. Кой би повярвал, боляри? И да не беше ми Зоя казала…

Драгота. Ти си ранен, бароне?

Контофре. Леко. Но той се би добре. (Отляво влизат Асен и телохранители със светила.)

Горните, Асен и телохранителите.

Асен (намръщено иде насам. На телохранителите). Доведете Борислава. (На Драгота ниско.) Нещастницата, сговорила се да бяха с него! Кой се надяваше? Отиването й утре се отлага. В такава душевна смутня не бива да тръгва… (Към кир Тодора, който тръгва да излезе.) Деспоте, остани. (Телохранителите докарват Борслава с отнет меч.)

Горните и Борислав.

Асен (гледа го няколко време гневно). Злощастнико, аз познавах твоята безразсъдна буйност, но аз ти бях простил, когато ти с лудостта си би ми изгубил цял полк войска, когато по твоя вина бях изгубил една област. Но никога не предполагах, че ти си способен да сториш тия две неща: да престъпиш моята царска заповед и да покрусиш моята семейна чест.

Борислав (навел глава, мълчи).

Асен. Говори! Оправдай се!

Борислав (мрачно). Осъди ме!

Асен. Ти се даже не разкайваш?! Кой демон ти затъмни ума! Как се осмели да пристъпиш моята царска заповед?

Борислав. Когато тя е права, аз давам живота си за нея, но когато тя е едно насилие, аз слушам сърцето си.

Асен. Ти си дързък!

Драгота. Бориславе, преклони глава и моли за прошка.

Асен (яростно). Да се промъкнеш посред нощ в палата ми, за да… Разбойнико!

Борислав (гордо). Аз съм велик български воевода и син на болярина Радомира.

Асен. Ти опозори и единия, и другия!

Борислав. Убий ме, не ругай ме!

Драгота. Безумний човече, моли за милост!

Асен. Ти смееш да бъдеш още нагъл? Престъпнико!

Борислав. Престъпник е оня, който за своето тщеславие убива дъщеря си.

Асен. Ти?… (Удря го по лицето с една хартия, която държи.)

Борислав (яростно). Асене! (Измъква меча на един телохранител, за да удари Асеня. Присъствующите се спущат и задържат ръката му. Борислав отпуща меча и престава да се съпротивлява.) Заслужавам смърт, вземи ми живота.

Драгота. Великий боже, дигна меч протов царя!

Асен (на телохранителите). В кулата! В окови! (Телохранителите изкарват Борислава.)

Горните, без Борислав и телохранителите, после Анна.

Асен (навъсен, мълчи няколко време). Боляри, чухте, видяхте всичко. Нашия домашен пир се обръща на велик съд. Съберете мислите си, напрегнете ума си и ми кажете наказанието — защото аз искам още сега да се прозинесе и изпълни присъдата.

Влиза отляво Анна и развълнувано отива при Асеня.

Анна (умолително). Господарю, милост за Борислав. Смили се за младостта му… Милост, милост!

Асен (строго). Анно, думата милост да не чувам тука. Жените имат нежни сърца, но слабо разсъждение. Един цар не трябва да слуша жена, когато иска да бъде строг и неумолим. (Към Драгота.) Драгота?

Драгота. Царю, той беше честен, храбър. Обичал съм го като син. Но син ми да беше сторил това, аз бих го с радост отдал на строгостта на праведния ти гняв. Ала ти си милостив и всяка капка българска кръв за тебе е свидна… Накажи го, но го накажи великодушно. Борислав нека бъде пратен на двегодишно покаяние в манастир и половината му имот да усвои държавата.

Асен. Моймире?

Моймир. Царю, косата още ми е настръхнала от онова, което видях одеве. Борислав ми е близък приятел, с него съм делил опасностите в битките, при Клокотница той ми спаси живота, почитам го като пръв юнак в царството. Но той дигна ръка против скъпоценния ти живот. Предлагам вечно изгнание из България.

Асен. Ти, Приязде?

Приязд. Някой зъл демон затъмни ума на Борислава и го погуби. Но, царю, ти бе милостив към много по-лоши неприятели. Бъди великодушен и към Борислава. Десетгодишен затвор в тъмница.

Асен. Контофре?

Контофре. Във великия воевода Борислава съм навикнал да почитам мъж с високи военни доблести. На великия император Карломана той би бил достоен да бъде между първите пълководци. Царю, аз съм рицар и през моите уста говори душата на рицар. Срам на войника, който престъпи клетвата за вярност към царя; горко на войника, който дигне меч против царя си. А когато тоя войник е един велик воевода и тоя цар е Иван Асен, само смърт може да измие греха му. Но, царю, пощади живота на Борислава, защото той никога не го е щадил за тебе. Предлагам петгодишно заточение във Видинската крепост и усвояване на имотите му.

Асен. У всички ви говори повече съцето, отколкото разума. (Мисли няколко време мрачно.) Гавраиле?

Гавраил. Царю, аз бях твой враг, наший род бе дълбоко обиден от Ивана Асеня. Но над личните огорчения стои България. И аз забравих всичко и преклоних глава пред оногова, когото бог е избрал да даде слава и щастие на отечеството.