Влизат отляво Тамара, Ирина, Зоя и Вела.

Тамара, Ирина, Зоя и Вела.

Зоя (на Тамара). Добре стори, царкиньо, че дойде да се поразвлечеш на Света гора.

Тамара. Ох, и за последен път.

Ирина. Как скърбя, мила Тамаро, че се делим. Сърцето ми се свива при тая мисъл.

Тамара. Благодаря ти, драга Ирино, виждам това. Откак ме сгодиха, и ти изгуби веселостта си. (Обръща се към града.) Ох, скоро ще напусна милото Търново. Как всичко ми е драго и свидно, как се е срасло моето сърце с него! (Извръща се.) Ох, да имаше как да се не деля от местата, свързани с най-скъпи спомени за мене. Чини ми се, че щастието само тука може да бъде пълно, в тоя хубав град.

Зоя. Това я привичка, Тамаро. Нима и Неапол не е хубав? Баща ми е бил там и разказваше: мраморни дворци край лъскавото море, вечна пролет над зелени брегове, позлатени с лимони и портокали, благоуханни градини, красоти… Там е рай. Колко ти завиждам.

Тамара. Зоице, рай е само с любимия човек. Раят не е извън нас, а вътре в нас. Когато сърцето е пълно, когато прелива от блаженството на щастливата любов, тогава и ледовитата пустиня се преобръща в рай за нас.

Вела (от бухарията вика някому). Иди си, не трябва. (Обръща се насам усмихната.) Циганка иска да ви гледа.

Ирина. Нека дойде. (Затича се при бухарията.) Ела, циганко! (На себе си.) Искам да узная бъдещето. И вече сърцето ми трепери.

Влиза циганката отляво.

Горните и циганката.

Циганката. Добър ви ден, хубави господарки.

Ирина. Черна невесто, гледай и право казвай! (Сяда на стола и протяга й дланта си.)

Циганката (гледа съчувствено в лицето й). Ти си много хубава, девойко. Не те познавам коя си, но дано мога да те зарадвам. (Взема дланта й и я гледа внимателно.) Ръката казва много добре за тебе, боляркиньо. Ти ще си вземеш мъж, какъвто ти мяза.

Ирина. Какъв е?

Циганката (гледайки в ръката, провлечено). Той е хубавец, висок, левент…

Ирина. Хубавец, висок, левент. Още?

Циганката (гледа ръката). И юнак е.

Ирина (радостно). Добре.

Циганката (гледа пак ръката). Има очи сини.

Ирина. Виж хубаво, трябва да е черноок. (На себе си бързо.) Тъй, Борислав е черноок.

Циганката (гледа дланта). Тъй, боляркиньо: ченоок бил.

Ирина (радостно на себе си). Отгада, вещицата. (Високо.) Още?

Циганката. Още? Казах ти — хубавец: снага топола, очи соколови, мустаци има тънки, като миши опашки… И ще ви прати бог много дечица: осем момченца и две момиченца. Да ви са живи. Толкова са и моите. (Присъствуващите се смеят. Пак гледа дланта.) Ти мислиш много за него.

Ирина (ухилено). Ще ме обича ли много?

Циганката. Той вече те обича.

Ирина. Сполай ти, циганко. (Хвърля й монети.)

Циганката. Да си жива, хубава боляркиньо. (Събира монетите.)

Ирина. А, забравих. А какъв е той сега, моят бъдещ мъж?

Циганката. Дай пак да видим. (Гледа й на ръката няколко време. Усмихната.) Хубава боляркиньо, ще подариш още нещо.

Ирина. Добре, казвай.

Циганката. Той е голям човек.

Ирина. Велик болярин?

Циганката. По-голям.

Ирина. Велик воевода?

Циганката. Не, по-голям.

Ирина (навъсва се). Севастократор? Деспот? Княз?

Циганката. Още по-голям, най-голям: цар.

Зоя (засмива се). Ироно, честито ти!

Ирина (сърдито хвърля монети на циганката). На, или лъжи по-нататък! (Отива навъсена настрана.)

Циганката (събирайки монетите). Не лъже баба ти, моме, това ти е писано. (Към Тамара.) Синеока моме, дай и тебе да погледам. Да видим твоя болярин рус ли е, черноок ли е…

Тамара (усмихната). Няма нужда, аз си знам…

Ирина (иде ядосана към циганката). Лъжкиньо! Княгиня Тамара ще вземе цар!

Зоя (на циганката). Тя е царска дъщеря.

Циганката (смутено). Ах! (На себе си.) Побърках ги, глупавата аз. Питах, но не разбрах добре. Взех тая за нея. (Високо към Тамара.) Кланям ти се, царкиньо, и прощавай мене, глупава баба. (Към всички високо.) Нека господ здраве да ви дава. (Излиза наляво.)

Вела (на Тамара). Княгиньо, да си ходим вече в палата? (Шушне й нещо, смеят се.)

Зоя (ниско). Тя се смее с глас, тя е повече от спокойна — весела е… Моите подозрения се потвърдяват.

Тамара. Сбогом, Зоице. Ироно, няма ли да дойдеш с нас? (Тръгва с Вела.)

Зоя. Аз ще я доведа. Ние ще поизлезем пак на събора. (Тръгват. Влиза отдясно кир Тодор и маха на Ирина да чака. Ирина се спира, другите излизат.)

Кир Тодор, Ирина, Гавраил, после телохранител.

Кир Тодор. Ирино, тебе търсех, ела насам. (Ирина се приближава.) Ирино, моето отеческо сърце размисли върху онова, което говорихме одеве. (С мек съчувствен глас.) Ти обичаш Борислава силно?

Ирина. Да.

Кир Тодор. Но той е равнодушен към тебе, дъще, той люби Тамара.

Ирина. Но тя отива, а той остая в палата. Всеки ден ще се виждаме.

Кир Тодор. Добре, аз ти давам съгласието си, аз не искам да пресилям сърцето ти. Любиш Борислава. Ти си рядка хубавица, ти си умна, употреби всичко, да направиш по-скоро да прежали Тамара и да те обикне.

Ирина (живо). Той ще ме обикне!

Кир Тодор. Вярвам, твоята дивна красота е едно всепобедно оръжие въз мъжките сърца. Бориславовото е горещо, буйно, то е жедно сега за утеха. Вземи Борислава. Но аз турям едно условие за това мое съгласие. Но, драга дъще, по-напред да ти открия една тайна, която трябва да пазиш в глъбините на душата си. Заклеваш се?

Ирина. Да, татко.

Кир Тодор (озърта се предпазливо). Ето що е: аз и Гавраил готвим свалянето на Асеня. (Гледа я безпокойно.) Какво казваш?

Ирина. Нищо (Троснато.). Лошо правите.

Кир Тодор. От тая промяна зависи моето избавление от позрния плен.

Ирина (гледа баща си стреснато). Ах! Значи, това расо, тия богомолства, това смирение — всичко това, татко, било…

Кир Тодор (пресича я злъчно). Маска, маска, дъще, за да приспивам подозрението, да заблудя и най-прозорливите. Станах на старини комедиашин! Пуснат съм, но подир мене Драгота е пуснал шпиони.

Ирина (мисли). И кой ще бъде новия цар?

Кир Тодор. Гавраил.

Ирина (презрително). Гавраил? Тоя страхопъзльо?

Кир Тодор. Той далеко не е Асен, но има право на престола и ще ми помогне с военна сила да си взема моя. При това, не съм длъжен да диря на тия българи господар с големите дарби на Асеня. Тоя народ расте по дух и сила и става опасен при достоен цар — парили сме се, та знаем… Но ето условието ми: като спечелиш любовта на Борислава за себе си, спечели му гнева против Асеня за нас, направи го да мине в нашия стан.

Ирина (живо). Това е невъзможно!

Кир Тодор. Не е толкова мъчно. Борислав е ожесточен против Асеня. Но това не стига; трябва да го опълчим против него. За да постигнеш това, не жали нищо, разбираш ли? Омай го, оплени го, завладей сърцето и волята му и го направи наш съюзник. Той е кумирът на войската и ще ни бъде безценна помощ за сбъдването на плана ни.