— Какво бихте казали за тая продукция?

— Съвсем любителска — отвръщам, след като преглеждам бегло снимките.

Любителски наистина, но доста точни. Ерлих и аз — уловени в различни моменти по време на вчерашния ни разговор в ресторанта и в бара на Хилтън.

— А сега чуйте това — предлага Сеймур, като вади от другия джоб миниатюрен магнитофон и натиска копчето.

Отново — Ерлих и аз, този път представени чрез гласовете си. Гласовете звучат съвсем автентично, за разлика от репликите:

— Е, какво ще кажете? — пита американецът.

— Вулгарен монтаж, какво друго.

— Не сте обективен, Майкъл — поклаща глава Сеймур. — За вас може да е монтаж, понеже знаете действителния разговор. Но представете си как ще прозвучи тоя запис на несведущите, особено когато бъде придружен с няколко снимки от дружеската ви среща.

— Ако несведущите са дотам несведущи, та нямат представа за триковете на монтажа…

— Не, не. Не сте обективен — поклаща наново глава американецът. — А представете си, че към този материал бъдат прибавени още няколко от същия тип, документиращи пазарлъците ви с други лица, все в тая сфера на оръжейния бизнес…

— Да допуснем, че си представям. И какво от това? След като веднъж сте ме обвинили в убийство, защо ви е нужно да ме обвинявате и в търговия с оръжие?

— Не вас, Майкъл. Вие сте само коз в тая игра, нали вече ви казах. Обвинението ще се насочи към други хора.

— Но също и към мене.

— По необходимост. Обаче това е без значение.

— Естествено. Какво, че ще изгоря. Планетата и без туй е пренаселена.

— Ако дойде такъв момент да горите, вие отдавна вече няма да сте тук.

— Искате да кажете, че предварително ще ми видите сметката.

Той разтваря ръце безпомощно, сякаш казва: върви да се разправяш с такъв идиот.

— Не ви ли е ясно, че ако се готвех да ви видя сметката, нямаше да ви посвещавам в проектите си.

— Обратното също може да е вярно: посвещавате ме съвсем спокойно, понеже ми е писано да изчезна.

— Тоя словесен пинг-понг е наистина отегчителен — промърморва Сеймур. — Пийте си чашата и ме изслушайте спокойно.

— Слушам ви — избъбрям, като се обтягам в плетеното кресло и притварям очи, за да илюстрирам пълно примирение.

Примирението трае не повече от пет секунди. Когато имаш работа с човек като Сеймур, по-добре е да си отваряш очите, отколкото да ги затваряш.

Американецът става, прави няколко крачки към бордюра на терасата, поглежда наоколо и изплюва угарката в бездната. Сетне бавно се обръща, обляга се с гръб на перилата и ме поглежда.

— Буден съм — осведомявам го.

— Чуйте, Майкъл: както изготвихме току-що показания ви материал, така бихме могли да изготвим и следващия, без да ви посвещаваме в тайните си. Моите жени са достатъчно ловки, за да насочват разговорите в желаната посока, а моят техник — достатъчно опитен, за да превръща тия невинни разговори в обвинителен материал. Изобщо вие щяхте да си вършите работата, без дори да се сетите за какво всъщност ви използуваме. Не е ли така?

— Този въпрос го задайте на Мод.

Той вдига вежди, сякаш не разбира какво искам да кажа, сетне ги отпуска до първоначалното положение.

— Мод наистина ми спомена, че у вас са възникнали някакви съмнения… Но съгласете се, че от смътните съмнения до точното подозрение има известна дистанция.

— Съгласен съм — кимам. — Щом държите да избегнем пинг-понга.

— Съмненията са си ваша работа, Майкъл. На тоя свят кой не си задава въпроси. Въвеждам ви в същността на операцията не за да разсейвам съмненията ви, а за да протече всичко по-леко и по-бързо. Две съображения, които засягат еднакво и мене, и вас: по-леко и по-бързо.

— Но вие ме въвличате в една история на компрометиране, която компрометира преди всичко мене.

— Какъв риск за вас, наистина! — подсмива се Уйлям. — Чистият като ангел Майкъл!… Впрочем в йерархията на небесните същества вие сте дори архангел…

— Не се правете на наивен — прекъсвам го. — Става дума за компрометирането ми не тук, а пред нашите хора. Казах ви, че наистина се занимавам с търговия, но никой никога не ми е възлагал да правя търговия с оръжие.

— Това са си ваши грижи — свива рамене американецът. — Не виждам какво общо имат те с моята операция.

— Щом не виждате, позволете да ви обясня. Каквито и заплахи да ми сервирате, аз няма да се включа в операция, която може да прерасне в политически скандал и да окаля страната ми.

— Оставете патетичните декларации, драги — промърморва примирително Сеймур. — За какъв политически скандал ми говорите. Става дума за домашни работи между наши ведомства.

— Да, но на този етап. А когато утре фалшификациите ви бъдат приключени и в някое от тия ваши ведомства се появи цялата папка с лъжливи обвинителни материали, каква е гаранцията, че съответният шеф няма да реши да извлече от тях двойна полза. Един комунистически агент, който търгува с оръжие под носа на федералната полиция — това е доста примамлива сензация за западната преса и доста полезна за вас.

— Глупост — свива отново рамене Сеймур. — Чиста глупост. Нима не разбирате, че ако ще приказваме за скандал, това е скандал от трети тип.

— Вашата номерация не ми говори нищо.

— Много добре знаете, че феномените в тази област, въпреки привидното им разнообразие, се свеждат до три вида; първи тип — скандалът, който ползува нас и около който ние вдигаме възможно по-голяма врява, докато вие скромно мълчите. Втори тип — скандалът, който ползува вас и при който естествено врявата идва от ваша страна. И трети тип — скандалът, който по различни съображения е еднакво неприятен за всяка от страните, тъй че безшумно потъва в секретните архиви.

— Лекцията ви е поучителна — признавам. — Обаче забелязал съм, че винаги, когато се издигате в сферата на научната абстракция, то става, за да прикриете съвсем конкретния удар, който вече сте ми приготвили.

— Но разберете най-сетне, че ударът не е насочен срещу вас. Трябва да бъдем кръгли идиоти, та да разтръбим пред света, че сме се готвели да ви продаваме оръжие върху територията на една независима и съюзна страна, за да въоръжавате своите терористи.

— Ние не работим с терористи.

— Наричайте ги както щете. Вместо да се упражняваме в риторика, по-добре да се върнем към удара, за който сам споменахте.

Той приближава към масичката и взима чашата. Ледът се е разтопил и питието е станало почти безцветно. За да подсили цвета, Сеймур налива малко скоч от бутилката и отпива. Това ме подсеща, че и аз се нуждая от разхлаждане.

— Горещо — промърморва американецът.

Той разхлабва възела на вратовръзката и разкопчава яката си.

— Хубав ден — отвръщам, за да му противореча, като отправям поглед към побелялото от жега небе.

Само небе. Градът е нейде под нас и ние сме съвсем изолирани тук, в сянката на зелено-белия навес и в тишината, подчертавана от мекото равно дишане на вентилатора.

Сеймур забучва в ъгъла на устните си поредната цигара, щраква запалката и повторно се изтяга в креслото.

— По време на предишния ни разговор новият вариант бе само един проект. От вчера обаче операцията е в действие. И понеже се оплакахте, че ви държа в пълен мрак, реших, че е настъпило времето да разсея мрака. Нека работим на светло, Майкъл. Така ще е по-добре и за двама ни.

Не възразявам.

— Известно ви е, че ако има артикул, който да се произвежда в невероятни количества по света, това е оръжието. Въоръженията нарастват в адска прогресия, а на всичко отгоре оръжията твърде бързо остаряват. Старите се подменят с нови, новите — с по-нови и изобщо машината работи с пълен ход. Не знам обаче запитвали ли сте се какво става с изхвърлените от обращение оръжия.