23 юни 1900. Много ми се иска да напиша художествено, и не драматическо, а епическо продължение на „Възкресение”: селският живот на Нехлюдов. До умиление ме трогва природата: ливадите, горите – житото, нивите, коситбата. Мисля си – дали не доживявам последното си лято.

12 юли 1900. 33) Сериозно съм убеден, че светът се управлява: и държавите, и именията, и домакинствата, от съвсем умопобъркани хора. Нелудите се въздържат или не могат да участват.

21 август 1900. 6) Признак за развратността на нашия свят е това, че хората не се срамуват от богатството, а се гордеят с него.

30 август 1900. Два пътя, две средства, две форми за познание, за съзнаване на Бога: любовта и разумът.

22 септември 1900. 4) Единственото спасение и средство да живееш спокойно и  радостно, това е да слееш своята воля с волята на Бога., да нямаш своя воля, да нямаш желания. Това са знаели и стоиците и будистите. Но отричането от желанията е живот без радост и без смисъл. Ако Бог, който ни е пратил в света, иска само да нямаме желания и да се отречем от всичко, то такъв Бог е деспотичен и налудничав. Защо имам желания, за да се отрека от тях?

Християнството казва същото, учи същото като стоиците и будистите, също изисква себеотричане, сливане с волята на Бога, но с тази разлика, че дава смисъл на живота и не унищожава желанията, а ги направлява към това, което иска Бог – към установяване Царството Божие на земята, т.е. замяната на борбата и насилието с любовта и съгласието.

5) Мислех си за просителната молитва. Може ли да се проси от Бога. Не бива, главно заради това, че всичко, за което можем да се сетим да молим за нашето истинско благо – всичко това ни е дадено в изобилие. Да молим Бога за блага е все едно да молим за глътка вода, стоейки до извора. Това и означават вероятно думите: за това, че Той е изворът на живата вода, който е жаден, да отиде и да пие.

23 ноември 1900. 1) Ние, богатите класи, разоряваме работниците,  държим ги в груб, непрестанен труд, ползвайки се от свободно време и разкош. Ние не им даваме, смазани от труд, възможност да създадат духовния цвят и плод на живота: нито поезия, нито наука, нито религия. А сме се заели да им даваме всичко това и им даваме лъжлива поезия, наука – юриспруденция, дарвинизъм, философия, история на царете, религия – църковна вяра. Какъв ужасен грях. Ако не ги изсмуквахме до дъно, те биха проявили и поезия, и наука, и учение за живота.

26 ноември 1900. Чета Евангелието на холандски и много места ме поразяват отново. Така, страшно ме порази планиската проповед. Как може хората да не разбират, да не чувстват, че в нея е казано и това, което трябва да бъде в бъдеще за всички, и това, че за всеки човек сега – единственото, най-доброто, единственото спасение.

19 декември 1900. 3) Двете най-ужасни чуми на нашето време: църковното християнство или по-скоро догматичното, супернатуралистичното, което се присажда на хората от детството и се поддържа хипнотично до смъртта, и – материализмът, физиологическият, антропологическият, и най-вече историческият, т.е. убеждение в това, че всичко върви само по себе си по закони механически, физически, химически, биологически и даже психологически (в смисъла на материалистическата психология), и затова всички усилия да бъдеш добър, да вършиш добро, са напразни и безцелни. И този материализъм караули хората при тяхното освобождаване от догматическото християнство. Щом като се освободят от бенравствената църковна лъжа, веднага попадат в още по-лошата лъжа на материализма.

29 декември 1900. 1) Четох за удивителните машини, заменящи труда и страданията на човека. Но това е все едно да измислиш сложен апарат, посредством който да можеш да сечеш и да убиваш без труд и напрежение. По-просто е да не сечеш и да не убиваш. Така и с машините, произвеждащи пиво, вино, кадифе, огледала и т.п. Цялата сложност на нашия градски живот е в това, да си измислиш и да се приучиш към вредни потребности, а после всички усилия на ума се употребяват за това,  те да бъдат удовлетворени или да се намали вредата от тяхното удовлетворяване: цялата медицина, хигиена, освещение и целият градски вреден живот. Преди да се говори за благото на удовлетворяването на потребностите, трябва да се реши, какви потребности съставляват благото. Това е много важно.

1901 г.

6 февруари 1901. 3) Когато материалистите говорят за това, че животът не е нищо друго, освен физико–химични процеси, извършващи се по определени закони, те са съвършено прави. Те разглеждат живота обективно, и разглеждайки го така, нищо друго не могат да видят. Но те виждат само тази основа, на която и в която се заражда и произлиза истинският, ненаблюдаваният от тях живот. Когато говорят при това за вътрешния опит (употребяван от тях за психологията), то това е само недоразумение: не бива да се наблюдава наблюдателя.

Те са съвършено прави, търсейки и установявайки законите, управляващи видимия външен свят, но не са прави, когато искат или предполагат да обяснят по тези закони съществуването на наблюдаващия и затова отричат независимото съществуване на този наблюдаващ и способа за познаване на този наблюдаващ: съзнанието, то същото, от което се ползват за своите наблюдения, без което не биха могли да ги правят.

(Неясно изказано.)

Иначе това може да се каже също и така. Има два способа на познание: един външен – наблюдения, при който се допуска даденото и неизискващо обяснения  съществуване на наблюдателя, на който се вярва; другият – такъв, при който се изследва самия наблюдател и на основание на неговото изучаване вече се признава достоверността на външния, наблюдавания.

4) Да се наблюдават обективно явленията на външния свят, не бих казал, че е много полезно, но не е лишено от своего рода полезност, но да се признават явленията в този свят за целия живот, е най-голямо заблуждение. Целият живот е само това, което съзнаваме, и затова целият живот може да се изучава само по вътрешен път, защото всичко това, което наблюдаваме обективно, е само последствия от живота. Животът е само това, което съзнаваме като живот. Не стига това, ами и собственото осъзнаване като отделна личност все още не е истинският човешки живот. Истинският човешки живот започва само тогава, когато започва божеското съзнание, т.е. човек се осъзнава като син, като слуга на Бога, а всичко останало е само подобие на живот. И в това останалото, материалистите са прави, считайки всички явления от наблюдавания от тях живот за физико-химични процеси.

Наблюдавайки в света, в растението процеса на обмяна на веществата, самосъхранението, растежа и цикъла на рождението, размножаването и смъртта, и съзнавайки същия този процес у себе си, казваме, че това е живот. Наблюдавайки после същия този процес в придвижващото се, проявяващо чувства животно, и откривайки същия този процес у себе си, казваме: растителният процес още не е живот – ето това е живот – отместваме линията, отделяща живота от неживота. Но не само това: наблюдавайки в другите хора и у себе си умствения живот, достигащ разностранно подобрение на живота, още повече отместваме линията, отделяща живота от неживота: казваме, това е животински живот, а това е истинският живот... Наблюдавайки в другите, най-добрите хора религиозния живот, живот не за себе си, а за цел извън себе си, и виждайки в себе си това свойство, казваме, и имаме пълно право на това, че само такъв живот – не за себе си, а за Бог, - е живот. Така се определя животът от християнството.

Тъй че аз зная три живота: 1) живот растителен, безсъзнателен; 2) живот, съзнаващ себе си за отделно същество, и 3) живот, съзнаващ в себе си божествената същност в пределите на личността. Само този живот наричам живот.