27 октомври 1899. 1) За свободата на волята - просто е: човек е свободен във всичко духовно – в любовта: може да обича или да не обича, повече или по-малко. Във всичко останало той не е свободен, следователно, във всичко материално. Човек може да насочи и да не насочи своята сила в служба на Бога. Само в това (но то е огромно) е свободен: да вози или да бъде возен.

2) Война, съдилища, смъртни наказания, потисничество на работниците, проституция, и много друго – всичко това е неизбежна последица и условие за този езически строй на живот, в който живеем, и да се промени нещо или много от това е невъзможно. -  Какво да се прави? Да се измени самото устройство на този живот, това, на което той се крепи. С какво? С това, че, първо, да не се участва в този строй, в това, което го поддържа: във военщината, в съдилищата, в данъчните, в лъжливото учение и тем подобни, и второ, да се върши това, единственото, в което човек винаги е съвършено свободен: да замени в душата си себелюбието и всичко, което произтича от него – злоба, корист, насилие и др. – с любов и с всичко, което произтича от нея – разумност, смирение, милосърдие и др. Тъй както колелата на машината не могат да се обърнат със сила, защото всички те са свързани със зъбчатите колела и другите колела, а трябва да се пусне или да не пусне парата, която ги задвижва толкова лесно, точно толкова страшно трудно е да се изменят самите външни условия на живот, но да бъдеш добър или лош е лесно. А това: да бъдеш добър или лош – изменя всички външни условия на живота.

20 ноември 1899. 1) Говорим за целта на живота - макар и не такава, каквато би била разбираема за нас, а такава, каквато би била разбираема за висшия разум. Целта - все едно, че е причина. Причината – назад. - Целта – напред. А причината, понятието за причина (а затова и за цел) се явява само тогава, когато има време, т.е. съществото в своето разбиране е ограничено от времето. И затова за Бога и за човека, живеещ божи живот, няма цел. Има живот, в който расте съзнание, това е всичко.

18 декември 1899. 2) Една от главните причини за злото на нашия живот е възпитаваната в нашия християнски свят вяра в грубия, еврейски Бог – индивид; когато главният признак (ако може  да се изрази така) на Бога е в това, че той не е ограничен от нищо, следователно не е индивид.

3) Трябва да се победи смъртта – не смъртта, а страха от смъртта, произлизащ от неразбирането на живота. Ако само разбереш живота и необходимото за него благо условие – смъртта, то ще престанеш да се боиш от нея, да й се противиш. А като престанеш да се боиш от нея, ще престанеш да служиш на себе си – смъртния, а ще служиш на безсмъртния Бог, от когото си дошъл и при когото отиваш.

4) Материята е всичко това, което е достъпно за нашите чувства. Науката ни заставя да  предполагаме, че има материя, която е недостъпна за нашите чувства. В тази област може да има същества, съставени от тази материя и усещащи я – тази недостъпна за нашите чувства материя. Аз не мисля, че има такива същества, мисля само, че нашата материя и нашите чувства, които я усещат, е само една от безбройните възможности на живота.

5) Аз съм роб, аз съм червей, аз съм цар, аз съм Бог. Роб и червей е истина, а цар и Бог – неистина. Напразно хората придават особено значение и величие на своя разум. Пределите на човешкия разум не са далечни и веднага се забелязват. Тези предели са безкрайността на пространството и времето. Човек вижда, че окончателните отговори на въпросите, които си задава, все повече се отдалечават и отдалечават, и във времето, и в пространството, и в тези двете области няма окончателни отговори, защото и двете области са безкрайни. Човешкият разум има не особено далечни  предели. Той е напълно годен да отговори само на въпросите, как да живее човек. Само в тази област дава окончателни отговори.

6) Четох за книгата на Енгелхарт. Еволюция на прогреса на жестокостта. Мисля, че тук има голяма доза истина. Жестокостта се е увеличила преимуществено затова, защото се е извършило съдействащо увеличение на материалното богатство на хората, разделение на труда. Всички говорят за ползата от разделението на труда и не виждат това, че необходимо условие за разделението на труда, освен омашиняването на човека,  е още отстраняването на условията, предизвикващи човешко нравствено общуване на хората. Ако вършим едно и също дело, като земеделци, разбира се, че между нас ще се установи обмен на услуги при нужда от помощ, но между овчаря и фабричния тъкач не може да има общуване. (Струва ми се невярно. Ще помисля.)

8) При съществуващия, споделян от всички мироглед, че сегашният икономически и политически строй е най-добрият – би трябвало да има и войска, и съдилища, и капитализъм, и проституция, и църква. – И затова всички осъждания на съществуващия строй са неоснователни, и всички опити за неговото измененние, подбрение, без да се променя общия за хората мироглед, грубо материалистически, разделящ се на атеизъм и църковно суеверие, са безполезни.

9) Възможно е чрез личен опит да се провери истината за това, че Бог, част от който е моето аз, е любов, и по опитен път да се убедим в тази истина. Щом като е нарушена любовта, се прекратява животът, не ни се иска да правим нищо - всичко е тежко. И напротив, щом като се възстанови любовта – помиряваш се с този, с когото си се скарал, прощаваш, получаваш прошка – така ти се иска да живееш, да действаш – всичко ти се струва лесно и възможно.

10) Хубаво би било, макар и приблизително, да се изрази с цифри, а после и графически, количеството труд – работните дни, от които се ползват богатите хора в своя живот. Повече или по-малко приблизително това се изразява с пари. Ако аз преживявам с 10 рубли на ден, това означава, че за мен работят непрестанно 20 души. – (Неясно – не е това.)

Бележник 1

септември 1895 г.

Първо трябва да се приучиш на любов, а после да промениш живота. И първо трябва да промениш живота. От двата края va et vient (отива и идва): любов, дело.

октомври – ноември 1896 г.

Защо е тъй приятно и успокояващо да ореш? Защото целият живот е пътуване, движение.

1900 г.

13 март 1900. За 36-часовия ден като че ли ще излезе. Главното е, да се покаже, че сегашното предстоящо освобождение ще бъде същото, каквото е било от крепостното право, т.е. ще разслабят едната верига, само когато хванат здраво другата. Неволничеството се отменя, когато утвърждават крепостното право. Крепостното право се отменя, когато земята е отнета и данъците установени; сега ще освобождават от данъци, когато оръдията на труда са отнети. Ще върнат – имат намерение да върнат – на работниците оръдията на труда, само при условие на задължителен за всички труд.

19 март 1900. 4) Когато общуваш с човек, помни, че е настъпил най-важният момент на делото.

5) Когато е жена, помни, че тя е майка и дъщеря, и главно човек сестра, а не самка.

24 март 1900. 7) Разумното съзнание е съзнанието на Бога. Само тогава съзнаваш себе си като отделен, когато се съзнаваш като всеобщ. Понятието за отделност не би могло да възникне без понятието за неразделност. Затова съзнанието унищожава пределите на материята с любов и пределите на движението с разум.

6 април 1900. 2) „Волята на този, който ме е изпратил.” Какво означава волята на този, който ме е изпратил? Не мога да я разбера, но издигнал се до божествения разум, макар и да не зная, в какво се състои тази воля, зная, че в нея има смисъл.