29 март 1904. 5) Ако има безсмъртие, то е само в безличността. Истинското Аз е божествената безсмъртна същност, която гледа в света през ограничените от моята личност предели. И затова никак не могат да останат предели, а само това, което се намира в тях: Божествената същност на душата. При смъртта тази същност излиза от личността и остава такава, каквато е била, и е. Божеското начало отново ще се прояви в личност, но това вече няма да е тази личност. Каква? Къде? Как? Това е дело Божие.

24 май 1904. 3) Да, несъмнено, всички хора трябва да преживеят три степени яснота на съзнанието. Първата – когато приемаш ограничеността на божествената сила в теб за отделно същество. Не виждаш своята връзка с безкрайното начало. Втората – когато виждаш, че същността на твоя живот е духът, но неотказвайки се от схващането на своята отделност, мислиш, че твоят дух в тялото на отделното същество е душа. И третата – когато съзнаваш себе си като ограничено проявление на Бог, т.е. на единния истински съществуващ невременен и непространствен. От това има три вида живот: а) живот за себе си, б) живот за хората и в) живот за Бога. От неразбирането на това са споровете, несъгласията, грешките, укорите. Като кърмаче, намиращо се на първата степен, не мога да си внуша необходимостта да помня за другите хора и да се сдържам, така и на човек, живеещ за хората, ще бъдат непонятни доводите за това, че трябва да се живее за Бог, макар че това не би било в съгласие с исканията на хората. От това идват и всички несъгласия и укори. Старай се изобщо да повдигнеш брата на висша степен на съзнание, но не искай от него съгласие с доводите от тази област, която още му е чужда.

30 май 1904. 1) Всички научни изследвания са нищожни без религиозна основа. Човешкият разум действа плодотворно само тогава, когато се опира на преимуществата на религията. Само религията, поставяйки разумни цели, разпределя постъпките на хората според тяхното значение. Най-прекрасната, доброжелателна, умна пъстъпка е безобразна, вредна, безсмислена не на място (Глупчо си ти, глупчо...). Мястото се определя само от религията. В името на какво трябва да отдадеш живота си, в името на какво и пръст да не помръднеш. Само религията дава относителна оценка на постъпките, защото единствено тя оценява постъпките по техните вътрешни достойнства. (Не е хубаво, защото не ми се пише.)

2 юни 1904. 1) Човек, възрастен човек без религиозен мироглед, без вяра, е духовен, нравствен инвалид, той може да върши това, което е свойствено за човека, може да живее само благодарение на изкуствени приспособления: забави, изкуство, похот, честолюбие, користолюбие, любопитство, наука. И такъв човек – както и инвалидът – винаги е във властта на всички, с него можеш да направиш всичко, каквото поискаш. Такава е цялата наша, цялата европейска (и американска) интелигенция. Тази интелигенция - инвалид не вярва в нищо, не умее да прави нищо, освен глупости, но знае, че трябва да живее. А може да живее само от чужд труд... И затова всички нейни усилия са насочени към това, или да изврати тази вяра, която има народът, или съвсем да лиши народа от нея. С първото дело специално е заето духовенството, с второто учените: наука, литература, изкуство.

10 юни 1904. 1) Съзнанието в нас не е съзнание, а безвременно, извънпространствено начало на живота, което ние съзнаваме, - неподвижно, нетелесно, извънвременно и извънпространствено. То е единствено неизменно, а животът се състои във все по-ясното и по-пълното му съзнаване. Осъзнаваме го все по-ясно и по-пълно, защото не съзнанието расте, - то е неизменно, - а скриващите го предели изтъняват. Сякаш тъмният, гъст облак, през който трудно проблясва слънцето, движейки се, затулва слънцето и все по-светлите и по-светлите части, а слънцето изплува от него.Същото е и с нашия живот. В това е цялото движение на живота. Струва ни се, че ние се движим, а се движи това, което скрива от нас истинската ни същност.

3) Животът, истинският живот е само в настоящето, т.е. извън времето. Колко отдавна зная това, а го разбрах напълно едва сега, и то едва ли „напълно”. Винаги, във всеки момент от живота можеш да си спомниш това, да пренесеш своя живот в насточщия момент, т.е. в съзнанието за Бога. И щом го направиш, в миг отпада всичко, което може да те тревожи, спомени за миналото, разкаяние, очакване или страх от бъдещето, и се появява спокйствие, твърдост, радост. Аз изпитвам това сега. И не мисли, че то унищожава енергията на живота и води до аскетически умна молитва и втренчване в края на носа. Напротив, то дава несравнима с обичайния живот енергич, безстрашие, свобода и доброта.

13 юни 1904. 1) Този Бог, чието съществуване за мен е неизбежно, макар и нищо да не мога да зная за Него, освен че Го има, този Бог за мен е вечно Deus absconditus (Бог съкровен), непознаваем. Съзнавам нещо извънвременно, непространствено, извънпричинно, но нямам никакво право да го наричам Бог, т.е. да виждам Бог и Неговата същност в тази невещестественост, извънвременност, непространственост, извънпричинност. Това е само тази висша същност, към която съм съпричастен. Но Началото, principium на тази същност може да бъде и трябва да бъде съвсем друго и съвършено недостъпно за мен. Ще кажат: ужасно е да се чувстваш самотен. Да, ужасно е, когато си се приучил към мисълта, че имаш помощник, застъпник. Но нали това е все едно, да се укриеш в колиба от бомбите или, още по-лошо, под високо дърво – от мълниите -  Няма Бог, когото да мога да моля, който да се грижи за мен, да ме награждава и наказва, но затова пък аз не съм случайно появило се по нечия прищявка същество, а съм орган на Бога. Той не ми е известен, но моето назначение в него не само ми е известно, но моята съпричастност към Него съставя непоколебимата основа на моя живот.

18 юни 1904. 1) Дали не лъжа себе си, като хваля бедността? Видях това в писмото до Молоствова. Виждам това при Саша. Жал ми е за тях, боя се за тях без каляска, чистота, дреха за яздене. Обяснението и оправданието е едно: не обичам бедността, не мога да я обичам, особено по отношение на другите, но още повече не обичам, ненавиждам, не мога да не ненавиждам това, което дава богатството: собственост върху земята, банки, проценти. Дяволът така хитро е подходил към мен, че виждам ясно пред себе си всички лишения на бедността, а не виждам тези несправедливости, които ще ни избавят от нея. Всичко това е скрито и  всичко това се одобрява от мнозинството. Ако въпросът би бил поставен направо, колкото и болно да ми бъде, бих го решил в полза на бедността. Въпросът трябва да се поставя направо и да се решава направо.

28 юни 1904. 6) Мислих за състоянието на душата във висшето съзнание. Намирайки се в това състояние, се сливаш с висшата воля. Висшата воля е в благото, т.е. в просвещението.на хората. И затова в това състояние не бива да си неподвижен. Напротив, всичко призовава към деятелност, само че насочена не към теб, а към другите. В това състояние е естествено да се възползваш от всеки случай да служиш на Бога и хората. И какво успокоение! Колко е трудно да угодиш на себе си, и колко е лесно да угодиш на Бога, на хората. И не да търсиш това служение, а да се възползваш от всеки случай. Когато търсят, то това е признак за това, че не се възползваш от случаите, които ни заобикалят винаги и навсякъде.

7 юли 1904. Но какво да се прави? Нищо ли? Не, прави всичко, каквото ти се иска, каквото е вложено в теб, но го прави не за добро (добро няма, както и лошо), а заради това, че го иска Бог.

12 юли 1904. Смъртта е пробуждане. Сега, живеейки, аз се намирам в това положение, в което се намирам, когато спя. Струва ми се, че преживявам разни събития, състояния, но всичко това е нищо и е само произведение на моето пробуждане. Струва ми се, че има време, пространство, а нищо такова няма, има само пробуждане. И че целият ми живот не е временен, ще почувствам, ще осъзная в момента на пробуждането – смъртта.