5) Съвестта е въздействие на съзнанието на вечното, божественото начало върху временното, телесно съзнание. Докато не се събуди това съзнание, няма съвест. Напразно ще се обръщаш към нея.
1905 г.
1 януари 1905. Не мога да се нарадвам на своето щастие. Бях у Маря Александровна. Тя изпитва същото. Колко леко би било на всички да
живеят така. Ах, ако можех поне малко да съдействам за това!
1) ... Да търсиш т.нар. щастливи условия за живот: богатство, слава, здраве, красота, привлекателност, е все едно да се грееш до печката, а не да се трудиш здраво на чист въздух.
2) Устройването на външните форми на обществен живот без вътрешно усъвършенстване – все едно да пренареждаш без гасена вар, по нов начин, рушащо се здание от неодялани камъни. Както и да зидаш, все няма да е защитено от лошо време и ще се руши.
20 януари 1905. 1) Живеем само, за да се ползваме от благото на живота. Целият смисъл на живота, достъпен за нас, е само в това, да имаме възможност да участваме в божия живот; и затова трябва да бъдем щастливи. Ако сме нещастни, това означава само, че правим не каквото трябва, или че не правим каквото трябва. Тъй че не само благото е последствие от изпълнението на дълга, но нашият дълг е да изпитваме благо.
2) Музиката е стенография на чувствата. Ето какво значи това: бърза или бавна последователност от звуци, тяхната височина, сила, всичко това допълва думите и техния смисъл в речта, показвайки тези оттенъци на чувствата, които са свързани с частите на нашата реч. Но музиката без думи взема тези изражения на чувства и оттенъци и ги съединява, и ние получаваме игра на чувства без това, което ги предизвиква. Затова тъй особено силно въздейства музиката, а от съединяването на музиката с думите се получава отслабване на музиката, има връщане назад, изписване на стенографските знаци с букви.
6 март 1905. 2) Помислих за това, какво се преподава в нашите училища, гимназии: главните предмети: 1) древни езици, граматика – ненужни за нищо; 2) руска литература, ограничаваща се до съвременниците, т.е. Белински, Добролюбов и ние, грешните. Цялата велика световна литература е закрита. 3) История, под което се разбира описание на скверния живот на разни негодяи крале, императори, диктатори, военачалници, т.е. извращаване на истината, и 4) венец на всичко – безсмислени, глупави предания и догми, които наричат дръзко Закон Божи.
4) Истинското религиозно учение трябва да се състои в това, да показва на хората преимуществата на вечното, духовно съзнание пред временното и телесното, да научи хората да ползват временното и телесното за достигане на духовните цели.
24 май 1905. 5) Говорят за нечестността на селяните, за лъжливостта, за крадливостта. Ужасното е, че ние, които сме ограбили и ограбваме селяните – ние сме виновни за това. Каква честност, правдивост да изискваш от човек по отношение на разбойниците, които са го ограбили и завладели?
9) Как никак не познаваме живота на трудовия народ! Не знаем за всички жертви на живота, които те понасят заради своя труд. Мислех за всичко това, гледайки как изравяха засипания Семьон Владимиров. Саможертвата, радостта от саможертвата – видна в Алексей Жидков, Герасим. Удивително. Трябва да се обясни това на хората.
6 юни 1905. 11) Струва ти се, че отслабваш, остаряваш, умираш, а то – укрепваш, растеш, раждаш се.
12) Не трябва да уговаряш, може само да помагаш за всъпването във всемирния духовен живот: съединяването с Бога.
13) Ти си само предавателно оръдие, чрез което действа божията сила. Твоята задача се състои само в това, да поддържаш в изрядност оръдието – себе си, своята душа.
14) Аз съм оръдие, с което работи Бог. Моето истинско благо е в това, да участвам в Неговата работа. А мога да участвам в Неговата работа само като поддържам в ред, чистота, острота, правилност оръдието, което ми е дадено.
15) Да не се занимаваш със себе си, а да работиш някаква външна работа, която смяташ за нужна, е все едно да сечеш с тъпа брадва. Само ще развалиш брадвата и ще раздробиш на трески това, което сечеш, и нищо няма да направиш, няма да построиш.
31 юли 1905. 9) Главната преграда за осъществяване учението на Христа за жените е тяхната лъжливост, освобождаването им от техния дълг – раздането на деца.
10) За съществуването на разумно, нравствено общество е необходимо жените да се намират под внушението на мъжете. В нашето общество е обратното: мъжете се намират под внушението на мъжете.
11) Много по-добре е жените да кокетничат с рамене и задници, отколкото с принципи, убеждения...
15) Страдаш от това, че хората не са религиозни, не разбират религиозните изисквания, и като им досаждаш се огорчаваш. Трябва да се разбере, че способността за религиозно отношение към живота (сега най-висшата човешка способност) не може да бъде предадена с разсъждения или с каквото и да било духовно въздействие върху хората, които я нямат. Както не можеш да научиш кучето да затваря вратата, или конете да не тъпчат тревата, или диваците да си направят къща или приготвят храна, докато у тях не се развие разсъдък, така не можеш да научиш хората – а те са болшинството сега – да живеят, разбирайки цялото значение на своя живот, т.е. да живеят, ръководейки се от религиозно съзнание. Такива хора едва сега започват да се създават – явяват се един на хиляда, и се появяват съвършено независимо от начина на живот, от материалната задоволеност, от образованието, също толкова и даже повече са те сред бедните и необразованите. Количеството им постепенно се увеличава, и изменението на общественото устройство зависи само от увеличението на техния брой.
20) Седим на двора, обядваме с 10 вида гозби, сладолед, лакеи, сребро, и идват бедняци, и добрите хора продължават спокойно да си ядат сладоледа. Удивително!!!!
23) Разликата между правилата и законите е, че правилата се предписват, а законите се осъзнават. Такива са законите на християнството.
24) Руската революция трябва да разруши съшествуващия ред, но не с насилие, а пасивно, с неподчинение.
28) Социализмът е едно от малкото приложения на християнството, но е неверен, защото е непълен.
27 август 1905. 2) Най-хубавото състояние е, когато нищо не желаеш. Но тогава какво е благото? Благото е трудът за изпълнение волята на Този, който те е пратил.
4) Всичко е благо. Всички бедствия само разкриват божественото, безсмъртното, самозадоволяващото, което съставлява нашата основа. А най-голямото бедствие според хорските съждения – смъртта, ни открива напълно нашето истинско „аз”.
6) Хората често се страхуват, че може да се случи нещо особено. Но, уви, нищо особено не може да се случи с човека извън много тесните предели. И често на хората се иска също да почувстват нещо особено, велико. Нищо особено не могат да почувстват хората. Висшето чувство, достъпно за човека, е съзнанието за предаността на Божията Воля.
9 септември 1905. 5) В най-лошите мигове не чувствам Бог, съмнявам се в него. Същото беше и вчера през нощта. И спасението е винаги едно, и е вярно. Да престанеш да мислиш за Бог, а да мислиш само за неговия закон – и да го изпълняваш: да обичаш всички, да не обичаш себе си, и съмнението веднага ще изчезне, и ще живея.
6) Всички революции са били все по-голямо и по-голямо осъществяване на вечния, единния, всемирния закон на хората.
7) Законът (Божий) е един за всички хора: законът за умирането на плътта и за възкресението на духа - ...в този живот и винаги.
19 септември 1905. 5) Само миналото ми е благо. Бъдеще няма. В настоящето е възможно благо.
6) Човек е спокоен само, когато живее по висшия закон, който му е достъпен, какъвто и да е той.