7) Понякога мисля, че нямам право да говоря за Бог. Не мога нищо да зная за него...

Чета Кант. Много хубаво.

12 октомври 1905. 3) Съвършено ясно разбрах и почувствах цялото безумие на живота на нашите богати и освободени от труда съсловия, и че това не може да бъде иначе. Неработейки, т.е. неизпълнявайки един от законите на своя живот, хората не може да не се побъркат. Така полудяват от прехранване домашните животни: коне, кучета, свине.

23 октомври 1905. Революцията е в пълния си разгар. Убиват и от двете страни. Появи се нов, неочакван и отсъстващ в прежните европейски революции елемент – „черни сотни”, „патриоти”: по същността си, хора, грубо, неправилно, противоречиво представляващи народа, неговите искания за неупотреба на насилие. Противоречието е в това, както винаги, че хората искат да прекратят, да обуздаят насилието с насилие.

Въобще лекомислието на хората, извършващи тази революция, е удивително и отвратително: детинщина без детска невинност.

5) Човек не познава, не може да познае не само общия смисъл, но и този на собствения си живот. Но той има нужда от метафизическо обяснение за смисъла на живота, както на неговия собствен, тъй и на целия свят. Аз търсих навсякъде – и в чуждите души и умове, и у себе си, това обяснение, и не намерих нищо по-просто, по-удобно и най-относително вярно от това, че има Бог и ние сме длъжни да изпълняваме Неговата воля.

6) „Да служиш на Бог”. Разбира се, това е безсмислено за хора, които никога не са мислили за смисъла на своя живот. Това е лекомислие, и то е простимо; но когато това лекомислие е обмислено и изпипано, като ницшеанството, това вече е глупост, sottise.

7) Щастието е удовлетворяване на желанията на животинското същество; благото е удовлетворяване на стремежите на целия живот на духовното същество.

3 ноември 1905. 1) Яздих към върха и мислих за своя живот: за безделието и слабостта в по-голямата му част. Само сутрин изпълнявам своето назначение – пиша. Само това се иска от мен. Аз съм нечие оръдие.

2) В цялата сегашна революция няма идеал. И затова не е революция, а бунт.

4) Истинският живот е съзнаване на себе си, и той е нравственият живот. Аз съзнавам себе си. Кой е този аз, който съзнава себе си? Това е божественото, вечно, всемирно начало, към което мога да бъда причастен. Свободата на волята е само в това, че можем да преминаваме от низшето съзнание във висшето

16 декември 1905. 1) Често чувствам (а може би това е заблуда, прелест), че през мен иска да премине, иска да бъде изразена от мен ясната истина, а аз все не мога да я облека в най-достъпната форма. Тази истина е проста, до глупост проста: че за хората е най-добре да живеят не всеки за себе си, а за всички, както иска Бог. И че това е най-добре и за тялото и за душата. Може би ще ми се удаде да изкажа това. Разбира се, не за да ме хвалят или да се радват на това, което съм направил, а само заради това, да направя каквото трябва. – Било то само да подкладя огъня. Пък ако ще да изгоря, преди да се разгори огънят.

27 декември 1905. 1) Четох „Мисли на мъдри хора”. Казано е: всички страдания са от незнание. Спасението от страданията е знанието. Истинското знание се достига чрез усъвършенстване. И затова спасението от страданията е едно: усъвършенстване. Усъвършенстването се постига с работа над себе си в тишина, а не чрез външно изменение формата на живота. Иска ми се да добавя към това, че работата над външното изменение формата на живота, както това се върши сега у нас, не само нарушава тишината, необходима за вътрешната работа, но винаги понижава равнището на нравствеността. Много го понижава.

2) Дунаев се ужасява от зверствата на хората. Аз не се ужасявам. Това изглежда удивително, но произлиза само от това, че ужасът, който той изпитва сега при проявяващото се зверство (причината за което е в отсъствието на религия), аз го изпитах преди 25 години, когато видях себе си като въоръжено с разсъдък животно, лишено от всякакво разбиране за смисъла на своя живот (на религията), и се видях заобиколен от все такива хора. Тогава се ужасих и се удивлявах само на това, че хората не се колят и душат един друг. И това не е само ефектен израз, че се ужасих тогава. Аз действително се ужасих тогава едва ли не повече, отколкото се ужасяват сега. Това, което се върши сега, е същото, от което се ужасих и което очаквах. Аз - като човек, стоящ на вагона с въглища след локомотива на влак, летящ под наклон, който се е ужасил, виждайки, че не може да спре влака. А пътниците се ужасили едва когато станала катастрофата.

3) Целият закон Божи се състои в едно нещо: да признаеш себе си за „раб божи”, да съсредоточиш всичките си желания в едно: в изпълнение на делото, за което си определен. Делото е едно: ти самият, твоята душа, довеждането ти до най-висшето достъпно за теб съвършенство.

4) Нищо не потвърждава тъй очевидно - че делото на живота е именно изпълнение на Божията воля – от това, че каквото и да си желал извън своето усъвършенстване и колкото и пълно да се е удовлетворило твоето желание, и колкото и бързо да е било удовлетворено, тъй бързо се унищожава прелестта на желанието.

Колко неща си желал, започвайки от това да ти пораснат мустаци, и стигайки до това, да се учреди република в Русия, и щом само ти пораснат мустаци и се учреди република, се удивляваш, как си могъл да пожелаеш такова нещо, което не може да те радва.

Само търсенето на Царството Божие и неговата истина вътре в теб ти дава истинска, не преставаща, а нарастваща радост. Всяка крачка напред по този път носи със себе си своята награда, и тази награда я получаваш веднага. И нищо не може да ти отнеме тази награда.

31 декември 1905. 2) Моята двойственост: ту сутрин и нощем съм истински мъдър и добър човек, ту съм слабо, жалко същество, което не знае какво да прави със себе си. Разликата е в това, че първото е истинско, а във второто състояние зная, че съм в мъглата на заблужденията.

1906 г.

6 януари 1906. 1) В мислите на мъдрите хора, днес, 6-ти, на Ръскин, за това, че грехът на хората е грехът на Юда, това, че хората не вярват на своя Христос и го продават. За първи път разбрах: Да, главната грешка – източникът на всякакви страдания и бедствия е, че не вярваме в своята божественост и я продаваме за лещената чорба на телесните радости.

30 януари 1906. 3) Струва ми се, че движението на религиозното съзнание и чувство е било и е ето какво: Осъзнал в себе си духовната сила: божественото начало, човек съзнавал и ограничеността в себе си на това начало: подчинението му на външни въздействия, и вследствие на това признавал съществуването на това начало извън себе си в много по-могъща (и по-малко ограничена), отколкото в себе си, форма: фетишизъм, поклонение на героите. Отначало тези божества били съвсем малко отдалечени от човека, тъй че той се отнасял фамилиарно към тях: принасял им жертви, подкупвал ги, подмазвал им се, в най-грубите прояви даже ги наказвал, не им давал жертви, биел ги (както чувашите своите идоли), правел съглашения с тях, като Завета на евреите, и т.н.

2 февруари 1906. 3) На хората им се струва, че не може да се живее без управление, но нали също така им се е струвало, че не може без мъчения, без роби, без магии, гадания. Тези, които казвали, че не са нужни мъчения, роби и др., не са се залавяли да доказват, че може да се живее и без тях, а просто казвали, че това е лошо - противно и на разумната и на добрата природа на човека. Същото е и с управлението. То е лошо, ужасно зло и материално и духовно. А злото не може да бъде необходимо, че без него да не може да съществува човечеството.

4) Струва ми се, че вече неведнъж съм изразявал това. Но вчера с особена яснота ми дойде мисълта, че грижата за себе си, цялото внимание, насочено към самия мен, е много лошо, ужасно състояние, когато това аз, към което са насочени грижата и вниманието, е телесното аз със своите чувствени и умствени радости. Но съвсем на е така, когато цялата грижа, цялото внимание са насочени към духовното аз, към общото за всичко живоаз, когато цялата грижа и внимание са насочени към усъвършенстването на това аз, т.е. разширяването му, сливането му с Бога и с всичко живо. (Обичай Бога и ближния.) – Само служейки на това аз е възможно благото –своето и на всички хора.