11 август 1908. Да, тежко е да живееш в тези нелепи, разкошни условия, в които ми се падна да преживея живота си, а още по-тежко е да се умира в такива условия: суета, медицина, мнимо облекчение, изцеление, докато нито едното, нито другото не е възможно, а и не е нужно, а може само да влоши душевното състояние. Отношението ми към смъртта изобщо не е страх, а напрегнато любопитство.

Макар и маловажно, но ми се иска да кажа нещо за това, какво бих искал да бъде направено след моята смърт. Първо, хубаво би било ако наследниците ми предадат всички мои писания за общо ползване; ако не всички, то непременно всичко народно, като: „Азбука”, „Книги за четене”. Второ, въпреки че е съвсем незначително, не искам  да извършват никакви обреди, когато заравят тялото ми в земята. Дървен ковчег, и който иска, да го отнесе или да го откара по поръчка срещу оврага, на мястото на зелената пръчица.

Да, „всичко е в теб и всичко е сега”, както казваше Сютаев, и всичко е извън времето. Тъй че какво друго може да се случи с това, което е в мен и което е извън времето, освен благо.

28 август 1908. 1) Кратката молитва: Не ме оставяй Ти (не мога да Те назова). Помогни ми да Ти служа в Твоето дело, да бъда с Теб, в Теб и като Теб.

2) Да хапнеш, когато си гладен, да пийнеш вода, когато си жаден, това е голямо удоволствие за тялото. Но да се откажеш от храната, от питието, от всичко, което иска тялото, вече не е удоволствие, а радост за душата. Това знае само този, който го е изпитвал.

28 октомври 1908. 2) Каква несравнима с нищо, удивителна радост – и аз я изпитвам – да обичаш всички, всичко, да чувстваш в себе си тази любов, или по-точно, ти самият да си тази любов. Как се унищожава всичко, което със своята извратеност считаме за зло, как всичко, всички – стават близки, свои... Но не бива да пишеш, само ще развалиш чувството.

Да, голяма радост. И този, който я е изпитвал, няма да я сравни с никоя друга, няма да поиска никаква друга и няма да пожали нищо, ще направи всичко, каквото може, за да я получи. А за да я получи, е нужно нещо малко, но трудно в нашия извратен свят, - едно нещо: да отучи себе си от ненавист, презрение, неуважение, равнодушие към всеки човек. А това е възможно. В това отношение направих толкова малко, а вече получих като че ли още отсега незслужена награда.

2 ноември 1908.  1) ... И си помислих: светът, какъвто го познаваме, е само плод на нашите външни сетива: зрение и осезание ... и на нашите съображения. Как да вярваме в реалността, в единната реалност на света, какъвто си го представяме? Какъв е той за бълхите? Какъв е за Сириус, за неизвестното на мен същество, надарено с неизвестни на мен сетива? И пространството и времето – та всичко това е мое построение. Това, което наричам безкрайно малки създания, никак не са по-малки от мен. И това, което наричам момент, никак не е по-малко от това, което наричам вечност. Едно, единствено едно е това, което съзнава, а не е това, което то познава и как.

10 ноември 1908. Но ето какво: Всички пътища на човека са предначертани, освен един – усъвършенстването, увеличаването на духовната сила, освобождаването от тялото, приближаването към Бога. Това дело, единственото разумно дело в живота, се извършва само в настоящия момент. Минало не съществува, то, също както и всички отношения със света, е всъщност само материал за усъвършенстване. И изобщо не приемай бъдещето за цел на своята дейност (Това е глвното нещо, което живо разбрах сега). Бъдещето – представите за това, което ще бъде, не трябва да съществува за разумно живеещия човек. Има само настояще, в което мога да върша свойственото ми житейско дело. Не ми е дадено също да зная, какво ще излезе от това, не е дадено да знаем, какво ще произлезе за света (а хората мислят, че могат да го знаят, и се ръководят от това. В това е главната причина за лошия живот на хората.), не ми е дадено да зная и как ще се отрази на моята душа...

А каква свобода и сила, когато целият живот е единствено в настоящето.

6 декември 1908. 2) Колко съм щастлив. Ако и да ме мразят, без да ме познават, то много, много хора ме обичат, без да го заслужавам. Хора, които заради техните квази-религиозни възгледи, които аз разрушавам, би трябвало да ме мразят, ме обичат заради тези глупости - "Война и мир" и тем подобни, които им се струват много важни.

18 декември 1908. Личността е само спомен за миналото и желания за бъдещето. Щом като няма нито едното, нито другото, няма време – живот в безвременния настоящ момент – няма и личност, а съществува само основата на живота – любов, Бог. Това би би било така, ако човек би могъл напълно да се откаже от спомените и желанията; но в живота е възможно само приближаване: колкото по-малко спомени и желания, т.е. колкото повече е унищожена, отслабена личността, толкова повече се проявява в живота любовта – Бог, толкова повече живееш извън времето и съзнаваш, че не ти се движиш, а светът за това, за да можеш да го опознаваш.

3) Голяма грешка е да се мисли, че всички изобретения, увеличаващи властта на хората над природата в земеделието, в добиването и химическото съединение на веществата, както и възможността за по-голямо въздействие на хората един другиму, както и пътищата и средствата за комуникации, печат, телеграф, телефон, фонограф, са благо. И властта над природата, и увеличаването на възможността за въздействие на хората един другиму, ще бъдат благо само тогава, когато човешката дейност се ръководи от любовта, от желанието за благото на другите, и ще бъде зло, когато се ръководи от егоизма, от желанието за лично благо. Изкопаните метали могат да отидат за удобство на живота на хората или за оръдия, последствието от увеличената плодородност на земята може да осигури прехраната на хората, а може да бъде причина за засилено разпространение и потребление на опиум, водка, пътищата и средствата за съобщаване на мисли могат да разнесат добро и лошо влияние. И затова в безнравственото общество, каквото е нашето - псевдо-християнско, всички тези изобретения, които увеличават властта на човека над природата, както и средствата за комуникация, не само не са благо, но са неоспоримо и очевидно зло.

30 декември 1908. Пристигна Николай Николаевич. Получих трогателно писмо от Петрова, която е в затвора. Отговорих й. Сега просител - селянин за делба, после студент с удивителен въпрос за искането на една курсистка да я вземе за жена. После Андрей по парични въпроси, после един луд, после писмо от един студент, който настоява, че животът е зло. Вчера ми беше много хубаво на душата, радостно, любовно, днес е по-зле, но, слава Богу, все още ми е радостно и благодарно. Започнах да пиша „Няма виновни”, но не се получи. Готвят маскарад. Мъчно ми е.

„Таен” дневник 1908 г.

2 юли 1908. Когато се питам, какво ми е нужно – да избягам от всички. Къде? При Бога, да умра. Престъпно желая смъртта.

3 юли 1908. Все още мъчително се боря, но се боря лошо. Животът тук, в Ясна поляна, е напълно отровен. Където и да отида - срам и страдания.

6 юли 1908. Мъчително тежко изпитание или възмездие за сладострастието. Ужасно тежко наказание. Сега Чертков ми разказа един разговор с нея: "Той живее, ползва се от лукса, а говори... всичко е лицемерие ... и т.н. А аз, аз жертвам себе си."

Помогни ми, Господи. Отново искам да избягам. И не се решавам. Но и не се отказвам. Главното е: за себе си ли ще го направя, ако си тръгна. Това, че като остана, няма да е заради мен самия, го знам.

7 юли 1908. Беше много мъчително вчера. Броих парите и си мислех как да избягам. Не мога да я гледам без недобро чувство. Сега е по-добре.