Ще умра, и какво от това? Толкова по-добре. Ако аз самият, Л.Н., няма да изпълнявам тази воля, ще я изпълняват тези хора, които от мен, чрез мен ще разберат, че животът се състои само в изпълнението на тази воля.

10 октомври 1907. 1) Животът не е шега, а велико, тържествено дело. Трябва да живееш винаги тъй сериозно и тържествено, както умираш.

12 октомври 1907. 1) Казват, казвам и аз, че книгопечатането не съдейства за благото на хората. И не само това. Всичко, увеличаващо възможностите на хората за въздействие един на друг: железопътни линии, телеграфи и телефони, параходи, пушки, всички военни приспособления, взривни вещества и всичко, което се нарича „култура”, никак не е съдействало в наше време за благото на хората, а напротив. Не би могло и да е иначе сред хора, повечето от които живеят нерелигиозен, безнравствен живот. Ако повечето хора са безнравствени, то средствата за въздействие, очевидно, ще съдействат само за разпространение на безнравствеността. Средствата за въздействие на културата могат да бъдат благодетелни само тогава, когато болшинството е религиозно-нравствено. Желателното съотношение между нравствеността и културата е, културата да се развива едновременно или малко след нравственото движение. А когато културата го изпреварва, както е сега, то е голямо бедствие. Може би, и даже мисля, че това е временно бедствие, че вследствие превъзходството на културата над нравствеността, макар че би трябвало да има временни страдания, изоставането на нравствеността ще предизвика страдания, вследствие на които ще се задържи културата и ще се ускори движението на нравствеността, и ще се установи правилното съотношение.

20 октомври 1907. 1) Вярата в Бог е, въпреки укорите на хората, да вършиш това, което иска Бог, и да бъдеш спокоен.

26 октомври 1907. 7) (Много важно) Непротивенето на злото с насилие не е предписание, а открит, осъзнат закон на живота за всеки отделен човек и за цялото човечество – даже за всичко живо.

Този закон непрестанно се изпълнява. Вълците се израждат, зайците се размножават. Този закон, като всеки закон, е идеал, към който несъзнателно се стреми всичко живо и трябва да се стреми всеки отделен човек.

8) Странно, че трябва да мълча с живеещите около мен хора и да говоря само с тези далечни по време и място хора, кото няма да ме чуват.

27 октомври 1907. Откъсвам се от работа, за да запиша това, че от сутринта изпитвам неизразима, трогателна радост от съзнаването на живота за любовта, любов към всички и към всичко. Каква радост! Какво щастие! Как да не благодаря на Това, на Този, който ми дава това.

8 ноември 1907. 3) Работата не е в това, всички да имат поравно, а в това да живееш в любов с всички. Можеш да бъдеш богат и да обичаш бедните, и да бъдеш равен по имущество и да ненавиждаш.

4) Ако мозъкът е зает с научни знания, то в него не може да има място за религиозно-нравствени знания. С това се обяснява нерелигиозността на нашите висши класи. Телесният труд оставя мозъка свободен, но не е така с умствения труд.

5) Трагизмът на положението е в това, че няма друг избор, освен грубата езическа църковност или истинското християнство. Но в истинското християнство човек е сам, и не само сам, но мнозинството е враждебно към него. И хората не вземат нито едното, нито другото, и остават без всякаква, каквато и да била вяра.

11) Божественото „аз” е това „аз”, което съзнава себе си. Ръката, кракът, носът, коремът, мозъкът не съзнават себе си. Не съзнава себе си и съединението на всичко, също както в мъртво тяло. Съзнава себе си нещо неопределимо, свободно, всемогъщо в своята духовна област.

12) При четенето на книги не трябва да се забравя, че това е общуване с ближните, и че затова то трябва да бъде любовно: да не се сърдиш на тези, които пишат нещо лошо, а да ги съжаляваш.

13) Защо т.нар. образовани хора са неразумни? Затова, защото главите им са натъпкани с ненужни глупости, които им се струват най-важното.

16 декември 1907. 11) Без религия, т.е. установено отношение към безкрайното духовно, човек е безопашата маймуна, умееща да прави фонографи, балони, бомби и тем подобни.

1908 г.

1 януари 1908. 1) Ако в часа на смъртта човек мисли, че няма какво да прави, то той не познава живота. Той трябва да прави същото, което е правил през целия си живот: да освобождава душата си.

Защо пиша това? Защото ми е нужно, а може да е необходимо и на други.

4) Човек е всичко и нищо, а той мисли, че е нещо.

В това е цялата грешка – грях.  От това идва суеверието на личността.

11) Че животът е само в нравственото усилие, е видно от това, че на сън не можеш да направиш нравствени усилия и извършваш най-ужасни постъпки.

20 януари 1908. 4) Да признаваш Христовото учение и да допускаш насилие е все едно да признаваш възможността за добър живот при разпространение на пиянството.

31 март 1908. 1) Преди мислех, че разумът (разбирането) е главното свойство на човешката душа. Това беше грешка, и аз смътно чувствах това. Разумът е само оръдие на освобождението, а проявлението на същността на душата е любовта. (Много важно).

2 април 1908. Низшият стадий – живот за прищевките на тялото, за да угодиш на тялото, вторият стадий – за хорското одобрение, за да угодиш на хората, третият – за награда от Бога, за да угодиш на Бога извън себе си, четвъртият, по-висш от който не зная, живот не за нещо друго, а само за да угодиш на Бог вътре в себе си.

9 април 1908. 1) Познавам в себе си същия този Х – силата на живота, която познавам у всички и особено ясно в най-себеподобните ми същества. Тази сила на живота наричам Бог. Мога да живея чрез нея, без да я осъзнавам, мога да я осъзнавам и да живея чрез нея. Разликата между тези два вида живот е в това, че при първия живея един ограничен, обкръжен от враждебни същества живот; при втория живея освен своя ограничен живот, също и живота на всички еднородни, близки същества, все повече и повече осъзнавайки и тяхната любов.

12 юни 1908. Здравето ми е добро. Но съм слаб и в тялото и в главата – сънливост. Започвам да привиквам към признаването на главното – единственото дело на живота е любовта. Главното е в мислите. Който иска да живее истински живот, трябва преди всичко да прави това усилие към истински живот в своите мисли, когато е сам със себе си. Удивително е, колко малко се знае това. Щом само си помислиш за някого с недоброжелателство, спри се, търси в него доброто, нека той бъде за теб също като най-милото ти същество, каквато е за мен майка ми. Възможно е. Днес си мислех, след като се отнесох доста хладно към една жена просякиня, мислех си, че: Само едно дело може да се върши във всички възможни телесни условия, то е – да обичаш. То е въможно и с болен черен дроб и умирайки.

2 юли 1908. Вчера тежък разговор. Все аз съм лош. Едно е хубавото, че зная и чувствам това. Още не умея да разбирам и чувствам благодетелността на телесните страдания, а зная, че я има. Затова пък познавам и даже чувствам благодетелността на оскърбленията, укорите, клеветите, даже и на злобата.

20 юли 1908. 1) Аз – това е съзнаването на Бога.

5 август 1908. Да, ти си само работник на Божието дело, и навярно знаеш само, че си изпратен тук да вършиш Неговото дело. Хубаво ли е, лошо ли е това положение, няма защо да разсъждаваш, то е такова и няма да се измени; единственото, за което можеш и трябва да разсъждаваш, е, как да живееш по-добре. А можеш да живееш по-добре очевидно само тогава, когато вършиш работата, която ти е зададена. Ще я разбереш по това, че тя е най-леката, и не само лека, а и радостна.