16 май 1909. 2) Бог не е в храмовете, не е в изображенията, не е в думите, не е в тайнствата, не е в делата човешки, а в човека, в самия човек; пред него, пред проститутката, палача, съдията, пред тях благоговей, съзерцавайки в тях Бога.

19 май 1909. Два пъти идва милият Николаев, какъв удивителен работник по Хенри Джордж, пък и въобще е толкова добър.

22 май 1909. 7) Да се говори сериозно за правото, когато има право на поземлена собственост, е все едно да се говори за правото да владееш роби, за реда на продажбата им.

24 май 1909. 1) Без любовта, не към N.N., а изобщо към ближния, няма и не може да има никаква нравственост, а без недопускането на насилие, т.е. без непротивене на злото, няма и не може да има любов към ближния, и затова без непротивене не може да има никаква нравственост. А проповедта или признанието в любов без непротивене е гадна лъжа и лицемерие. По-добре законът за борбата без нравствена лъжа.

6 и 7 юни 1909. 1) Познанието за Бога може да бъде по три начина: а) чрез вярата, б) чрез разума, в) чрез любовта. Мога да повярвам, че Бог е това, което са ми казали за Него. Може чрез разсъждения да стигна до признаването на Началото на всичко, на съществуването на нещо извънвременно и извънпространствено, неразрушимо, на необходимостта от признаване или на крайността или на безкрайността, включващи в себе си признака за нереалност. Не се изразявам както трябва, искам да кажа, че всичко, което е телесно и заема ограничено пространство в безкрайното пространство и се случва в безкрайното време в двете страни, всичко това не е действително. Действително е само това, което е извън времето и пространството. И тъй истинско е само това, което наричаме Бог. Може да се достигне до признаването на Божието съществуване чрез вътрешно осъзнаване на този извънпространствен и извънвременен, до познанието на единството с Него, изразявано с любов.

2) Чувствам се много глупав, но в замяна на това и – смело ще кажа – добър. Тъй естествено, страстно, от цялата си душа говоря, мисля, чувствам само едно, да правя това, което Му е угодно, да съумея да бъда Негов орган. Всичко е глупаво, безсмислено, но на душата е топло, радостно, хубаво. Отивам да обядвам.

8 юни 1909. Особено живо чувствах безумната безнравственост на разкоша на властващите и богатите и нищетата и угнетеността на бедните. Почти физически страдам от съзнанието за участие в това безумие и зло. Тук ме настаниха в безумен разкош и сам доведох четирима: доктор, секретар, прислуга.

И за беда на 9 юни целият Кръг на четене ще е на тази тема. Научи ме Боже, какво да правя.

9 юни 1909. 1) Вчера за първи път изпитах много радостното чувство на пълна преданост на Неговата воля, на пълно равнодушие към това, какво ще стане с мен, отсъствие на всякакво желание, освен едно: да правя това, което иска Той (сега изпитвам това). Аз и по-рано, отдавна съм познал това като истина, открита от мен чрез разума, но едва сега го изпитах като чувство – чувство на обръщение към Него и желание за получаване на указания от Него: какво да се прави? – Привикнал към молитва и очакване на отговор на човешките речи. Но това е самозаблуда. Отговорът е в душата. Благодаря Ти. Колко е хубаво! Усещам отговора, и тъй ми е радостно, че се просълзявам.

11 юни 1909. Главното е, мъчителното чувство за бедността, - не за бедността, а за унижението, за измъчеността на народа. Простимата жестокост и безумие на революционерите. После обяд у Сербеев, френски език и тенис, а редом гладни роби, съблечени, измъчени от работа. Не мога да понеса, иска ми се да избягам.

14 юни 1909. 2) Говоря за любов, но в мислите си не обичам, а презирам, даже мразя. Вчера получих злобно писмо – обръщение и вместо да разбера, да съумея да съжаля, написах гадно, също толкова злобно писмо. Добре, че не го изпратих.

4) Обичам хората и своята душа, не защото зная Бог и Неговата воля, а зная Бог и Неговата воля, защото обичам хората и своята душа.

5) Зная Бог, защото зная своята душа. А душата си зная, защото обичам своята душа, но и не само своята душа, а душите на другите хора, душата на целия свят.

6) Тялото ми боледува и умира; душата не боледува и не умира. Душата е Бог, живеещ в моето тяло.

10) Вчера говорих с Люба и Аля за стихове. А трябваше да ги попитам: знаете ли как трябва да се живее? И докато не узнаете това, нищо не трябва да изучавате.

12) Бог се открива само с любов, но се утвърждава с разума.

20 юни 1909. Да, бракът е главното препятствие към истинския живот. Идеалът трябва да е безбрачие. И никак да не се освещава тази гадост.

Да, четох вчера за Маркс от Енгелс... Днес се събудих с ясно, просто, разбираемо за всички опровержение на материализма. Наяве не излезе така ясно, както беше в съня, но остана нещо. А именно това, че материалистите са длъжни да допускат нелепостта на Твореца, за да обяснят, как материята се е формирала така, че от нея са се образували отделни същества, от които първият е „Азът” и с такива свойства, като чувства и разум.

22 юни 1909. Доколкото си спомням, нищо не правих вчера... След това отидох с трите Тани в гората. Тръгнах оттам и се натъкнах на косачи - цялото село. Говорих за много неща с тях, за земята, за задължителната военна служба, за това, че те сами се поробват. За това, че е много трудно да се отърве човек от бедността, а още по-трудно от богатството. Че човек трябва да живее за душата, и всичко ще бъде наред. Обядвах, четох, чувствах се сравнително бодър.

Днес – спах добре, походих, записах това–онова. Хубаво се молих. Добре разбирах своето нищожество и не величие – малко е да се каже величие, а безкрайност – не на низкото същество Лев Толстой, а на съществото, съзнаващо себе си като Божествено.

23 юни 1909. Време е да се разбере, че ако искаш да служиш на хората, то работи за grand monde - работещите хора и тях си представяй, когато пишеш. Нашият брат в огромното си мнозинство е безнадежден. А те жадуват.

12 юли 1909. Снощи ми беше тежко от разговорите със София Андреевна за печатането и преследването от съда. Ако тя знаеше и разбираше, как самата тя отравя последните часове, дни и месеци от моя живот! А да кажа не умея, пък и не се надявам на никакво въздействие на каквито и да било думи върху нея.

21 юли 1909. От вчера вечерта София Андреевна беше слаба и раздразнителна. Не можех да заспя до 2 часа или повече. Събудих се слаб. Събудиха ме. София Андреевна не беше спала цяла нощ. Отидох при нея. Това беше нещо безумно. Душан я отровил, и така нататък. Писмото от Стахович, за което трябваше да кажа, защото тя си мислеше, че крия нещо от нея, предизвика още по-лошо състояние. Уморен съм и не мога повече, и се чувствам съвсем болен. Чувствам неспособност да се отнасям разумно и с любов,  пълна невъзможност. Засега искам само да се оттегля и да не вземам никакво участие. Нищо друго не мога, а и вече сериозно си мислех да избягам. Ха сега, покажи твоето християнство. C'est le moment ou jamais (сега или никога). А страшно ми се иска да си тръгна. Едва ли някой се нуждае от моето присъствие. Тежка жертва, и в ущърб на всички. Помогни ми, Господи, научи ме.

23 юли 1909. 3) Доживях до съзнанието, че не аз живея, а чрез мен живее Бог. Това звучи като безумна гордост, но доколкото е искрено чувство, е истинско смирение. Всички мои мръсотии не считам за част от себе си, за свой живот, за свой живот считам само хубавото в него. Колкото и да е малко то, но го има. И това малкото не е мое, то е Бог.