Като се отдаде на своя талант – и излизат прекрасни, истински художествени произведения, като се отдаде на нравствено – религиозното – и излиза хубаво, полезно, но щом като поиска да внесе религиозно значение в своите художествени произведения, излиза ужасна, отвратителна безсмислица. Така е във втората част на „Мъртви души” и др.

Към това трябва да се прибави и, че всичко идва от това, че на изкуството се приписва несвойствено му значение.

6 март 1909. 1) Четох вестника и за екзекуциите, и за злодеянията, за които са наказанията, и тъй ясно стана развращаването, извършвано от църквата - скриване на християнството, извращение на съвестта, от държавата - узаконяване, не само оправдаване, но възвеличаване на гордостта, честолюбието, алчността, унижаването на хората и, по-специално, всички актове на насилие, убийствата по време на война и екзекуциите. Това изглежда тъй несъмнено ясно, но никой не вижда, не иска да го види. И те - и църквата, и държавата, въпреки че виждат увеличаващото се зло, продължават да го създават. Става нещо подобно на това, което биха правили хора, умеещи само да орат и притежаващи само оръдия за оран и можещи да съществуват само чрез своята работа, орането, все едно тези хора да орат ниви, на които вече е покълнал разсадът.

Ако в своето време църквата и държавата са били нужни, то в наше време те са пагубни и продължават да се развиват.

7 март 1909. Много мислих за Гогол и Белински. Много интересно сравнение. Колко е прав Гогол в неговото изопачаване, и колко напълно неправ е Белински в целия му блясък, с неговото презрително споменаване на някакъв си бог. Гогол търси Бога в църковната вяра, там, където той е изопачен, но все пак търси Бога, а Белински, благодарение на вярата в науката, също толкова, ако не и по-нелепа от църковната вяра (да си спомним Хегел с неговото «Alles, was ist, ist vernünftlich» („Всичко действително е разумно”), и несъмнено още по-вредна, не се нуждае от никакъв Бог. Каква тема за необходима статия! Трябва да запиша:

1) Би било хубаво да се напише за това, как нашият живот, този на богатите класи, е непрестанна кражба, грабеж, които макар и частично са смекчени за тези, които са родени и възпитани в този грабеж, но за тези, които увеличават грабежа чрез получаване на места при капиталистите, в правителството, е подлост. За всички тях е лицемерие.

3) Все по ясно, по-ярко и по-настоятелно изисква да бъде изложена мисълта за това, че една от главните причини за бедствията, преживявани от човечеството, е инерцията, признаването за добри на отживели форми на живот: църква, държава, наука. Все едно да ореш поникналото, или ти, възрастният човек, да се опитваш да облечеш детска дрешка, да я късаш, съшиваш и натъкмяваш, а да не разбираш, че тя вече не е нужна, че тя трябва да се изхвърли и да се направи нова.

16 март 1909. 1) Достатъчна е и една църковна благословия на брак, като този на Андреев, за да се разобличи цялата подлост и лъжливост на църквата.

2) Към „Стражаря”: Огромен брой работници влагат своя труд за произвеждане на предмети на лукса: тоалети, мебели, произведения на изкуството, и все не успяват да се заемат всички работни ръце. Но стига само масата от народа да се постави в положение на неголямо изобилие, и работниците няма да достигат, за да се удовлетворят потребностите им: жилища, облекла, храна, удоволствия!

3) Борбата с половата страст би била сто пъти по-лесна, ако не се поетизираха и самите полови отношения, и чувствата, които влекат към тях, както и брака, като нещо особено прекрасно и даващо благо (докато бракът, ако не винаги, то веднъж на 10000 пъти не разваля целия живот); ако от детството и в пълнолетие се внушава на хората, че половият акт (стига само да си представиш любимото същество, отдаващо се на този акт) е отвратителен, животински акт, който получава човешки смисъл, само ако и двамата съзнават това, че последствията от него влекат след себе си тежките и сложни задължения по отглеждането и най-доброто възпитание на децата.

26 март 1909. Четох Кант: Религията в пределите само на разума. Много ми е близко.

30 март 1909. Помогни ми, Х. Х не е Христос, а хикс, т.е. неизвестен, но съзнаван Бог.

1 април 1909. Мъчителен ми е този безумен (повече от безумен, наред с бедния на село) живот, който вече сам не зная как съм обречен да доизживявам. Ако не в нещо друго, то поне в съзнаването на неправдата явно съм тръгнал напред. И разкошът е мъчителен, срамен, отравя всичко, и ми е трудно с отчуждеността на синовете и с общата за цялото семейство изключителна самоувереност, - същото е и у дъщерите. Мислех си още, колко пагубна е гимназията и как развращава децата (Володенка Милютин – няма Бог), как не бива да се преподава редом история, математика и Закон Божий. Школа за неверие. Трябва да се преподава нравственото учение.

8 април 1909. 8) И сега за мен най-ценното, най-важното, най-радостното е именно:

Колко е хубаво, нужно, полезно, при съзнаването на всички появяващи се желания, да се питаш: чие е това желание: на Толстой или мое. Толстой иска да осъди, да мисли лоши неща за NN, а аз не искам. И щом като аз си спомня това, щом като си спомня, че Толстой не съм аз, то въпросът се решава безвъзвратно. Толстой се бои от болест, от неодобрение, и от стотици и хиляди дреболии, които така или иначе му въздействат. Струва си само да се запиташ: а аз какво съм? И край на всичко това, и Толстой мълчи. На теб, Толстой, ти се иска или не това или онова – това си е твоя работа. А изпълнението на това, което ти се иска, признаването на справедливостта, законността на твоите желания, това е моя работа. А ти нали знаеш, че си длъжен и не можеш да не ме слушаш, че в послушанието към мен е твоето благо.

Не зная как ще се стори това на някой друг, но за мен това ясно разделение на  Толстой и Аз е удивително радостно и действа плодотворно за добро.

11 април 1909. 1) Съзнанието за божествеността на своята душа – това е разумната (метафизическа) основа на живота. Любовта – това е проявяване в живота на това съзнание за своята божественост (религиозната основа на живота). Въздържането от страсти, грехове, съблазни, възпрепятстващи проявяването на любовта, - това е добър живот (нравствената основа).

17 април 1909. 2) Колкото по-нелепа е вярата, толкова е по-упорита, по-твърда: вяра в изкуплението, безсмъртници, малеванци; колкото е по-разумна, толкова е по-подвижна, по-неупорита: винаги се изяснява, проверява.

28 април 1909. 3) Не знаят ни Бог, ни богове, знаят само един нравствен закон (както те го разбират), и колко нравствено, т.е. целият народ, е по-високо от нашите християни.

9 май 1909. 2) Живо си представих повест или драма, в която няма зли, лоши, всички са добри за себе си и невиновни. Колко хубаво би било и колко ярко биха изпъкнали от тази доброта и невиновност на хората недобротата и виновността на устройството на живота.

10 и 11 май 1909. 3) Себеотричане! Нима е възможно да се отречеш от себе си, когато „аз” – е само телесно „аз”. Себеотричането е отричане от това, което аз погрешно считам за самия себе си. Самоотричането е признание за моята божественост, вечност.

6) Цялата работа е в това, какво иска да постигне човек - в какво е неговият идеал: иска ли богатство, почести, слава, удоволствия – ще живее по един начин; иска ли да обича всички хора – ще живее съвсем другояче. Всичко е в идеала.

7) Да обичам Бога значи да обичам Неговото проявление в мен. Но не мога да не виждам Неговото проявление навсякъде: в небето, в земята, в камъка, пясъка, в звездите. Разликата във всички тези проявления е, че някои са по-близко до мен (не по-близо по място, а по вида на тяхното проявление), а други са по-далече. Колкото по-близки са ми, толкова повече мога и трябва да ги обичам. Най-далечните за мен: земя, камък, пясък, небе, планети, звезди – естествено ще обичам и тях, но дървото, растението са ми по-близки и повече ги обичам, още повече – животните, а най-много от всичко - най-близкото ми, човека. Но още повече, повече от всичко на света не мога да не обичам себе си, моето аз, само че не телесното, гнусното аз, което трябва да ми бъде тъй далечно, както всяко животно, даже като камъка, пясъка, но моето духовно аз, любовта към което е самата любов, е любов към всичко. Отвратителен е телесният егоизъм, и няма нищо по-висше от духовния егоизъм, пренасянето на моето съзнание в духовното, вечно, всемирно аз. И това пренасяне се извършва с любовта и дава такова благо, при изпитването на което не ти е нужно нищо повече. Как да не благодаря на Този, на Това, което ни е дало това благо?!