13 януари 1910. 1) Учението, според което живея, не е анархизъм. А изпълнение на вечния закон, недопускащ насилие и участие в него. Но последствието ще бъде или анархизъм, или, напротив, робство под игото на японци или немци? Това не знам и не искам да знам.

16 януари 1910. Събудих се бодър и реших да отида в съда в  Тула. Прочетох писмата и на малко от тях отговорих. И тръгнах. Отначало имаше дело срещу един селянин; адвокати, съдии, войници, свидетели. Всичко е твърде ново за мен. После съд над един политически. Обвинен е в това, че е чел и разпространявал самоотвержено по-справедливите и по-здрави мисли за устройството на живота от съществуващите. Много ми е жал за него. Насъбраха се хора да ме видят, но слава Богу, не много. Клетвата ме развълнува. Едва се удържах да не кажа, че това е насмешка над Христа. Сърцето ме стягаше и затова замълчах. По пътя хубаво си говорихме с Душан за Масарик. Вечерта си починах и не можах да се сдържа от радост за излизането в Одеса на Кръгът на четене.

13 февруари 1910. 1) Заспивайки, губя съзнанието за бдящия аз; умирайки, губя съзнанието за живеещия този живот аз; но както при заспиването не се унищожава това, което съзнава, така е и при смъртта. Какво представлява това съзнаващо – не знам и не мога да знам.

Идва ми наум: Е, хубаво, моята душа, т.е. това, което съзнава, няма да умре, а някъде, някога отново (все временни и пространствени понятия) ще се прояви. Но като няма да помня предишното си „аз”, то значи вече няма да съм аз. Моето съзнание се е унищожило със смъртта. Каквото и да стане след смъртта на моето „аз”, на това начало, което го съставлява, мен вече ме няма, няма да ме има и не може да бъде. Но ако е така, то следва въпросът: какво е това мое „аз”, което се е появило изведнъж при раждането. Какво представлява това аз? Защо аз съм - аз? И как може това аз, появило се тъй непонятно извън времето, да не изчезне също тъй непонятно извън времето.

Хубаво, аз ще умра. Но защо всеки живот след моята смърт да не бъде мой живот?

1 март 1910. Събудих се бодър. Записах това – онова. Сега няма да успея да впиша. Поразходих се. Писмата са интересни, отговарях добросъвестно. Слава Богу, все по-често помня, че животът е само пред Бога, и за смъртта. Лошо поправях „За угаждането на тялото”. Ходих с Душан в Подиванково. Боя се, че се простудих. Соня е болнава. Върнах се късно, не успях да заспя. Отивам да обядвам. Помня, че трябва да запиша едно нещо.

1) Време е да се събудя, т.е. да умра. Понякога вече чувствам пробуждане и  друга, по-действителна действителност.

5 март 1910. ...Има и писмо от Досев.

17 март 1910. 1) Ако човек нищичко не знаеше за живота на хората от нашия християнски свят, и му кажеха: Ето, има такива хора, които са си устроили такъв живот, че мнозинството от тях, 0,99 или приблизително толкова, живее в непрестанна телесна работа и тежка нужда, а другата част, 0,01 живее в безделие и разкош; че ако тази една стотна има своя религия, наука, изкуство, какви би трябвало да са тези религия, наука, изкуство? Мисля, че отговорът може да е само един:  извратени, лоши - и религията, и науката, и изкуството.

5) Животът за селянина е преди всичко труд, даващ възможност за продължение на живота не само на него самия, но и на семейството и на другите хора. Животът за интелигента е усвояване на тези знания или изкуства, които се считат важни в тяхната среда, и посредством тези знания се ползват от труда на селянина. Как може да не бъде разумно разбирането за живота и въпросите за него на селянина, и да не бъде безумно разбирането за живота на интелигента?

6) Богът – Творец, Бог Брахма, Вишну, Шива, Бог Юпитер, Бог Христос и  тем подобни. Всичко това е толкова нелепо, че смело го отхвърляме, не можем да не отхвърлим тези нелепи представи. А не мислим за това, че понятието за Бог, за духовното начало на всичко, е толкова голямо и необходимо понятие, което не бихме могли да измислим сами, ако то не бе открито от хората постепенно, с усилията на мисълта на най-великите мъдреци в света. Това е огромна крачка на човечеството, а ние си въобразяваме, че като имаме радио, самолети, електричество, можем да минем без него. Да, можем, но само като животни, както живеем сега в нашите Ню Йорки, Лондони, Парижи, с 30-етажните домове, а не като хора.

26 март 1910. 1) Спасението на човечеството е възможно само чрез неучастие в насилието. Не можеш даже да не плащаш данъци. Ще дойдат и насилствено ще ги вземат, но винаги е възможно да не бъдеш насилник. Тази мисъл не е моя, а на Булигин.

27 март 1910. 8) Удоволствието е за тялото, а за душата – благото. Удоволствието и благото рядко се спогаждат.

1 април 1910. Вчера дойде Димочка, разказа ми за повестта на Семьонов, много хубаво. Взех книгата на Семьонов и я четох цяла вечер. Много хубаво.

5 април 1910. 1) Колко е хубаво да помниш своето нищожество: на човека пред милиарди човеци, на животното сред милиарди, милиарди животни, на своето обиталище земята – песъчинка, в сравнение със Сириус и др., и продължителността на собствения живот в сравнение с милиарди, милиарди векове. Един е смисълът: ти си работник. Зададеният урок е написан в твоя разум и сърце и е изразен ясно и разбираемо от най-добрите от себеподобните същества. Наградата за изпълнението на урока навярно сега също е в теб. Но какво значение има твоят урок и изпълнението му – не ти е дадено да знаеш, а и няма защо. На теб и така ти е хубаво. Какво още можеш да искаш?

7 април 1910. Да живееш само, за да изпълняваш не своята, а Неговата воля. Каква свобода! И аз започвам да я изпитвам. Как да не бъдеш благодарен и за раждането, и за живота, и за смъртта?

10 април 1910. 1) Ако се сърдиш на хората, помисли си, дали не е заради това, че ти самият си лош. Ако се сърдиш на животните, то най-вероятно лошотията е в теб. Ако се сърдиш на вещите, то знай, че цялата вина е в теб и трябва да се вземеш в ръце.

3) Какъв голям грях сторих, като отдадох състоянието си на моите деца. Всички повредих, дори и дъщерите. Сега съвсем ясно виждам това.

11 април 1910. 2) Приучили са ни, под религия да разбираме точна, определена представа за Бога и Неговите закони, и затова ни се струва, че признаването на непонятния, но несъмнен Бог, и неговите искания, написани не в книгите, а в нашите сърца, не ни удовлетворява. А при това, само в този непонятен Бог и в неговите искания, написани в нашите сърца, е истинската и единствена религия.

12 април 1910. Не обядвах. Мъчителна тъга от съзнанието за мерзостта на моя живот сред хората, които работят, за да се отърват с мъка, да избавят себе си и семейството си от студена, гладна смърт. Вчера 15 човека пържиха палачинки, 5 – 6 души, семейни хора, търчат, едва успяват да приготвят и да поднесат храната. Мъчително срамно, ужасно. Вчера минах покрай каменоделци, сякаш преминах през бой с пръчки през строя. Да, тежка, мъчителна бедност и завист, и злост към богатите, но не зная, дали срамът от начина ми на живот не е по-мъчителен.

14 април 1910. Четох свои книги. Не е нужно да пиша повече. Струва ми се, че в това отношение направих каквото можах. А ми се иска, страшно ми се иска.

16 април 1910. 1) Не помня кой, Досев или един киевски студент, ме уговаряха да изоставя господарския живот, който водя, според тяхното мнение, защото не мога да се откажа от вкусните яденета, от разходките на кон и тем подобни. – Това е хубаво. Юродство.

2) Как няма да има самоубийства при това извращаване на вярата и безсмисленост на науката. От вярата в науката; от трън та на глог.