1 септември 1889. Най-изгодното за всички  устройство се получава не тогава, когато целта на всеки ще бъде изгодата, земното благо, то ще се получи само тогава, когато целта на всеки ще бъде благо, независимо от земното, когато всеки си каже от сърце: блажени нищите, плачещите, гонените. Само тогава, когато всеки ще търси не земното благо, а когато ще търси духовното.

13 септември 1889. Повече от всичко ме успокоява съзнаването на това, че съм длъжен да постъпвам по Божему така, както постъпва Бог. Той не се сърди, не се огорчава и не отслабва, а е все така добър, радостен и всемогъщ. Такъв трябва да бъда и аз.

14 септември 1889. Признаци за това, че живеем по Божията воля:

Най-първият, главен и несъмнен признак, който сме така склонни да пренебрегваме, е отсъствието на усещане за духовно страдание. Ако изпитваш пълна свобода, ненарушавана от нищо, то живееш по Божията воля. Другият признак, проверяващ първия, е ненарушаването на любовта към хората. Ако не чувстваш враждебност към никого и знаеш, че и към теб не изпитват нищо лошо, значи живееш по Божията воля. Третият признак, отново проверяващ първия и проверяван от него, е духовното израстване. Ако чувстваш, че ставаш по-духовен, че побеждаваш животинското, значи живееш по Божията воля.

15 септември 1889. Четох за калмиците, за това че им е нужно малко, и не се мъчат с работа, като европейците, които се приучават към хиляди капризи и после отдават целия си живот за тяхното удовлетворяване. Мислех си: Радвай се! Радвай се! Делото на живота, неговото предназначение е радостта. Радвай се на небето, на слънцето, на звездите, на тревата, на дърветата, на животните, на хората. Избягвай труда за себе си, мъчителния, тежък труд. Деятелността за другиго не е труд. Бъдете като деца, винаги се радвайте. Какво страшно заблуждение в нашия свят, според който работата, трудът е добродетел. Нищо такова, а по-скоро е порок. Христос не се е трудил.

24 октомври 1889. До истинското и непоколебимо религиозно съзнание ме доведе признанието за безсмислеността и нещастието на живота, и то не разсъдъчно признание, а чувство на цялото същество.

28 октомври 1889.  Мислех си: 1) За роман или драма: „Духовно раждане”. Пред него се открива лъжовността на неговия живот и истинската истина и той избира първия попаднал му път: да оказва помощ на бедните, да се грижи за болните, да учреди община, да проповядва... и греши. И ето че всички във възторг започват да нападат него и истината.

30 октомври 1889. ...седях с Алехин. Той не е християнин. Той е самоуверен, самодоволен, и затова – жесток. Тежко е с него.

31 октомври 1889. ...дълго писмо от Чертков. Той критикува „Кройцеровата соната” много правилно, щеше ми се да последвам съвета му, но нямам желание. Апатия, тъга, униние.

В мен, чувствам, израства нова основа на живота – не израства, а се отделя, освобождава се от своите покрови, нова основа, която заменя, включвайки в себе си стремлението към благото на хората. Тази основа е служенето на Бога, изпълнение на неговата воля по отношение на тази негова същност, която ми е поверена.

11 ноември 1889. Моето недоволство от живота е заради това, защото забравям, че не съм господар, а работник. Инструкциите от господаря са ясни – истина и любов.

13 ноември 1889. Нашето съзнание за истинския живот е изгубено и е подменено с лъжливо съзнание за плътски живот.

1890 г.

3 февруари 1890. Ходих в Царево. Пиянството се увеличава, пияни жени ми се смееха и ме удариха с камшик.

17 февруари 1890. Едно е усилието, главното, което е присъщо на човек да прави и което никога не трябва да прекратява – това е усилието да се просвети – не знанието на запетайките и левкоцитите, а истинската мъдрост на хората. Когато човек е просветен, той без усилие ще върши това, към което го влече неговата природа.

19 февруари 1890. И е несправедливо да се разпределят задълженията: семейни, обществени, лични. Задълженията са само едни – пред своята съвест. Какво ще бъде – не зная и не мога да зная, а какво трябва – зная.

9 март 1890. Църквите направиха от Христа Бог спасител, в когото трябва да вярваш и да му се молиш. Очевидно, че неговият пример вече е станал ненужен. Работата на истинските християни е в това да разширят тази божественост (картината на Ге). Ако той е човек, най-важен е примерът му, и ще ме спаси, както е спасил и себе си, т.е. ако правя това, което е правил той.

15 март 1890. Хубаво е с Файнерман, и това, което говори за общинниците, е хубаво, но за общините е лошо. Започват да чувстват неправдата.

13 март 1890. Не да се стараем да правим добро е нужно, а да се стараем да бъдем добри; не  да се стараем да светим е нужно, а да се стараем да бъдем чисти. Човек носи в себе си диамант, чиято призма може да очисти и да не очисти. Затова делото на човек не е да прави добро, не да свети на хората, а да изчисти себе си. И светлината и доброто за хората са неизбежни последствия от очищението.

18 март 1890. Соня дойде и започна да говори за продажбата на новите съчинения, и ми стана досадно. Срам ме е.

28 март 1890. Любовта към самката, към самеца, към децата, е нужна на животинския род. Но любовта към всички, към животните, към враговете, тя за какво е? И как е могла да възникне от животинските сили? Любовта е това, което се е вселило в животното, и не може да умре с него.

10 април 1890. Сега само малка част от хората, тези, които имат власт, се ползват от благата на цивилизацията, а по-голямата част от хората е лишена от тези блага... Никакво увеличение на производителността и богатството ни най-малко няма да увеличи благата на низшите класи дотогава, докато висшите имат и властта и желанието да потребяват излишъка от богатство... Досега са измислени три средства против това, и е трудно да се реши, кое от тях е най-глупаво; защото и трите са глупави. Едното, първото е средството на революционерите, което се състои в това, да се унищожи висшето съсловие, при което отиват всички богатства. Но всички богатства пак ще отиват у тези хора, които ще имат власт, дотогава, докато съществува властта. Другото средство е да не се променя съществуващия ред, от висшите съсловия, имащи богатство и власт, да се подбира малка част от тези богатства и да се хвърля в бездънната пропаст на нищетата. И накрая третото средство, което особено силно се проповядва сега в Америка. Средството се състои в това, да се замени съревнователното, индивидуалистичното начало в икономическия живот с общинско, артелно, кооперативно начало.

А средството е едно – да се показва на хората истинското им благо и това, че богатството не само не е благо, но ги отвлича и скрива от тях истинското.

Едно е средството: Да се откажем от светските желания. Само така ще има достатъчно за всички.

20 април 1890. Орах и писах.

26 април 1890. Орах и много се изморих. Ужасна горещина.

18 май 1890. Анархистите са прави за всичко. Грешат само за това, че анархията може да се установи с революция – да се учреди анархия!

25 май 1890. Най-голямото сближение с Бога е най-голямото съсредоточаване в настоящето. И обратното.

17 юни 1890. ...иска ми се да разпространявам Неговата истина не със слово, а с дело, с жертва, с примера за моята жертва да служа на Бога. Той не заповядва. Вместо това живея пришит към полата на жена си, подчинявам й се, и самият аз, заедно с всичките си деца, водя  нечист, подъл живот, който лъжливо оправдавам с това, че не мога да наруша любовта. Но Ти знаеш, какво има в сърцето ми и какво искам...

Господи, Боже. Обичам те, вземи ме. И ти благодаря за това, че ми се откри. Не се скривай от мен.

Помня как предполагах, че всичко добро ще се осъществи в селския живот; виждам хора, вярващи в осъществяването на идеала в европеизма, в монашеството, у тодите в индийските планини. Те не знаят и не искат да повярват,  че то не трябва да се търси там и тук, в пространството и времето, а че идеалът им е даден затова, за да го осъществят сега, тук. Царството Божие е вътре в нас и се достига с усилие.