18 юни/30 юни 1884. Тръгнах и исках да си отида съвсем, но бременността й ме накара да се върна на половината път до Тула.

Ако някой управлява делата в нашия живот, то ми се иска да го упрекна. Това е твърде трудно и безжалостно.

23 юни/5 юли 1884. Работих непрестанно и много се уморих. Не можах да спя – ръцете ме боляха, но е много хубаво и телесно, и душевно.

24 юни/6 юли 1884. Препрочитах си дневниците от онези дни, когато търсех причината за съблазънта. Всичко това са глупости, тя е една – отсъствието на физическа, напрегната работа.

7 юли/19 юли 1884. Сцена. Аз излязох. – Тя започва да ме съблазнява плътски. Бих искал да се удържа, но чувствам, че няма да се удържа при настоящите условия. А съжителството с чужда духом жена, т.е. с нея, е ужасно гадно.

14 юли/26 юли 1884. Напразно не си заминах. Струва ми се, че това е неизбежно. Макар че ужасно ми е жал за децата.

1 август/13 август 1884. Главното е, колко е лъжовно учението за любовта. Не е шега, че ненавиждам любовта като учение. Любовта е самият живот, цел, закон, а те и Павел, и неразбиращите учението на Христа я излагат като правило. Като правило, това е величайша лъжа.

3 август/15 август 1884. Почти целия ден косих.

1888 г.

25 ноември 1888. Трябва да спрем да пишем, да четем и да говорим, трябва да се работи.

28 декември 1888. Дойде Поша. Заяви ми, че са се целунали с Мария.

1889 г.

5 януари 1889. Обяснявах се с Поша. Все повече и повече го обичам.

Няма за тях бог, няма нравствени принципи – само едно течение. Страшни лицемери, книжовниците са вредни.

8 януари 1889. Поша си замина. Аз му казах в какво го упреквам.

19 януари 1889. Рано. Много мислих още в постелята. А именно: страданието идва от греха. От страданието – разбирането. От разбирането – любовта. Разбирането унищожава греха; любовта унищожава страдането.

6 март 1889. Аз казах: Хората живеели и не знаели защо, Христос им обяснил закона на живота: Установяване на Царството Божие на земята и дал смисъл в живота на всеки – участие в това установяване. И всичко това е най-точната, ясна реална философия. А те я наричат мистицизъм. Да, жалки са, ужасно жалки.

27 март 1889. Да вършим Божията воля? Как да я узнаем? Едно е средството – да живеем без да нарушаваме закона (на чистотата, смирението и любовта).

28 март 1889.  Да се устройва управление, да се подобрява то. За какво? За това, за да може тази гибел на хората, и гибелта в други видове, да продължава успешно и безпрепятствено. Удивително!

30 март 1889. ...а истината е в християнския живот, а християнският живот е в пълното отричане от собствеността, безопасността, следователно и от всякакво насилие.

19 април 1889. Сякаш съм направен нарочно точно за това с моята

репутация – да бъда камбана.

22 април 1889. Мислех си: Отделяне в община, образование в общината, поддържане на нейната чистота – всичко това е грях – грешка. Не бива да се пречистват един или няколко души; като ще се пречиства, то всички заедно...

Цялата работа е в това, да се изпълнява закона на истината...

Нужно е едно: всеки сам да се доближи до идеалите според възможностите си да свети. О, ако само започнехме да правим това. Какво ли би станало с цялото зло на света?

23 април 1889. По-важно е унищожението. Премахването на нравствено най-добрите хора. Това се и върши. И все пак светът не загива.

1 май 1889. Гадно, отвратително. Нищо не можах да правя.

19 май 1889. Обикновено предполагат и Христос даже така (по Лука) е учил за собствеността, че тя трябва да се отдаде. Това не е вярно. Църква, държава, собственост. Всичко това трябва да унищожиш само вътре в себе си; у себе си да унищожиш признанието за действителността на тези неща, а нищо не трябва да се разрушава. За човека, унищожил в себе си поне собствеността, не е нужно нищо да отдава, а трябва само да живее като не я признава.

23 май 1889. Той е много, много лекомислен и тщеславен човек... Защо живеят всички тези хора?

30 май 1889.  Хора, които не са възкръснали за живот, са заети винаги и само с приготовления за живот, а животът го няма. Заети са с хранене, сън, учение, отдих, продължение на рода, възпитание. Само едно нещо го няма – животът. Израстването на собствения живот -  да служиш на Бога.

Закуска на крикета. Все същия този разврат на лукса и безделието сред нищетата и труда: тежко. Пък и ме боли и не съм в настроение. Макар че в глъбината на душата ми е добре и израствам и обичам всички.

6 юни 1889. Нещастен съм, защото не съм чист. Как да постигна чистотата?

13 юни 1889. Страхов разказваше, възкресението на вагнеровата опера. Ужасно е да слушам, до какво пълно безумие са стигнали хората. Трябва да пиша за изкуството.

Но кой е този, който помага за борбата? Не зная. Трябва да е Бог. Този, който е в мен, този, когото съм длъжен да обичам от цялото си сърце, от цялата си душа и с целия си разум. Да, 1) тяло, животно, 2) разумен човек и 3) Бог. Ето от какво съм съставен.

19 юни 1889. Все същия мъчителен и неправилен живот. Всички са в злото и всички се мъчат.

20 юни 1889. Станах в 6 и отидох да ора. Много приятно.

26 юни 1889. Косих цяла вечер, дойде Файнерман. Спорих с него. Той съжаляваше за мен, че не отдавам имението и не устройвам община. Той, заедно с Алехин, е твърде едностранчив. И слабо религиозен.

28 юни 1889. Станах в 5. Прекрасно работих цял ден. Изпращах Файнерман. Той е млад и не защото е революционерен, а по-скоро социалистическият идеал у него заглушава всичко. – Вечерта почувствах тъга под лъжичката и не спах цяла нощ.

1 юли 1889.  Едно е лошо: социалистическата марксистка представа, че ако много дълго се прави лошо, то от само себе си ще стане хубаво. Капиталите отиват у малко на брой ръце, а накрая ще дойдат само в едни. Работническите съюзи също ще се слеят в един. И капиталът и работната сила ще бъдат разделени. Тогава властта или революцията ще ги съедини, и всичко ще бъде благополучно. Главното е, нищо в нашата цивилизация да не намалее, да не тръгне назад: ще бъдат същите дворци, гастрономически обеди, лакомства, вина, екипажи, коне – само че ще бъдат достъпни за всички. Ето това е непонятно, как не виждат, че това е невъзможно. Вземете сега разкоша от дома в Ясна поляна и го разделете между селяните. Не бива. Не става. (Трябва да се откажем от разкоша.) Докато има насилие, силата на капитала и изобретенията се насочват не към това, което е нужно...

Трябва да решим на кого да служим: на Бог или на Мамон. На двамата не може. Ако ще служим на Бога, то трябва да се откажем от разкоша и цивилизацията, и да бъдем готови да ги устроим още утре, само че общи и равни.

14 юли 1889. Като се върнах в къщи заварих Соня озлобена срещу Романов, затова че в кухнята се удивлявал, че за 12 господари се грижат 16 слуги и не одобрявал това.

17 юли 1889. Телеграма от Черткови – дъщеря им починала...

25 юли 1889. За какво им е да се женят?

27 юли 1889. Човек, вършещ Божията воля, никога не знае, не може да знае какво ще стане, видимите последствия. Той винаги е със завързани очи. И колкото по-добре изпълнява Божията воля, толкова е по-сляп...

...Само че тази вяра за мен не е онази вяра, за която говорят православните, вяра, ръководеща живота; тази вяра е последствие от мирогледа. И от това е ясна разликата между вяра и мироглед. Мирогледът е това, в името на което живееш, постъпваш така, а не иначе, защото то определя доброто и лошото, прокарва черта между тях...

Трябва хората да разберат, че не бива да се купуват и продават хора. А за това е нужно – свобода от вмешателството на управниците и преди всичко, свободата, давана от въздържанието. За нея никой не говори.