1893 г.

23 май 1893. Не се преструвайте, че ме съдите, че ми прощавате, че ме омаловажавате, че ме заплашвате. Вие сте разбойници. Аз съм във вашата власт, тъй както Луи XVI е бил във властта на обущарите. Но с тази разлика, че всичко, с което ме заплашвате, е точно това, което желая. Аз живея само за изпълнение на Божията воля, за установяване на Неговото царство; за установяване на Неговото царство е нужно гонение на невинни. Колкото повече гонения, толкова по-очевидна е неговата истина. И затова, всичко лошо, което ще ми сторите - до изтезания и екзекуция, е полезно за Божието дело и радостно за мен.

25 юни 1893.  Не бива да се спира, и къде да се спре? Само тези, които не познават съвсем това чувство за съзнаване на братството между хората, вследствие на което тези хора са дошли на село, или които така са привикнали да лъжат, че даже не забелязват разликата между лъжа и истина, ще кажат, че има предел, на който може и трябва да се спрат. Точно в  това е работата, че такъв предел няма, че това чувство, в чието име се върши това дело, е такова, че за него няма предел, че ако то има предел, то значи само, че това чувство съвсем не е съществувало, а е било само лицемерие.

Колкото и страшно и трудно да е положението на човека, живеещ християнски живот сред живот, изпълнен с насилие, за него няма друг изход, освен борба и жертва – жертва до край. Трябва да се види тази бездна, която разделя въшлясалите и изнурени милиони хора от изпонахранените, в дантели, други хора, и за да се запълни тя, са нужни жертви, а не това лицемерие, с което сега се стараем да скрием от самите себе си дълбочината на тази пропаст.

19 юли 1893. 10) Жените, както и евреите, плащат за робството, в което са ги държали, с покоряване на мъжете. И заслужено. Но не трябва да се поддаваме и трябва да унищожаваме в себе си тази слабост, с която те ни улавят. Така че това е полезно.

16 август 1893. 3) Една от главните пречки пред движението на човечеството напред към установяване на Царството Божие, това са децата, юношите, жените, хора, лишени от религиозно чувство. Но същата тази сила, която у тези същества задържа движението напред, укрепва това движение, когато то вече е започнало, и го разпространява.

4) Не само че всяка лудост е достигнал до последния предел егоизъм, самодоволство, самовъзвеличаване (мания за величие), но и всяко отслабване на духовната сила се изразява в увеличаващ се егоизъм, самодоволство и самовъзвеличаване, изключителна грижа за самия себе си.

5) Разговор със социалдемократи (юноши и девойки). Те говорят: „Капиталистическото устройство ще премине в ръцете на работниците, и тогава няма да има повече потисничество над работниците и неправилно разпределение на печалбата”. „А кой ще урежда работите, кой ще ги управлява?”питам аз. „Те ще вървят от само себе си. Самите работници ще се разпореждат”. - Но нали капиталистическото устройство се е установило само затова, защото за всяко практическо дело са нужни организатори с власт. Има ли работа, ще има и ръководство, ще има организатори с власт. А има ли власт, ще има злоупотреба с нея, същото, с което сега се борите.

8) Август 11, утро. Синя мъгла, росата е като пришита на тревата, на храстите и дърветата на сажен височина. Ябълковите дървета са увиснали от тежестта. От колибата – ароматно пушече на прясно изпечени питки. А там, в яркожълтото поле, вече изсъхва росата по ниското овесено стърнище и работа – връзват, возят, косят, а на кремавото поле орат. Навсякъде по пътищата и по клоните на дърветата са се закачили измъкнати, съборени житни класове. В росния цветарник пъстри девойки, тихо тананикайки, поливат, лакеи търчат по работа в престилки. Домашно куче се грее на слънце. Господарите още не са станали от сън.

5 октомври 1893. 1) Науката е затвороучение /учение за затворите.

2) Има два вида умове: единият ум е логичен, егоистичен, ограничен, дълъг, а другият – деликатен, съчувстващ, широк, къс.

3) Има два метода за опознаване на външния свят: единият е най-грубият и неизбежен способ на познание посредством петте чувства. От този метод на познание у нас не би могъл да се формира този свят, който знаем, а би бил хаос, даващ ни различни усещания. Другият метод се състои в това, като познаеш любовта към самия себе си, после да познаеш любовта към другите същества; да се пренесеш чрез мисълта в друг човек, животно, растение, даже камък. Чрез този метод познаваш отвътре и образуваш целия свят, какъвто го знаем. Този метод е това, което наричат поетически дар, точно това е любовта. Това е възстановяване на като че ли нарушеното единство между съществата. Излизаш от себе си и влизаш в друг. И можеш да влезеш във всичко. Всичко – да се слееш с Бога, с всичко.

12) Главната беда на много културните хора, като Амиел, е техният баласт от разностранно и, особено, от естетическо образование. Това им пречи повече от всичко да знаят това, което знаят, както е казал Лао Дз (това е болест). На тях им е жал да изхвърлят този баласт, а с този баласт не могат да се поместят в лодката на християнското съзнание. И не им се вярва, че за такова просто дело, като християнското спасение, може да пожертват нещо толкова сложно и изтънчено. Това е Амиел; името им е легион.

 ...и още това, че вече три седмици съвсем захвърлих чая, кафето, захарта, и, главното, млякото, и се чувствам толкова по-бодър.

1894 г.

24 януари 1894. 5) Пристигнахме при Илюша. Още от сутринта виждам, ходят из виелицата, селяните в цървули яздят, возят с конете на Илюша зоб за кравите, дърва за дома. В къщата – старец готвач, дете – момиче работят за него и за неговото семейство. И толкова ясно и ужасно ми стана това всеобщо обръщане в робство на този нещастен народ. И тук, и у Илюша – неотдавна бивше дете, момче – и у него също такива хора,  превърнати в роби, работят за него. Как да се строшат тези окови. Господи! помогни ми, щом ми откри това така ясно и тъй ме заставяш.

9 февруари 1894. Мислех:

1) Това, че смисълът на живота за мен стана изключително в това, да служа на Бога, да спасявам хората от греха и страданията. Страшното е само това, че като поискаш да отгатнеш този път, който иска да направи Бог, и ще сбъркаш, ще избързаш, и вместо да съдействаш, ще попречиш, ще забавиш. Едното средство да не сбъркаш – да не предприемаш нищо, а да чакаш призива на Бога, такова положение, в което не трябва да постъпиш така или иначе: за Бога, а не против него; и в такива случаи всички сили на душата се напрягат, за да вършат първото. Как трябваше да постъпя със собствеността, как трябва да постъпя сега с¹ (¹ така е в ръкописа)

2) Това вече съм го писал, струва ми се. Но съвсем ясно мислех: човек стои на пътя на истинския живот само тогава, когато това, което върши, го води до съвършенство и съдейства за установяване Царството Божие на земята. И само тогава чувстваш пълно удовлетворение, когато осъзнаваш, че вървиш напред, и когато виждаш, че си послужил на хората, на света, когато им служиш. Това не е разсъждение, а утвърждаване на несъмнен факт. Само тези две чувства дават удовлетворение.

23 март 1894. 1) Изкуството е истинско само тогава, когато вътрешното стремление съвпада със съзнанието за изпълнение на делото Божие: може да се стремиш да изразиш това, което те занимава, но не е нужно Богу, и може да се стремиш да съдействаш за делото Божие чрез произведението на изкуството, но да нямаш към него вътрешно стремление, и ще бъде неизкуство.

7) Често в последно време, ходейки из града и понякога слушайки ужасните, жестоки и нелепи разговори, изпадаш в недоумение, не разбираш какво искат те, какво правят, и се питаш: Къде съм? Очевидно, моят дом не е тук.