Тя се изправи и тръгна към кухнята.

Край на разговора, кльощава надувка такава!

* * *

Four plus one.

Така наричаха петната в „От местопрестъплението“.

Четири пръста в задната част на ръката и един палец отпред. Беше ги виждал и преди In Real Life…

Той дръпна дълбоко от джойнта и задържа дъх няколко секунди, преди да прати лепкав стълб дим от леглото нагоре към детектора за дим на тавана.

Анна Аргос беше зверски ядосана, когато се събуди, но по някаква причина той си втълпи, че сутрешната ѝ киселост се дължеше по-скоро на това, че бе открил синините, отколкото на факта, че още се намираше в леглото ѝ.

Той пое дълбока дръпка, след което сервира още един лакрицов16 облак към детектора.

Точно както и по-рано шайбата на тавана не реагира по никакъв начин, което не беше толкова странно, защото както толкова пъти преди той внимателно бе увил джаджата с безплатната шапка за баня, така че да не му разваля кефа.

Не можеше да отрече, че Анна Аргос будеше любопитството му — до такава степен, че на практика почти забрави за пътуването си към емоленд17.

Освен синките имаше още нещо, което изглеждаше малко необичайно.

Анна съвсем видно беше от бизнес типа, а такива винаги държаха мобилния си на една ръка разстояние.

Той се бе опитал да види телефона ѝ горе в апартамента. Беше огледал всяка плоска повърхност, както докато тя го завличаше към лег лото, така и когато го изхвърли. Но не го беше видял никъде.

Разбира се, можеше да е случайност — но сега, мислейки за това, не можеше да се отърве от идеята, че тя старателно бе скрила телефона.

* * *

— Малмѐн!

Той се спря насред коридора и тя го повика в стаята си. Междувременно приключи телефонния си разговор и го подкани е жест да седне, но той остана прав.

— Погрижи се всичко да е прибрано и готово. Swedeforce 24 получи разрешение да излети в 07:00, така че потегляме оттук в 05:45.

Той кимна кратко.

— А колите?

— Ще ги оставим на летището. Мен ако питаш, Глад и Берглунд могат спокойно да ги закарат до Хартум, ако господата не желаят да пътуват с нас към Стокхолм.

Малмѐн се усмихна криво и сви рамене.

— Ти решаваш…

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това?

Гневът, който досега бе успявала да държи под ключ, внезапно се разгоря.

— Нищо, спокойно!

— Спокойна съм — изплю тя. — Искам само да знам какво имаш предвид, че аз решавам? Не споделяш ли преценката ми, че трябва да се евакуираме? Може би не вярваш също, че е имало атентатор?

— Мислех за колите, Нормѐн, окей?

Тя го изгледа изпитателно в продължение на няколко секунди, докато се опитваше да намали оборотите.

— Окей…

Едва когато той излезе от стаята, тя осъзна, че Малмѐн не беше отговорил на въпроса ѝ.

* * *

Изтърва си масура, стреснат от позвъняването.

Беше задрямал и сега прекара няколко сънливи секунди в опипване на пода, за да попречи на цигарата да изгори дупка в килима.

— Ало…?

— Alio Thomäss, dis is Vincent specking, how är jo maj fräänd?

Трябваше му малко време, докато надушените жици в мозъка му свържат правилната намотка.

Томас беше последното му име — Томас Андерсен от Тронхейм, Норвегия. Беше лежал зад решетките с един дребен дилър от Беррген и можеше да изгаргари достатъчно неразбираем нюношк18, че да се разхожда спокойно дори на syttende mai19.

— Бонжур, Венсан, как е?

— Добре, много добре. Сори, че чак сега се обаждаме, но малко ни забавиха в Гоа…

— Ммм…

Той духна на масура, за да го разпали.

— Слушай, Томи, мислим да скокнем към пустинята утре вечер. Малко рали, грил, да изпушим едно наргиле с бедуините. Навит ли си?

Той направи дълга дръпка.

— Естествено!

— Супер, ще те вземем към пет. Имаме много място в колите, така че, ако искаш да вземеш някого, няма проблем. À tout à l’heure!

HP затвори слушалката и се ухили към тавана.

Мистична дама, нощни приключения в пустинята.

Тайни, които чакаха да бъдат разкрити…

За пръв път от доста време отново се почувства почти жив.

Game on!

4. Bad luck charm

Форум Крепителите на обществото

Публикувано на: 7 ноември, 15:09

От: MayBey

Понякога човек няма друг избор, освен да се примири с положението…

публикацията има 26 коментара

* * *

Големият автомобил се залюля над гребена на пясъчната дюна и остана там няколко мига, преди да започне да се спуска странично по склона. По прозорците се посипа фин като пудра пясък и за секунда в купето настана почти пълен мрак. После колата зави в друга посока, пясъкът се изтърси и видимостта се проясни. Маневрата накара всички пътници да избухнат във възхитени викове като от влакче в увеселителен парк.

Двайсет минути рали по дюните и той вече беше на пастет.

Трева и бира очевидно не беше сполучлива загрявка за пустинно сафари. Мамка му, колко лошо му беше!

За капак на всичко Венсан го беше сбутал на малката седалка най-отзад, до багажа, където видимостта беше най-скапана, а друсането най-гадно. Самото франсе се беше настанило плътно до Анна А., която естествено говореше перфектен френски. Те двамата плюс другия французин, който се возеше с тях в колата, дрънкаха като надрусани порове през целия път дотук, което накара HP да се чувства съвсем откъснат.

Все пак хвана малко от разговора им.

Явно мис Аргос не беше мис, ами мисис, защото Венсан и другият в началото я наричаха мадам.

Той предположи, че е разведена, а не вдовица, не на последно място заради bitchy отношението ѝ.

Във всеки случай мадам изглежда бе фрашкана с пари, съдейки както по скъпарския ѝ хотелски апартамент с изглед към залива, така и по дрехите ѝ, които със сигурност струваха ужасно много. Малкият секси safarioutfit, с който се появи точно в пет часа, беше страхотен.

Венсан незабавно вкара чара си. Целуна ръката ѝ и протегна напред голямата си златна запалка в мига, в който тя вдигна цигарата си към него.

Кокетниченето развали настроението на HP още преди да го натоварят в багажника и ситуацията съвсем не се подобри от факта, че мадам Аргос изглежда го игнорираше.

Колата пред тях се гмурна в нова долина и секунди по-късно те я последваха. Стомахът на HP направи още едно салто и внезапно той усети добре познато чувство да пропълзява нагоре по тялото му.

— Bag — изпъшка той и другите пасажери ухилени му подадоха найлоновата торбичка, за която по-рано бяха залагали.

1000 дирхама, успя HP да си помисли, преди да напълни малката торба със съдържанието на стомаха си.

Това беше адски скъпо драйфане!

Когато няколко минути по-късно стомахът му приключи със спазмите и той омацан и засрамен се дотътри обратно до колата, подигравателният смях на Анна Аргос сигнализира, че повръщането му е коствало много повече.

— Отиваме директно в бедуинския лагер — no more hard driving, okay?

Шофьорът погледна в огледалото към побелялото лице на HP и кимна мълчаливо в отговор. Всички прозорци бяха свалени, климатикът работеше до дупка, но въпреки това не можеха да се отърват от острата миризма на повръщано, която се носеше от брадата и дрехите му.

Анна се наведе напред и прошепна нещо на Венсан. HP видя как устните ѝ почти докоснаха ухото на французина и двамата избухнаха в нов общ изблик на смях.

Едва ли този, за чиято сметка се смееха, щеше да си получи парите обратно…

Той реши да ги игнорира и вместо това се загледа през страничния прозорец. Слънцето беше напът да се превърне в червено кълбо на хоризонта и сенките зад пясъчните дюни ставаха все по-дълги. В далечината бавно кръжаха няколко черни птици. Кръг след кръг над същата точка в пустинята.

вернуться

16

Лакриц се нарича сладкарско изделие, овкусено с екстракт от корен на женско биле. Някои сортове марихуана имат подобен вкус. — Б.пр.

вернуться

17

Емо (от „емоционален“) е младежка субкултура, водеща началото си от музикалния, стил емо, възникнал през 80-те години на миналия пек. Според стереотипната представа емо се свърза с прекалена чувствителност, депресия и самонараняване, така че „емоленд“, обратно на Дисниленд например, би било място, където хората отиват, за да се депресират, а не да се забавляват. — Б.пр.

вернуться

18

В Норвегия има два официални езика, букмол и нюношк. Букмол се основава на датския (който се е използвал дълго време в Норвегия) и се говори от по-голямата част от норвежците. Нюношк е изкуствено създаден от Ивар Осен през 19 в. въз основа на различни норвежки диалекти и се говори от около 12% от населението. — Б.пр.

вернуться

19

Норв. седемнайсети май — националният празник на Норвегия. На този ден през 1814 г. е подписана норвежката конституция. — Б.пр.


Перейти на страницу:
Изменить размер шрифта: