— Мисля, че разбирам — кимна тъмнокосата красавица.

Майка й го потвърди с ново кимване.

Болд продължи:

— Ако е била убита — и в този миг Хариет Мегпийс силно потрепери, — трябва да започнем с хората, които са били около нея: съпруг, приятел, колеги. Тъй като къщата също може да има връзка, а може и да няма, ако тя е била основната цел на подпалвача, ще трябва да разберем повече за работниците по поддръжката, за предприемача, за доставчиците. Това, което искам от вас, е да направите нещо като моментна снимка на живота на Дороти, включително, но не само, и на събитията, случили се непосредствено преди деня на пожара.

Възрастната жена вдигна тъжните си очи към Болд.

— Трябва да е отвратителен начин на живот вашият, нали, сержант?

Болд трепна. Не му хареса, че работата му — животът му — беше сведен до този израз, нещо повече — ненавиждаше го заради истинността му. Смъртта беше част от начина му на живот, вярно беше; но за Болд ровенето в житието-битието на мъртъвците беше средство за постигане на целта, единственият възможен подход — да се въздаде справедливост, като се открие виновникът и се прати в затвора. Бидейки следовател, който разчиташе жертвата да му разплете загадката — готов беше и да изнася лекции за тази методика — Болд разбираше и вникваше в сложността на взаимоотношенията между убития и убиеца. С това, че изследваше тези взаимоотношения, той нито искаше да прикрива нещо, нито да хвърля прекалена светлина върху друго. А това, че доста често в такива случаи се налагаше да балансира между сериозното и гротескното, беше неизбежно.

— Сигурна съм, че майка ми имаше предвид, че ви съчувства — намеси се Клодия, правейки опит да отслаби нанесения удар и да помогне и на майка си. — Ние оценяваме това, което правите, за да откриете убиеца на Доро — ако подобно нещо се е случило. На мен нещата ми се струват малко невероятни. Палеж? Убиец? И Доро? Накратко казано — твърде много става.

Болд беше подготвен за такъв род недоверие. Въздържа се да им каже, че никой — никой! — до този момент не беше допуснал възможността за убийство, освен от телевизията. Даже родителите на добре известни наркодилъри оставаха като гръмнати от смъртта на децата си. Болд изрече думи, които му се искаше да не беше произнасял:

— Може ли да ми разкажете за Дороти?

Майката бързо примигна. Това беше моментът, в който работата му и същността на тази работа влизаха в противоречие. Клодия се отзова веднага:

— Доро се разведе преди две години. Боб е архитект. Доро пише — пишеше — за едно списание по градинарство, а също и за някои списания за хранителни стоки. Тя… беше по вина на Доро… разводът.

— Не беше по нейна вина! — изръмжа майката.

— Тя се влюби в друг мъж, майко. Значи беше по нейна вина. — На Болд Клодия каза: — Но го загуби. Приятелят й умря от рак два месеца след развода. Ужасно беше. За всички — допълни тя. — На процеса й отнеха детето. Получи право само на свиждане. Цяло нещастие.

— Тя беше нещастната — коригира я майка й.

— Но тя не показа неприязън. Отнесе се с разбиране към решението на съда, колкото и да й беше неприятно. Разговаряхме за това. Нито се зае да заплашва Боб, нито нещо подобно.

— Беше чудесно момиче — отрони се от устата на майката.

— Човек свиква с присъствието на някои хора и очаква те цял живот да са край него. А идва момент, в който те си отиват. Толкова много неща ми се иска сега да й кажа.

Болд кимна. Това също беше чувал хиляди пъти при подобни разговори.

Клодия продължи:

— Знам какво търсите, сержант. Или поне така си мисля. Но просто няма такова нещо. Боб никога, никога не би направил подобно нещо. Няма начин.

Тя за миг се поколеба дали да продължи, хвърли изучаващ поглед към Болд и избълва на един дъх служебния и домашния телефон на бившия съпруг, разбирайки, че Болд ще иска да си поговори с него. Права беше.

Сержантът попита:

— Беше ли собственичка на къщата?

— Живееше там под наем — отвърна сестрата. Майката като че не чуваше нищо. Клодия продължи: — Имате предвид дали я е застраховала, така ли? Запалила е къщата заради застраховката, обаче тя самата е попаднала в капана на пожара.

Тази жена притежаваше бърз ум и способността ясно да формулира мислите си. Така я възприемаше Болд.

— Проверяваме всички възможни версии — смънка той.

— Смятам, че тази ваша версия е напълно погрешна — обади се майката. — Някой е убил Дороти. Но защо?

— Нали затова ни повика сержантът — прекъсна я, натъртвайки на всяка дума Клодия.

— Не се отнасяй снизходително с мен, скъпа. Аз съм ти майка. Зная много добре какво се опитваме да правим тук сега: да открием кой е имал причина да убие Дороти. Но това е абсурдно! Нима не разбирате? — обърна се тя към Болд.

— Детето за последен път е видяло майка си…

— В деня преди пожара — довърши бързо Хариет.

— Два дни преди това — не се съгласи с майка си Клодия.

И такова нещо беше очаквал Болд. Всеки факт представляваше нещо като течна маса, а не солидна конструкция, която да не може да се разпадне. Ако разполагаш с показанията на петима свидетели, бъди готов да се сблъскаш с пет различни версии — понякога коренно различни.

Клодия изрече с уверен тон:

— Два дни преди това. Спомняш ли си вечерята, майко?

Майка й я изгледа косо и след моментно размишление на лицето й се изписа разочарование.

— Два дни, права си.

— Бащата дойде ли да прибере детето? — попита Болд.

— Не е в неговия стил. Съмнявам се, че го е направил.

Майката каза:

— Не. Доро го върна на баща му.

Клодия обясни:

— Доро беше по-отстъпчивата от двамата.

Ако им се отдадеше възможност, в рамките на приличното, те щяха да излъжат, за да получат попечителство над детето — сигурно горяха от нетърпение да сразят бившия съпруг. Ако не успееха в това си начинание, и самият Болд щеше да се почувства разочарован. Дали пък Дороти Инрайт не се беше самоубила, зачуди се той. Не откъсвайки поглед от сестрата, той каза:

— Дороти е била градинарка. Както става ясно, много веща. Предполага се, че трябва да е използвала и тор и сигурно се е запасила с най-различни торове, необходими й за работата.

— Държеше ги в бараката зад къщата, не в сутерена. — След което добави: — Нямаше навик да майстори бомби в свободното си време, ако за това намеквате. Да не забравихте, че всеки е невинен до доказване на противното?

— Да майстори бомби ли? — обади се майката.

Дъщерята обясни:

— Можеш да направиш бомба от изкуствен тор и нафта, майко. Детективът има предвид…

— Нищо — намеси се, за да я прекъсне Болд. — Нищо нямам предвид. Просто задавам въпроси. По-лесно ще бъде за всички, ако просто търсим отговори на въпросите, а не се опитваме да правим заключения.

— Разбирам накъде клоните с тези въпроси — предупреди го сестрата на жертвата.

— Аз не разбирам — намеси се майката.

— Той смята, че Доро е замислила нещо ужасно. Той е полицай, майко. На тях в характера им е да са мнителни.

— Не характерът, а работата ни е такава — поправи я Болд, впил поглед в нейния. — Надявам се сега разговорът да потръгне.

Той отправи следващия си въпрос към майката, надявайки се поне веднъж да избегне намесата на сестрата. Майката изгледа неодобрително дъщеря си.

Болд попита:

— Знаете ли да е правен ремонт на къщата? Поръчан от собственика например?

Хариет отвърна:

— Не. Поне аз не знам за такова нещо. Тя се чувстваше много добре в тази къща.

Ориентирайки се към приключване, Болд попита Клодия:

— Да ми кажете за приятелите й от по-ранните години? Или за някого, с когото на всяка цена трябва да се срещна?

— Разбирам, че вие просто си вършите работата, сержант. Оценявам усилията ви. И ви се извинявам. Просто не мисля, че има нещо за разказване. Доро беше чудесен човек. Изобщо не заслужава това.