— Спасили сте живота на капитан Морне?

— По-скоро го запазих. Плениха ни в битката при Фльори, Фландрия, докато се сражавахме за крал Уилям III Орански. Тогава претърпяхме първото си поражение в Нидерландия. Беше през 1690 година. Френският генерал Люксембург беше жесток човек и всички пленници бяха осъдени да служат като каторжници в галерите на крал Луи до края на живота си. Три дни по-късно капитанът и аз пристигнахме в Дюнкерк, където ни изпратиха на галерата „L’Heureuse“. Знаете ли какво означава тази дума?

Поклатих глава.

— Късмет — обясни сержантът. — И мога да ви кажа, че във френските галери късметът е рядко срещано нещо. Галерата имаше петдесет скамейки за гребци, по двадесет и пет от двете страни. На всяка бяха оковани по шест роба, общо триста души. Не можете да си представите труда им, ако не сте били там. Гребал съм двадесет и четири часа без почивка, принуждаван от камшиците на надзирателите. Ако припаднеш, те налагат, докато отново започнеш да гребеш или умреш и те хвърлят на акулите. Най-бруталните биячи бяха турците. — Роан се усмихна, припомняйки си жестокостите, които описваше. — Християнин не може да бие така. Турците ни налагаха с въже, потопено в катран и солена вода. Слагаха заедно най-силните и най-слабите, затова гребяхме един до друг с капитана. Капитанът на галерата ни наричаше кучета и животът ни наистина беше кучешки. Той беше йезуит и мразеше всички променили религията си. Веднъж заповяда на турците да отрежат ръката на един човек, с която да бият друг. Неизвестно защо капитанът на галерата особено ненавиждаше моя капитан и го наказа с изключително жесток побой. Ако не бях аз, щеше да умре. Дадох му половината от моя хляб и сложих оцет и сол на раните му, за да спра гангренясването на плътта, и той оцеля. Понесохме много жестокости и трудности — лятната жега, зимния мраз, побоите, глада и канонадите от другите кораби. Веднъж ни улучиха с продълговата тенекиена кутия, пълна с части от верига и стар метал, която се пъха в дулото на топ. Една трета от мъжете в галерата бяха разкъсани на парчета. Ранените бяха изхвърлени през борда на акулите. Капитанът и аз изкарахме две години на онзи проклет католически кораб. Веднъж ме попитахте защо мразя католиците толкова много. Ами, ето защо. Посети ни игуменката на католически орден и предложи на нас, хугенотите, свобода, ако се откажем от вярата си. Мнозина го сториха, но разбраха, че тя е излъгала и не е в нейната власт да ни освободи. Капитанът я беше накарал да го направи. Предполагам, че това е била представата му за шега. Две години в галерите се равняват на цял живот, приятелю мой. Мислехме, че страданията ни никога няма да свършат. Но един ден се поведе битка. Адмирал Ръсел, Бог да го благослови, победи французите при Барфльор, превзе кораба и ни освободи.

Сержант Роан кимна и изпи портвайна си. Историята му обясняваше много неща в отношенията между него и капитан Морне. Останах поразен от разказа му и не обърнах голямо внимание на любопитството, което той прояви към Нютон и навиците му, затова отговорих на въпросите му, без да се замислям за опасността, грозяща моя господар.

По-късно това ми причини голяма лична горест.

Въпреки очевидната интелигентност на Нютон, не се бяхме приближили до установяването на самоличността на извършителите на жестоките убийства, повече, отколкото преди да се разболея. За щастие, вестта за тях не се разчу извън стените на Лондонската крепост. По настояване на Лордовете от Върховния съд, доктор Нютон и лорд Лукас получиха заповед да пазят в тайна злодеянията от страх, че обществеността може да съзре заплаха в Голямата парична реформа и да я провали, както стана с Поземления данък. Армията все още беше във Фландрия, крал Уилям — непопулярен в Англия, синът му, херцогът на Глостър, болнав и слабохарактерен, а принцеса Ана, втората поред наследница на престола, бездетна, въпреки че бе раждала седемнадесет пъти, затова съществуваха силни опасения от национален бунт в страната. И се смяташе, че нищо не може да разпали недоволството така, както нарастващата девалвация и недостигът на парични средства. Крайният срок за приемането на старите монети срещу пълната им стойност, двадесет и четвърти юни, бързо наближаваше, но в обращение имаше толкова малко пари, че Тяхна светлост лордовете от Върховния съд тайно бяха заповядали всяка лоша новина, свързана с Монетния двор, да бъде потулвана.

Имаше обаче изострено любопитство, по-скоро безпокойство, към резултатите от разследването на доктор Нютон. Тъй като в Уайтхол познаваха лесно избухливия му и докачлив характер, на брат ми, който както вече споменах, беше заместник-секретар на Уилям Лаундс, Постоянния секретар на първия лорд-ковчежник, бе възложена задачата да ме разпита за напредъка в разследването. Поне така ми каза той в началото на разговора ни. Едва към края на срещата ни научих каква е истинската му цел.

Срещнахме се в кабинета на Чарлс в Уайтхол, докато Нютон беше пред Техни светлости, за да препоръча помилване за Томас Уайт, чиято екзекуция за фалшифициране на монети беше отлагана тринадесет пъти по предложение на Нютон в замяна на информация.

Брат ми и аз не се радвахме на сърдечни взаимоотношения, макар да му бях благодарен, че ми е намерил работа. Но да бъда проклет, ако заради това раболепнича пред него и му дадох ясно да го разбере почти веднага щом ме назначиха в Монетния двор. Ето защо Чарлс ме смяташе за възможна пречка за повишението си в Съвета, отговарящ за държавната хазна и ми говореше като на прислужник. Като се замисля обаче, той говореше по същия начин с повечето хора. Чарлс беше станал доста дебел, надут и важен и много приличаше на нашия баща.

— Как си със здравето? — грубо попита той. — Доктор Нютон ми каза, че си бил болен и са се грижели за теб.

— Вече оздравях.

— Щях да дойда да те видя, но ме задържаха по работа.

— Добре съм, както виждаш.

— Хубаво. Тогава, моля те, кажи ми какво става в Тауър? Едно убийство ли е било извършено или две? Милорд Лукас твърди, че е само едно и няма нищо общо с Артилерията.

— Убийствата са три — отвърнах аз, изпитвайки удоволствие от смайването, което изкриви лицето на брат ми.

— Три? Мили боже! — промълви Чарлс. — Ще разберем ли скоро кой е извършил тези престъпления? Или трябва да чакаме доктор Нютон да благоволи да хвърли светлина по този въпрос? Вероятно иска да запази тези неща за себе си, така както дълго мълча за теорията си за устройството на света. Или може би умът му вече не е какъвто беше. В Кембридж се говори, че е поел длъжността само защото е изпаднал в умопомрачение.

— Необходим ли е ум, за да работиш в Кралската хазна? — предизвикателно попитах аз. — Не съм убеден. С ума на Нютон всичко е наред. И не ми е приятен намекът ти, че той нарочно мълчи по този въпрос.

— Това ли да кажа на Постоянния секретар?

— Не ме е грижа какво ще кажеш на Постоянния секретар.

— И това ли да му кажа?

— Теб ще преценяват по отговорите, а не мен.

— Но ти си ми длъжник заради работата.

— Непрекъснато ми го напомняш.

— Ако не бях аз, пред теб нямаше бъдеще.

— За мен ли го направи или заради себе си?

Чарлс въздъхна и погледна, през прозореца. Стъклата бяха облени от дъжда.

— Защо ли трябва да се грижа за брат си — измърмори той.

— Все още не си ми дал възможност да отговоря на въпросите ти. Ще ти кажа онова, което искаш да знаеш. Но не трябва да говориш лоши неща за човека, когото изключително много уважавам. Така както аз говоря само хубави неща за господин Лаундс или милорд Монтагю.

— Халифакс — поправи ме Чарлс, припомняйки ми новата титла на Монтагю. — Милорд Монтагю сега е Халифакс.

— Не си придавай толкова голяма важност. Нито ми се обиждай, братко. Предложи ми вино и любезност и ще видиш как ще стана сладък като мед.

Чарлс донесе вино. Пийнах и сетне поговорихме.

— Има толкова много предположения, че не мога да реша кое да изкажа първо. Ако говорим в хронологичен ред, може би извършителите на убийствата са фалшификатори на монети, защото единият убит, Даниъл Мърсър, беше посочен от затворници в „Нюгейт“. Съществува банда убийци, които разполагат с хитър метод за фалшифициране на златни гвинеи, като използват сплав от мед и цинк и стрито на прах злато. Може би Мърсър е бил убит, за да му затворят устата и да не говори за участието си. Агентът Кенеди, когото изпратихме да следи Мърсър, също беше убит. В убийствата има и тайни окултни аспекти, които карат Нютон да мисли, че в извършването им е замесена и алхимия. Историята е необикновено странна, кървава и навяваща страх. Когато съм в Тауър, постоянно имам усещането, че ще ми се случи нещо лошо.