— Това не е необичайно — отбеляза брат ми, — поне за Тауър.

Кимнах търпеливо и реших да се измъкна от кабинета му, преди да сме се скарали.

— Има и разговори за рицари тамплиери и скрито съкровище, което би дало почти на всеки мотив да извърши убийство. Мнозина търсят съкровището. Баркстед, Пийп…

— Самуел Пийп?

Кимнах.

— Проклети тори! — промърмори Чарлс.

— Фламстийд и един Господ знае кой още.

— Разбирам.

— Освен това в Тауър има френски хугеноти.

— Не само в Тауър. Цялата страна гъмжи от французи.

— Те са много потайни и предизвикват подозрения у Нютон.

— Има ли французин, който да не предизвиква подозрения? — попита брат ми. — Сами са си виновни. Мислят, че ги мразим, защото сме исторически противници. Но истината е, че ги мразим заради проклетата им наглост и важния вид, който си придават. За мен няма значение дали са римокатолици, протестанти, евреи или йезуити. Пожелавам на всички французи без изключение да горят в Ада. Е, кой е главният заподозрян?

— Нютон е учен. Не би съставил хипотеза, без да има убедителни доказателства. Безсмислено е да го принуждаваш да го прави. Много е усърден в разследването и макар че говори малко, внимателно преценява нещата.

— Радвам се да го чуя. Три убийства в най-добре охраняваната крепост в Британия. Скандално!

— Ако някой може да разкрие загадките, това е Нютон — заявих аз. — Когато съм до него, сякаш усещам как умът му вибрира. Но не се осмелявам да го разпитвам, защото лесно избухва и понякога се дразни от мнението ми.

— Тогава двамата с него имаме нещо общо, нали?

— Щом стигне до някакъв извод, имам чувството, че ще ми каже, защото ми има пълно доверие, но не и преди това. Omnis in tempore. Всичко с времето си, братко.

Чарлс взе паче перо и го задържа над листа хартия, колебаейки се какво да напише.

— Няма що, хубав доклад за господин Лаундс — каза той и после захвърли перото. — Не мога да измисля какво да напиша. Все едно да опиша проклетите „Математически принципи на натурфилософията“ на Нютон. Прегледах ги, но не разбрах абсолютно нищо. Изумително е как подобни умни писания може да те накарат да се почувстваш пълен глупак. Ти чел ли си ги?

— Опитах се.

— Не проумявам как е възможно една книга да предизвика такова вълнение, когато не мога да открия човек, който да я е прочел.

— В Европа има десетина души, които могат да кажат, че са я разбрали. Но те далеч превъзхождат простолюдието. И всички са единодушни, че това е най-важната книга, написана някога.

Чарлс, изглежда, се обиди, защото не проявяваше интерес към такива неща.

— Разбира се, че е много умен — измърмори той. — Мисля, че всички знаем това. Пише го в досието му в Държавната хазна. Но е странна птица. Всеотдайността му към задълженията му е известна и буди възхищение. Но мисля, че Нютон не се интересува от хвалби. Иска само да му казват, че има право, макар да го знае отлично. Този факт обаче го прави много неудобен кандидат за държавен служител. Твърде е независим.

— Вярно, че е странна птица — съгласих се аз. — Но лети толкова високо, че изчезва от погледа на обикновените хора, същински орел, който се извисява до самите граници на нашия свят и може би отвъд, към луната, звездите и слънцето. Не познавам такива като него.

— Говориш така, сякаш е безсмъртен.

— Името и славата му ще пребъдат.

— Толкова ли е трайна славата му? Щом е тъй сигурен в идните поколения, тогава защо са му нужни хора като мен, които да го предупреждават, че светът гъмжи от негови врагове? Някои искат Пазителят да не е толкова усърден в изпълнението на задълженията си. Торите биха желали да го видят отстранен от длъжност и търсят доказателства за злоупотреба със служебно положение.

— Тогава защо са го назначили? Нютон помоли задълженията му на следовател да бъдат прехвърлени на министъра на правосъдието, нали?

— Някои хора смятат, че човек, прекарал двадесет и пет години скрит в „Тринити“, ще знае малко за света и ще бъде податлив на влияние пазител. Затова са се споразумели да го назначат. Не ме разбирай погрешно, братко. Аз съм на негова страна. Но има други, които ще открият нещо гнило, макар да е неомърсен, ако разбираш какво искам да кажа.

— Нютон е най-непоквареният човек, когото познавам — заявих аз.

— Не става дума за поквареност, а за отклонение от ортодоксалното. Надявам се, че проумяваш смисъл на думите ми.

Не казах нищо и Чарлс кимна, сякаш беше уличил в нещо Нютон.

— Да. Знаех, че това ще те накара да замълчиш, братко. Твоят господар е заподозрян в несъгласие с възгледите на официалната църква, меко казано. Някои хора не са склонни да се изразяват тъй меко. Говорят се разни приказки. Споменава се думата „ерес“. Нютон ще бъде уволнен, ако това се докаже.

— Необосновани клюки.

— Да, клюки. Но кога на този свят клюките са били пренебрегвани? Слушай внимателно, братко. Това беше главната цел да те поканя тук. Трябва внимателно да предупредиш господаря си да бъде предпазлив и подготвен за момента, когато враговете му ще предприемат действия срещу него. Не след дълго със сигурност ще го направят.

Разказах всичко това на Нютон, когато се срещнахме в нашия кабинет в Монетния двор.

— От известно време имам такива подозрения — призна той. — Но съм много задължен на брат ви. Да бъдеш предупреден навреме, означава да си по-малко уязвим. Все още обаче нищо конкретно не е открито, а само се говорят празни приказки.

— Какво смятате да правите?

— Нищо! — възкликна Нютон. — Освен да си върша работата. Вие също. Трябва да избием от главите си опасенията. Съгласен ли сте?

— Щом така желаете.

— Да, най-искрено. — Той взе от пода котарака Мелхиор и започна да го гали по козината. Реших да го оставя сам с мислите му, но той продължи да говори. — Трябва да се вгледаме внимателно в капитан Морне и да разберем дали може да се пречупи или не.

— Вие имате предимство пред мен, докторе. Признавам, че не знам какво искате да кажете с тази дума.

— Какво? — възкликна Нютон. — Възможно ли е да не сте осведомен за моя experimentum crucis41!

Потвърдих невежеството си и отидохме в моята къща. Нютон изрови стар сандък, извади призма, която беше направил сам, и ми показа, че обикновената дневна светлина е сложна смесица от цветове, и как, държейки втора призма, цветовете може да бъдат отклонени от първоначалната им посока на разпространение като потоци вода. Това отклонение Нютон нарече рефракция, а свойството на светлинните лъчи — пречупване. Всички цветове на призмата били неизменни и не можело да бъдат променени от наслагването върху тях на други цветове.

— Ето така може да се даде много полезен нагледен урок за онези от нас, чиято работа е да откриват изкусно или престъпно скрита материя. Нищо не е каквото изглежда и чистотата понякога е илюзия.

Той ми позволи до насита да държа втората призма и да отклонявам цветовете в различни посоки.

— Може би капитан Морне също се е отклонил от обичайния си път — предположих аз, когато проумях думите му. — Но какво да използваме за призма?

— Нещо голямо — замислено рече Нютон. — Силно и чисто. Да, мисля, че имам инструмента, който ни трябва. Вие, драги мой. Вие ще бъдете нашата призма.

— Аз? Но как?

— Капитан Морне забелязвал ли е, че го следите?

— Не. Не изглежда особено наблюдателен.

— Тогава трябва да му помогнете. Позволете му да види, че е следен, и после наблюдавайте как ще се пречупи. Ще подмине ли къщата на лорд Ашли, без да влезе? Ще ви се противопостави ли? На кого ще каже, че го следят? И какво ще се случи след това? Задачата може да се окаже отегчителна и опасна, но няма да остана удовлетворен, докато не я изпълним докрай.

— Не се страхувам — заявих аз. — Ще нося и двата си пищова и шпагата.

— Така ви искам — насърчи ме Нютон и ме потупа по рамото. — Ако ви попита защо го следите, отречете. Но внимавайте да не се сбиете с него. Ако го убиете, няма да научим нищо.