— Ами, ако той ме убие?

— Гледайте това да не се случи заради госпожица Бартън, Елис. Тя ще обвини мен и непрестанно ще ми го натяква. Затова, ако изпитвате състрадание към мен, пазете се, Елис.

— Добре, сър.

Информацията ми достави огромно удоволствие и до края на деня се забавлявах с изящни фантазии, в които госпожица Бартън натъжено притискаше раненото ми тяло до голите си гърди, така както Клеопатра е оплаквала Марк Антоний. Откакто оздравях от маларията, аз я виждах само веднъж в седмицата, на вечеря в дома на Нютон. Това съвсем не ми беше достатъчно, защото много я обичах, но нямаше друг благоприличен начин да се срещаме. Ето защо си я представях в множество причудливи, но безобидни сцени.

Но не всичките ми фантазии за госпожица Бартън бяха тъй невинни.

Същата вечер, когато Морне приключи дежурството си и излезе от Тауър, аз го проследих и веднага направих очевидно присъствието си. Това обаче нямаше значение, защото той бързо се качи на наемен файтон и се отправи на запад по Флийт Стрийт. И аз наех файтон и поех след него. В една от множеството улички в източната част на Флийт Дъч, между мостовете Флийт и Холбърн, неговата карета спря. Минута по-късно моята карета също спря. Дадох на кочияша един шилинг и потърсих с поглед Морне, но не го видях, и попитах кочияша, който го бе оставил. Той изсумтя шумно и после сви рамене.

— Мога да ви кажа, че не е дошъл тук да се жени — намусено отвърна човекът. — Вижте какво, аз само ги карам. Щом слязат от файтона ми, те стават невидими.

— Аз ще ви кажа, ако ми дадете едно пени — обади се момчето, което носеше запалена свещ пред каретата, за да осветява пътя в тъмните улици.

Дадох му монета.

— Той отиде при блудниците — рече хлапето. — В тази уличка има хубава кифличка на име госпожа Марш, която държи женски манастир, където обетът не е тъй строг, ако разбирате какво искам да кажа. Попитайте някои от другите посетители, ако желаете да намерите мястото, сър.

Уличката се намираше в квартал с лоша слава, макар че го познавах много добре от времето, когато учех право. Там се женеха множество двойки, за да не платят таксата от една гвинея за привилегията да се венчаят в църква. Освен това Флийт Стрийт беше популярна с проститутките си, особено нощем, когато бизнесът с женитбите намалееше. Докато вървях по уличката, няколко развратници безсрамно разгърнаха дрехите си, показвайки ми интимните си части, и ме поканиха да опитам вмирисаната им плът. Не се бях съгласявал да го правя прав за едно пени, дори когато нямах пари, защото уличницата го върши, за да те обере, докато си зает с клатенето, така да се каже. Но се заприказвах с мръсниците, докато едната от тях ме насочи по калдъръма, където до шумна пивница имаше къща, чиито големи прозорци осветяваха цялата уличка. На стената между тях бяха нарисувани неприлични гротески.

Поколебах се дали да вляза, но накрая реших, че вътре е по-безопасно, и похлопах на вратата. След една-две минути една жена ме попита през решетката по каква работа идвам. Това беше популярна предпазна мярка в Лондон. Не беше минало много време от бунта на Заговезни, когато лондонските чираци събориха един вертеп с въжета и жестоко пребиха проститутките, които изтърчаха отвътре като плъхове. Аз обаче знаех паролата по-добре, отколкото можех да разтълкувам присъдата в някой съдебен процес.

— Чух, че приемате малцина — хрисимо рекох аз, защото някои блудници имаха изключително високо мнение за себе си и за властта, която притежаваха между краката си, — но аз съм джентълмен и мога да ви платя разходите предварително, ако желаете. — Извадих кесията си и раздрънках монетите вътре.

— Пет шилинга — каза развратницата, — за да правите каквото искате.

Дадох й парите и зачаках. След една-две минути вратата се отвори и бях приет в малък коридор от самата госпожа Марш, която макар и представителна, говореше странно като много от жените с нейната професия. Тя ми помогна да съблека пелерината си, която нарече тога, махна шапката ми и сетне посочи шпагата ми.

— По-добре я оставете. И железата — добави госпожа Марш, имайки предвид двата ми пистолета. — Да чукате ли сте дошли, или да се биете?

Уверих я, че намеренията ми са само любовни и я попитах дали приятелят ми капитан Морне вече е дошъл.

— Ако имате предвид офицера от Артилерията, да. Само че ние го наричаме мосю Вогван42.

— Защо? Толкова ли е напредничав в модата?

— Не, заради някои негови скрупули.

— Признавам, не знаех, че има такива.

— Тогава не знаете много за вашия приятел — отвърна госпожа Марш.

— Мисля, че в Англия това е начинът да останеш приятел С някого.

— Вярно е — съгласи се тя.

Последвах я и влязох в приемната, където седяха или лежаха разголени момичета. Госпожа Марш ми предложи стол и ми донесе чаша ейл. Огледах помещението и след като не видях капитана, попитах къде може да е.

— Сигурна съм, че е горе — отвърна тя. — Виждате ли нещо, което ви харесва, драги?

В приемната влезе прислужник с голям сребърен поднос. Той го сложи на масата и една девойка се съблече, легна на него и започна да заема неприлични пози за мое развлечение. Животът крие странни изненади, които, за наше учудване, ни поднася. Ако съществува дявол, той знае как да се подиграе с най-съкровените ни мисли и чувства. Беше безспорен факт, че момичето, което ми показваше дупката на задника си и вътрешността на вагината си, си приличаше като близначка с госпожица Бартън, и аз бях отвратен и същевременно заинтригуван от голотата й. Тя беше същата мила девойка, която обичах, и въпреки това не беше. Можех ли отново да погледна госпожица Бартън и да не си спомня безсрамната курва, която сладострастно докосваше гърдите си и галеше интимните си части? Но нещата тепърва щяха да стават още по-отблъскващи, госпожа Марш видя интереса ми към момичето и мислейки, че като ми позволи волността да правя с нея, каквото искам, ще ме изгони от къщата си по-бързо, хвана младата проститутка за ръката, вдигна я от сребърния поднос, заведе ни горе и ни остави сами в една от спалните.

Девойката ми каза, че името й е Дебора. Тя беше красива и отмятайки завивките на леглото, ме покани да легна при нея. Аз обаче нямах смелостта да правя любов с мръсницата от страх, че може да е болна, но Дебора ми продаде овче черво, с което да предпазя мъжките си части, и аз я обладах. Но през цялото време, докато я бях възседнал и гледах лицето й, на което беше изписана наслада, си представях, че това е госпожица Бартън и аз се наслаждавам на нейната плът. Затова, когато най-после свърших, кулминацията ми се стори една от най-удовлетворяващите, които бях изпитвал. Разтреперих се от главата до петите като бясно куче и после се отпуснах на гърдите й, досущ като човек, прострелян в сърцето.

Моментната ми прищявка да я чукам изведнъж ме развесели.

— Искате ли още веднъж, скъпи? — попита Дебора.

— Не. Още не.

И сетне ме обзе тъга. Разбира се, нормално е човек да се чувства така. Моята тъга обаче беше безмерна, защото имах чувството, че съм помрачил светлата съвършена представа, която имах за госпожица Бартън. Разкъсвах се от угризения. Някакъв мъж извика от болка и помислих, че звукът излезе от моето гърло. Смехът на Дебора ме убеди, че стенанието се е чуло от друго място. Мъжът извика отново, този път подтикнат от друг, по-пронизителен стон.

— Защо вика този човек? — попитах аз.

— А, това е мосю Вогван — отвърна Дебора, опитвайки се отново да възбуди пениса ми.

— Съвсем забравих за него — признах аз.

— Бият го с камшик.

— Камшик? Мили боже, що за удоволствието е това?

— Не знам. И аз съм го налагала няколко пъти. Но не ми е приятно и не искам да го правя. Трудна работа. Мосю Вогван е страшно издръжлив на болка и трябва да го биеш силно, за да го задоволиш. Наричат го английска перверзия, но той го е научил, докато е бил роб на френски кораб. Белезите на гърба му доказват историята.