— Брат ми, видя ли, че победихме.

А сега, с глупавата си постъпка, защото би трябвало да си държи устата затворена, беше направил така, че да изпратят брат му в окупиран Кувейт. Плачеше му се от яд и безсилие.

Слезе от автобуса и се спусна по Чепстоу Гардънс. Хилари, който беше заминал за три дни по работа, би трябвало да се е върнал. Надяваше се да е така, защото имаше нужда от някой да го утеши. Отвори, влезе, извика и за своя радост чу гласа му от хола.

Влезе и на един дъх разказа каква глупост е свършил. Сетне почувства как потъва в топлата, успокоителна прегръдка на внимателния кротък борсов посредник, с когото живееше.

Майк Мартин беше прекарал два дни с резидента в Рияд, към когото вече се бяха присъединили още двама души от Сенчъри Хаус.

Риядското бюро обикновено работи от посолството и тъй като Саудитска Арабия се смята за най-приятелската страна на Великобритания, там никога не е имало нужда от многоброен персонал или модерни помощни средства. Но навлязлата в десетия си ден криза в Персийския залив беше променила нещата.

Новосъздадената коалиция от западни и арабски страни твърдо се противопоставяше на продължаващата окупация на Кувейт и вече беше назначила двама главнокомандващи — генерал Норман Шварцкопф от Съединените щати и принц Халед бин Султан бин Абдулазиз, четиридесет и четири годишен професионален военен, подготвян в Сандхърст в Англия и в Съединените щати, племенник на краля и син на министъра на отбраната, принц Султан.

Както обикновено принц Халед беше така добър да изпълни британската молба и една голяма, обособена вила в покрайнините на града беше дадена под наем на британското посолство.

Технически персонал от Лондон монтираше приемници и предаватели с неизбежните кодиращи машини за поверителни разговори, тъй като мястото щеше да се превърне в щаб на британските тайни служби за времето на кризата. Някъде на другия край на града американците правеха същото за ЦРУ, което очевидно имаше намерение да осъществи силно присъствие. Все още не беше започнала неприязънта, която по-късно щеше да се развие между големите началници от въоръжените сили на САЩ и цивилните от Управлението.

Междувременно Майк Мартин живееше в частния дом на резидента Джулиан Грей. И двамата стигнаха до заключението, че няма да е добре, ако някой от посолството види Мартин. На неговата домакиня, очарователната госпожа Грей, жена от кариерата, въобще не й хрумна да пита кой е той или какво прави в Саудитска Арабия. Мартин не проговори на арабски на саудитския персонал, просто приемаше предложеното му кафе с усмивка и „благодаря“ на английски.

Вечерта на втория ден Грей вече му даваше последни указания. Сякаш бяха обхванали всичко, доколкото можеха да го сторят в Рияд.

— Ще летиш за Дахран утре сутрин. Граждански полет на Саудия. Вече престанаха да летят директно до Хафджи. Фирмата е изпратила диспечер в Хафджи; той ще те посрещне и преведе на север. Всъщност струва ми се, че е служил в САС. Спарки Лоу — познаваш ли го?

— Познавам го — Отвърна Мартин.

— Той разполага с всичко, което си казал, че ще ти бъде необходимо. Освен това е открил млад кувейтски пилот, с когото може би ще искаш да говориш. От нас той ще получи най-новите снимки, направени от американските сателити, които показват граничната зона и основните съсредоточения на иракски войски, за да ги избягваш, както и всичко останало, с което разполагаме. И накрая, тези снимки пристигнаха току-що от Лондон.

Нареди на масата няколко големи лъскави снимки.

— Както изглежда, Саддам все още не е назначил иракски генерален губернатор; опитва се да скалъпи администрация от кувейтски колаборационисти, но не успява. Дори кувейтската опозиция не иска да се хване на този номер. Но пък изглежда вече има голямо присъствие на тайната полиция. Този тук може би е местният началник на АМАМ. Името му е Сабауи, страшен копелдак. Неговият шеф в Багдад, който може да дойде на посещение, е началникът на Амн-ал-Ам, Омар Хатиб. Ето го.

Мартин се загледа в лицето на снимката — нацупено, недоволно, смес от жестокост и селяндурско лукавство.

— Има много кървава слава. Също както и приятелчето му в Кувейт Сабауи. Хатиб е около четирийсет и пет годишен, произлиза от племето тикрит, от клана на самия Саддам и е отдавнашен негов гавазин. Не знаем много за Сабауи, но той ще стои на по-преден план.

Освен АМАМ Багдад е изпратил екип от контраразузнавателния отдел на Мухабарат, вероятно да се справи с чужденците и всеки идващ отвън опит за шпионаж или саботаж. Шефът на контраразузнаването е този тук — има славата на хитър и много умен. Може би от него ще трябва да се пазим.

Беше 8-ми август. Още един Галакси изрева над тях, насочвайки се за кацане на близкото военно летище, част от огромната американска логистична машина, която вече беше в ход и изсипваше своя безкраен материал в изнервеното, неразбиращо и крайно традиционно мюсюлманско кралство.

Майк Мартин сведе очи и се загледа в лицето на Хасан Рахмани.

На телефона отново звънеше Стив Ланг.

— Не искам да говоря — рече Тери Мартин.

— Смятам, че трябва, доктор Мартин. Вижте, тревожите се за брат си, нали?

— Много.

— Знаете ли, не е необходимо. Той е много опитен мъж, съвсем способен да се грижи за себе си. Сам пожела да отиде, в това няма никакво съмнение. Дадохме му възможност да ни откаже.

— Не трябваше да дрънкам толкова много.

— Опитайте се да погледнете на нещата по друг начин, докторе. Ако се стигне до най-лошото, може да се наложи да изпратим много други братя, съпрузи, синове, чичовци и любими в района на Персийския залив. Не смятате ли, че ако някой от нас може да ограничи бъдещите жертви, трябва да опита.

— Добре, какво искате?

— Ами още един обяд, според мен. По-лесно е да се разговаря непосредствено с човека. Познавате ли хотел „Монткалм“? Да речем в един часа.

— Въпреки своя първокласен мозък, бедничкият е много емоционален — бе забелязал Ланг по-рано същата сутрин пред Саймън Паксман.

— Боже мили — рече Паксман, подобно на ентомолог, на когото току-що са казали за забавен нов вид, открит под някаква скала.

Шпионинът и университетският преподавател седяха в едно дискретно сепаре — господин Коста се бе погрижил за това. След като сервираха навитата на фунийки пушена сьомга, Ланг заговори направо.

— Всъщност работата е там, че може би наистина сме изправени пред война в Персийския залив. Все още не, разбира се; ще трябва време да се струпат необходимите сили. Но американците са захапали юздечката. Те са абсолютно решени, при пълната подкрепа на нашата, добра дама от Даунинг Стрийт, да изхвърлят Саддам Хюсейн и неговите главорези от Кувейт.

— Ами ако той си отиде по своя воля? — подхвърли Мартин.

— Тогава чудесно, няма да има нужда от война — отвърна Ланг, макар самият той да беше на мнение, че тази възможност едва ли е чак толкова чудесна. Носеха се слухове, които даваха повод за голяма тревога, и тъкмо те станаха причина да предложи на арабиста да обядват заедно.

— Но ако не, ще трябва да воюваме под егидата на Обединените нации и да го изритаме оттам.

— Ние ли?

— Е, преди всичко американците. Ще изпратим сили, които да се присъединят към техните — сухопътни, военноморски и военновъздушни. В момента имаме кораби в Залива, ескадрили изтребители, а изтребители-бомбардировачи се отправят на юг. Такива неща. Госпожа Т. не иска да губим време. В момента се говори само за операция „Пустинен щит“, за да не вземе да му хрумне на копелето да тръгне на юг и да нахлуе в Саудитска Арабия. Но може да се стигне и до повече от това. Чували сте за ОМУ, нали?

— Оръжия за масово унищожение. Разбира се.

— Там е проблемът. Ядрени, бактериологични и химически. Между нас казано, нашите хора в Сенчъри Хаус вече от няколко години се опитват да предупредят политическите ни господари за възможността от такова развитие на събитията. Миналата година Шефа представи доклад — „Разузнаването през деветдесетте години“. Предупреди ги, че голямата заплаха сега, след края на студената война, ще бъде разпространението. Диктатори-парвенюта с крайно неуравновесен характер да се сдобият с наистина високотехнологично въоръжение, а след това евентуално да го използват. Отлично виждане, казаха те, наистина много добро, а сетне зарязаха всичко. Сега, разбира се, треперят от страх.