— Той, Саддам Хюсейн, разполага с такова оръжие — отбеляза Мартин.

— Точно в това е работата, мили ми приятелю. По наши изчисления през последното десетилетие Саддам е похарчил петдесет милиарда долара за оръжейни доставки. Затова е фалирал — дължи петнайсет милиарда на кувейтците, още петнайсет на Саудитска Арабия, и то само по заеми, отпуснати, докато траеше войната с Иран. Той затова и нахлу, защото отказаха да му ги опростят и да му отпуснат още трийсет милиарда, уж за да съживи икономиката.

Но същността на проблема е, че една трета от тези петдесет милиарда — невероятната сума от седемнайсет милиарда гущерчета, са похарчени за придобиване на ОМУ или средства за производството им.

— А, значи Западът най-сетне прогледна?

— И то как! Провежда се страхотна операция. На Лангли е наредено да хукне по света и да се опита да открие всяко едно правителство, което някога е продало нещо на Ирак, и да провери разрешителните за износ. Ние правим същото.

— Не би трябвало да отнеме много дълго време, ако всички те съдействат, а това вероятно ще стане — рече Мартин, докато му сервираха порцията скат.

— Не е така лесно — възрази Ланг. — Макар и да сме още в началото, вече е ясно, че зетят на Саддам Камел е изградил една адски хитра мрежа за доставки. Стотици малки фалшиви компании навсякъде из Европа, Северна, Централна и Южна Америка. Купуват туй-онуй, което не изглежда много сериозно. Подават фалшиви молби за разрешителни, като променят подробностите за вида на продукта, лъжат за крайното му потребление, отклоняват покупки от страните, които фигурират на разрешителните за износ, и мястото, за което са предназначени. Но ако събереш всички невинни на вид нещица, се получава нещо ужасно неприятно.

— Знаем, че разполага с газ — рече Мартин. — Използва го срещу кюрдите и срещу иранците при Фао. Фосген, иприт. Но съм чувал, че има и нервнопаралитични газове. Без мирис, без видими признаци. Смъртоносни и много краткотрайни.

— Човече божи, знаех си. Вие сте неизчерпаем извор на информация.

Ланг знаеше много добре за газа, но още по-добре познаваше изкуството да ласкаеш.

— Има и антракс. Той експериментира с него, а може би също и с белодробна чума. Но трябва да знаете, че такива неща не се правят с чифт кухненски ръкавици. Необходимо е много специално химическо оборудване. И това може да се види по разрешителните за износ — подхвърли Мартин.

Ланг кимна и въздъхна безпомощно.

— Да, би трябвало. Но онези, които проучват въпроса, се натъкват на два проблема. Стена от заблуди от страна на някои компании, преди всичко в Германия, и въпроса за двойното приложение. Някой изпраща товар пестициди — какво по-естествено в страна, която се опитва да развива селскостопанското си производство, или поне така твърди. Друга компания, в друга страна изпраща друг химикал — със същото привидно предназначение — като пестицид. Сетне някой умник химик ги събира и ето ти отровен газ. И двамата доставчици хленчат, че не са знаели.

— Ключът ще се намери в съоръженията за химическо смесване — рече Мартин. — Това е високотехнологична химия. Тези неща не се смесват в домашна вана. Намерете хората, които са доставили заводите „до ключ“, и хората, които са ги монтирали. Може да мърморят и да пуфтят, но те сигурно са знаели какво правят и въпреки това са го направили. Нека кажат и срещу какво са го направили.

— Какви са тези „заводи до ключ“?

— Цели заводи, построени изцяло от чужди компании по договор. Новият собственик просто отключва с ключа и влиза. Но нищо от казаното досега не обяснява нашия обяд. Сигурно имате достъп до химици и физици. Аз само съм чувал за тези неща от личен интерес. Защо аз?

Ланг разбърка замислено кафето си. Това трябваше внимателно да го изработи.

— Да, имаме химици и физици. Всевъзможни учени глави. И без съмнение те ще дадат някои отговори. Сетне ще преведем отговорите им на обикновен английски език. По този въпрос работим в пълен синхрон с Вашингтон. Американците ще направят същото и тогава ще сравним анализите си.

Ще получим някои, но не и всички отговори. Според нас вие можете да ни предложите нещо друго. Затова сме седнали тук. Трябва да знаете, че повечето от нашите висши военни все още са на мнение, че арабите не биха могли да сглобят детска тротинетка, камо ли да изобретят такава.

Беше докоснал болното място и го знаеше. Психологическият портрет на д-р Тери Мартин, който бе поръчал да му направят, щеше да докаже своята стойност. Ученият се изчерви до мораво, сетне се овладя и рече.

— Ужасно се ядосвам, когато собствените ми сънародници започнат да твърдят, че арабите не са нищо друго, освен тълпа камилари със салфетки на главите си. Точно така, с ушите си съм чувал да се изразяват по този начин. А истината е, че когато те са строили сложни дворци, джамии, пристанища, шосета и напоителни системи, нашите прадеди са ходели облечени в мечешки кожи. Имали са удивително мъдри владетели и законодатели, когато ние сме били в безпросветното Ранно Средновековие.

Приведе се напред и рязко насочи лъжичката си за кафе към човека от Сенчъри Хаус.

— Ще ви кажа, че иракчаните разполагат с неколцина блестящи учени, а като строители са несравними. В радиус от хиляда и петстотин километра около Багдад, а това включва и Израел, няма по-добри строителни инженери. Мнозина са подготвени в Съветския съюз или на Запад, но са попили нашите познания като гъби, а сетне са добавили и нови към тях…

Умълча се и Ланг веднага се хвана за казаното.

— Доктор Мартин, напълно съм съгласен с вас. Само от година съм в отдела за Близкия изток на Сенчъри Хаус, но вече съм стигнал до същото становище. Иракчаните са много талантливи хора. Но ги управлява човек, който извършва геноцид. Трябва ли всички тези пари и целият този талант да се използват за избиването на десетки, а може би и стотици хиляди хора? Дали Саддам ще донесе слава на народа на Ирак или ще го отведе на заколение?

Мартин въздъхна.

— Прав сте. Той е изключение от правилото. Навремето не беше такъв, но той направи така, че национализмът на старата партия Баас да се изроди в националсоциализъм, черпейки вдъхновение от Адолф Хитлер. Какво искате от мен?

Ланг се замисли. Беше стигнал прекалено, близо до жертвата си, за да си позволи да я изпусне сега.

— Джордж Буш и госпожа Т. са се споразумели нашите две страни да създадат съвместна група, която да проучи и анализира изцяло оръжията за масово унищожение на Саддам. Разследващите трябва да събират съществуващите факти, а учените глави трябва да ги разтълкуват. С какво по-точно разполага? Доколко то е разработено? В какво количество е? От какво имаме нужда, за да се защитим от него, ако се стигне до война? Противогази? Космически костюми? Спринцовки с противоотрова? Все още не знаем с какво точно разполага и от какво точно имаме нужда…

— Но аз не разбирам нищо от тези работи — прекъсна го Мартин.

— Да, но вие познавате нещо, което ние не познаваме. Арабския начин на мислене — начина, по който разсъждава Саддам. Ще използва ли онова, с което разполага; ще се запъне ли в Кувейт или ще се изтегли; какви са стимулите, които биха могли да го накарат да се изтегли; ще стигне ли докрай? Нашите хора просто не разбират тази арабска идея за мъченичеството.

Мартин се засмя.

— Президентът Буш и всички около него ще действат според възпитанието си, което почива върху юдейско-християнското разбиране за морал, съчетано с гръко-римското схващане за логика. Докато Саддам ще реагира въз основа на собствените си виждания.

— Като арабин и мюсюлманин — това ли искате да кажете?

— Вижте какво, ислямът няма нищо общо с това. Саддам не дава пукната пара за учението на Пророка. Моли се само пред камерите, защото това му изнася. Не го е грижа колко ще умрат, стига да успее да си осигури победата.

— Не може да победи, не може да победи Америка. Никой не може.

— Грешите! Използвате думата „побеждавам“ както я използват англичаните и американците. Начина, по който Буш, Скоукрофт и останалите я използват дори и сега. Той схваща нещата по различен начин. Ако се изтегли от Кувейт, защото му е платил крал Фахд, което можеше да стане, ако се бе провела конференцията в Джеда, той щеше да победи с чест. Да ти платят, за да си отидеш, е приемливо. Той печели. Но Америка няма да го позволи.