И ето при испанския крал се явява един капитан от флотата на португалския крал и му заявява, че той е пътувал дълги години из източните морета, познава добре Индия и всички острови в Индийския океан и което е най-важното, Магелан знае една тайна: на него му е известно, че голямата земя, открита от Христофор Колумб през 1519 година и наречена Западна Индия (днешното название на Америка е дадено по-късно), която се простира, както се е смятало тогава, от Северния чак до Южния полюс, не е препятствие за корабите, защото тази огромна земя се пресича от един проток, отбелязан в една стара карта, известна само на Магелан. През този проток корабите на Испания ще могат да минават от Атлантическия в Тихия океан, а там са най-богатите в света острови на подправките - Молукските острови. И тъй като никой не може да докаже дали тия острови се намират в източното полукълбо, което принадлежи на Мануел, или в западното, което принадлежи на негово величество испанския Крал, те ще принадлежат на тоз, който ги завладее. Магелан е готов да открие неизвестния проток и да стигне до Молукските острови. Той не е голословен - показва една карта на Америка, на която е отбелязано точно мястото на протока. Неговата кипяща енергия, опитността му като моряк и богатствата на самите Молукски острови, изглежда, са били достатъчно убедителни: Карл I му дава всичко, каквото е било нужно за това опасно пътешествие в неизвестността.

II

Петте кораба са готови за път: "Сан Антонио" - 120 тона водоизместимост. "Тринидад" - 110 тона, "Консепсион" - 90 тона, "Виктория" - 85 тона, и "Сан Яго" - 75 тона. Като знаем, че сега и най-малките гемии са по 200-250 тона (при това те са снабдени с мотори), ние можем да си представим какъв голям риск е представлявало това пътешествие около света с пет малки кораба-платнохода.

На 10 август 1519 година петте Магеланови кораба напущат пристанището на Севиля по река Гвадалкивир и спират в пристанището на Сан Лукар на Атлантическия океан. Магелан прави последен преглед на своята малка флота и на 20 септември потегля на юг. Тук, в открито море, почва и откритото недоволство на испанския офицер Хуан де Картагена, когото Карл I назначил във флотата на Магелан като свой представител и тайно го облякъл с власт, едва ли не равна на властта на Магелан. Работата стига дотам, че Картагена не се явява при Магелан на доклад, изпраща своя домакин, иска сметка от Магелан защо не са тръгнали към запад още от Испания, а пътували цели четиринадесет дена край бреговете на Африка чак до Сиера Леоне и след това взели курс на запад. Изобщо Картагена се държал с Магелан като с равен, а дори и като по-голям от него по ранг. Енергичният и волев мореплавател не търпял неподчинение, веднага арестувал Картагена и го предал на испанските капитани под честна дума, че ще го държат на негово разположение. Корабите стигат в залива на Рио де Жанейро и изследват устието на голямата река Ла Плата. Магелан смятал, че това е търсеният проток, но скоро открива грешката си и отново потегля на юг. Той изследва и други три залива по брега на Южна Америка - Сан Матияс, Бая де Лос Патос и Бая де Лос Требахос, - но всичко е напразно! Няма никакъв проток. Корабите все повече и повече отиват на юг, към студената зима. Те са вече към петдесетия градус южна ширина и плават между разкъсани ледени блокове. Докога? Магелан беше им обещал топлите Молукски острови, а къде ги заведе? В Южния Ледовит океан! Недоволството между офицерите расте. Моряците, повечето испанци, също роптаят. Само Магелан мълчи и никому не продумва дума. На всеки случай той снема капитана на "Сан Антонио", Антонио де Кока, и назначава за капитан на същия кораб своя племенник Мескита. Тогава заговорниците предприемат първата открита стъпка срещу Магелан: Гаспар де Касада, Хуан де Картагена и Антонио де Кока с десетина испански моряци една нощ се промъкват на "Сан Антонио", арестуват магелановия племенник Мескита и завладяват кораба. От петте кораба - три са в ръцете на бунтовниците. За Магелан остават само два - "Тринидад" и "Сан Яго" - чийто капитан, Хуан Серано, бил стар приятел на Магелан и му останал верен. Два срещу три. Срещу Магелан са четирима капитани: Хуан де Картагена, Луис де Мендоса, Гаспар де Касада и Антонио де Кока - и четиримата испански благородници. Тук трябва да споменем и друг един испански офицер, Себастиян де Кано, който ще играе първа роля след гибелта на Магелан. Той не свири първа цигулка в заговора и макар да е замесен в него, старае се да остане в сянка. Нека си има една отворена вратичка, в случай че заговорът не успее...

Магелан не мисли да се предава. Той се решава на една колкото смела, толкова и рискована постъпка: изпраща на кораба "Виктория" съдията Гомес де Еспаноса с петима души верни моряци да обезоръжат екипажа на "Виктория". Шест души да обезоръжат шестдесет бунтовници начело с капитана на кораба Луис де Мендоса! Съдията де Еспаноса се покачва на палубата на "Виктория" с петимата моряци и прочита на Луис де Мендоса писмо от Магелан, с което адмиралът го кани на своя команден кораб да преговарят. Луис де Мендоса иронично се усмихва: да иде на кораба на Магелан, за да бъде арестуван като Хуан де Картагена? Тоя португалец наистина е много наивен човек... Докато си мисли това, Гомес де Еспаноса измъква изпод дрехата си един нож и го забива в гърлото на Луис де Мендоса. Измъкват ножовете си и верните моряци на Магелан. Екипажът на "Виктория" изтръпва и не смее да предприеме каквото и да било. Всичко това става тъй неочаквано и толкова бързо, че докато моряците и офицерите от "Виктория" се опомнят, "Виктория" вече плавал към кораба на Магелан...

И тъй, в ръцете на Магелан са вече три кораба: "Тринидад", "Виктория" и "Сан Яго". Остават два бунтовнически кораба, които отказват да се подчинят: "Сан Антонио" и "Консепсион". Цялата тази драма се разиграва в залива Сен Хулиан. Магелан заема устието на залива с трите кораба, които са под негова команда. Двата бунтовнически кораба не могат да избягат в открито море. Остават им само две неща: или да се бият, или да се предадат. Но внезапните удари на Магелан са парализирали екипажите на двата бунтовнически кораба и техните капитани напразно размахват сабите си - моряците отказват или не смеят да се бият с моряците на трите Магеланови кораба. И когато на "Консепсион" и "Сан Антонио" пристигат въоръжени Магеланови хора, никой не им оказва съпротива. След няколко часа бунтът е потушен, а бунтовниците капитани са оковани във вериги.

Само един бунтовник - Гаспар де Касада - бе извадил меч и смъртно бе наранил верния кормчия на Магелан - Елорияга. Магелан осъжда на смърт Гаспар де Касада и той бива обезглавен на патагонския бряг от своя адютант Луис де Мупино, който също беше извадил меч срещу Елорияга. За да изкупи вината си, Луис де Мулино отсича главата на своя началник. Още един важен бунтовник трябва да бъде наказан - Хуан де Картагена. Той пръв беше дал пример за неподчинение. И Магелан решава: Хуан де Картагена да бъде свален на брега. Заедно с него да бъде свален и един свещеник, който също подбуждал моряците към бунт. Двамата бунтовници остават на пустинния патагонски бряг с хранителни припаси за няколко дни. И никой не знае тяхната по-нататъшна съдба. Тук се случва И друго едно нещастие: надига се страшна буря, която разбива един от корабите.

III

Корабите остават още няколко месеца в залива Сен Хулиан, сковани от студената зима. А когато се пуква най-сетне пролетта и когато поправените кораби са готови за път, на брега се появява един грамаден човек с боядисано лице и коси, облечен в кожи и окичен с пера. Той бил толкова висок, че испанските моряци едва стигали до кръста му. След него се появяват още няколко мъже и жени - те били много високи и заради дългите им крака моряците ги нарекли патагонци (от думата патагон - дългокрак), а земята им - Патагония.