— Не е само това — отвърна напълно сериозно Найдълман.

— Взет е под внимание и въпросът за безопасността. Няма смисъл да се предизвиква съдбата.

Капитанът зави зад ъгъла на коридора и мина покрай тежка метална врата, която бе леко открехната. Хач надникна и видя различни спасителни средства, окачени на стената. Имаше и стелаж с ловни пушки и две по-малки, лъскави, метални оръжия, които не успя да идентифицира.

— Какви са тези? — попита той и посочи късите и дебели оръжия. — Приличат на миниатюрни прахосмукачки.

Найдълман надникна вътре.

— Арбалети — отвърна той.

— Моля?

— Нещо като отбранителни пушки. Изстрелват миниатюрни карбидно-волфрамови стрелички от типа на риболовните куки.

— Звучи по-болезнено, отколкото опасно.

Найдълман се усмихна леко.

— При пет хиляди изстрела в минута, изстреляни със скорост над хиляда километра в час, те наистина са доста опасни.

Той затвори вратата и провери дръжката й.

— Това помещение не бива да стои отворено. Ще трябва да поговоря със Стрийтър по въпроса.

— За какво, по дяволите, са ви необходими? — намръщи се Хач.

— Не забравяй, Малин, „Серберъс“ не винаги е в тъй спокойни води, както да речем във вътрешността на Мейн — отвърна капитанът и го поведе по коридора. — Често ни се налага да работим в пълни с акули води.

Найдълман се спря за миг пред една врата без табелка и почука силно.

— Зает съм! — чу се раздразнен глас.

Найдълман се усмихна съучастнически на Хач и отвори вратата, зад която се оказа слабо осветена кабина. Хач последва капитана, препъна се в нещо, огледа се примигвайки, докато свикне със слабото осветление. Видя, че на отсрещната стена финестрините бяха изцяло затворени от лавици с електронна екипировка: осцилоскопи, компютри, безброй специализирани електронни уреди, за чието предназначение Хач дори нямаше представа. Подът бе покрит до глезен с разхвърляни хартии, смачкани кутийки от безалкохолни напитки, опаковки от бонбони, мръсни чорапи и бельо. Една койка до отсрещната стена бе покрита с истински хаос от чаршафи и завивки, част от които бяха разхвърляни и по пода. Стаята бе изпълнена с мирис на озон и загряла електроника, а единствената светлина идваше от многобройните примигващи екрани. В центъра на целия този хаос седеше разрошеният мъж с шарената риза и бермудките — гърбом към тях той набираше трескаво нещо на клавиатурата си.

— Кери, можеш ли да ни отделиш минутка? — попита Найдълман. — С мен е доктор Хач.

Уопнър се извърна от екрана.

— Представлението е твое — рече той с висок, раздразнен тон. — Но искаш всичко да стане навреме, досущ като вчера. — Той произнесе думата като „фчера“. — Последните четирийсет и осем часа се опитвам да свържа мрежата и не съм свършил и за пет цента работа по дешифровката на дневника.

Найдълман се усмихна снизходително.

— Сигурен съм, че ти и доктор Сейнт Джон ще можете да отделите по няколко минути на основния съдружник в експедицията.

— Доста техника сте струпали тук — отбеляза Хач, докато затваряше вратата зад гърба си. — Това вляво да не би да е САТ-сканер?

— Голям майтап. — Уопнър повдигна очилата на носа си и изсумтя презрително. — Нима мислите, че е нещо особено? Това тук е само резервната система. Основната техника бе откарана на острова вчера сутринта. Е, това вече е нещо.

— Приключи ли с он-лайн тестовете? — попита Найдълман.

— Сега минавам последните серии — отвърна Уопнър, тръсна кичур коса от челото си и се обърна към екрана.

— Един екип завършва с инсталирането на мрежата на острова този следобед — рече Найдълман на Хач. — Както каза. Кери, това е дублиращата система, точно копие на онази на остров Рагид. Скъпичко е да се действа така, но спестява време. Кери, покажи му какво имам предвид.

— Слушам, сър.

Уопнър удари няколко клавиша и екранът на монитора над главата му замига. Хач вдигна глава и видя как на екрана се появява разграфената територия на остров Рагид, която се въртеше около оста си.

— Основните програми за търсене са дублирани тук.

След още няколко натиснати клавиша върху картината на острова се появиха тънки зелени линии.

— Свързани са с оптични кабели към централния хъб.

Найдълман посочи екрана.

— Всичко на острова — помпите, турбогенераторите, компресорите и товарните стрели — са сервоуправлявани чрез мрежата. Ще бъдем в състояние да контролираме всичко на острова от командния център. Едно нареждане и помпите ще задействат; втора команда ще задвижи някой винт; трета ще изгаси лампите в офиса ти и тъй нататък.

Хач посочи въпросително друг екран, на който бе излязло изображението от птичи поглед на средновековно на вид селище. Малки фигурки на рицари и магьосници се бяха подредили в различни вериги за отбрана и нападение.

— Това е „Мечът на Блакторн.“ Интерактивна игра, която съм програмирал. Аз съм тайният автор на три он-лайн игри. — Той издаде долната си устна напред. — Притеснява ли ви това?

— Не, стига капитанът да не се притеснява — отвърна Хач и погледна към Найдълман.

Чу се силно изсвирване и на един от екраните се появи поредица от числа.

— Това е — рече Уопнър, докато преглеждаше данните. — „Сцила“ е готова.

— „Сцила“ ли? — попита Хач.

— Аха. „Сцила“12 е системата на борда на кораба. „Харибда“ е другата система — на острова.

— Проверката на мрежата е приключена — обясни Найдълман. — След като завърши инсталацията на острова, ни остава само да прехвърлим програмите в „Харибда.“ Всичко се тества първо тук, след това се зарежда на острова. — Погледна часовника си. — Имам да свърша още това-онова. Кери, знам, че доктор Хач би искал да чуе още нещо за работата ви с доктор Сейнт Джон по разшифровката на макалъновия текст. Малин, ще се видим горе.

Найдълман излезе от кабината и затвори вратата подире си.

Уопнър отново заблъска яростно клавишите и след малко Хач се почуди дали младежът не бе решил да го игнорира напълно. Сетне, без да откъсва очи от терминала си, Уопнър вдигна от пода една маратонка и я запрати към далечната стена. Тя бе последвана от тежко томче с меки корици със заглавие „Кодиране на програмна мрежа с езика C++.“

— Хей, Крис! — извика Уопнър. — Време е за изложението на кучета и понита!

Едва сега Хач разбра, че Уопнър най-вероятно се целеше в малка вратичка в далечния край на кабината.

— Позволете — рече той и пристъпи към вратата. — Мерникът ви не го бива много.

След като отвори вратата Хач видя Кристофър Сейнт Джон, който седеше зад дървена маса в средата на кабината и бавно чукаше на пишеща машина „Роял“.

— Здравейте — рече Хач. — Капитан Найдълман ми предложи услугите ви за няколко минути.

Сейнт Джон стана, взе няколко стари тома от писалището си, а гладкото му, мазно лице се изкриви в придирчива гримаса.

— Радвам се, че сте при нас, доктор Хач — рече той и разтърси ръката му, без да изглежда особено доволен, че го прекъснаха.

— Наричайте ме Малин — усмихна се Хач.

Сейнт Джон леко се поклони и последва Хач в кабината на Уопнър.

Сейнт Джон сви устни. Дори и тук, на море, Хач усети някакъв дъх на прах и на паяжини, който витаеше около историка. „Мястото му е в някоя антикварна книжарница, а не в екип за търсене на съкровища“, помисли си той.

— Хер Найдълман има усещането, че втората половина от дневника съдържа жизненоважна информация за съкровището — рече Уопнър. — Тъй че сме предприели двупосочен подход за разшифроването му. Аз съм по компютрите, Крис се занимава с историята.

— Капитанът спомена сумата от два милиарда долара — рече Хач. — Как е стигнал до такова заключение?

— Ами — рече Сейнт Джон и се прокашля, сякаш се готвеше да изнесе лекция, — както при повечето пирати, флотилията на Окъм се е състояла от сбирщина най-различни пленени кораби: няколко галеона, няколко бригантини, един бърз шлюп, и, аз смятам така — голям кораб на Източноиндийската компания. Общо девет на брой. Знаем, че са били толкова натоварени, че били изгубили до опасна степен маневреността си. Достатъчно е само да се пресметне товароподемността им и да се съчетаят данните с манифестите на корабите, които Окъм е плячкосал. Знаем, например, че Окъм е завзел четиринайсет тона злато само от испанската „сребърна“ флотилия и десет пъти повече сребро. От други кораби е плячкосал товари с перли, кехлибар, диаманти… Да не споменаваме църковна утвар, завзета от испанските колонии в Мейн.